Протокол № 259 от 08.10.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 259

Окръжен съд – Варна

08.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502122 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призовани, не се представляват.

Въззиваемата страна Е. С. Н. , редовно призованa, не се явява, представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2382 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 18319 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Е. С. Н. сумата от 517,31 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.11.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР; разноски за производството в размер на 100 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е 1 осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 200 лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.

Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.

АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

2

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.

Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло постановения първоинстанционен съдебен акт.

Считам, че така подадената въззивна жалба е неправилна и недоказана. Моля за решение в тази насока. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:36 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3