Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 2002/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 02.01.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Б., 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810102002 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- В. Ц. Д. твърди, че с ответника притежават съсобствен имот – апартамент, находящ се в гр. Б., който са обитавали съвместно до 07.02.2020 г. Сочи, че квотите им в съсобствеността са равни, поради което и режийните разходи следвало да се разпределят поравно. Ответникът обаче не плащал своята част от задълженията, а същите се поемали от ищцата. В рамките на глобалните суми, които се претендират като главница и лихва за забава, ищцата уточнява извършени от нея конкретни плащания на задължения на ответника, индивидуализирани по основание, размер, дата на плащане и период на задължението. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Й. К., че същият дължи на В. Ц. Д. сумата от 1238.02 лв. – главница, представляваща сбор от дължими от ответника суми за ел. енергия, вода, интернет, потребеление на газ, по повод съвместното ползване на съсобствен на страните имот, находящ се в гр. Б., ул. “И.” No *, ет. *, ап. *, както и лични задължения на ответника за ползвани мобилни услуги и задължения за ел. енергия за нает от него гараж, за периода 02.07.2018 г. – 04.01.2020 г.; както и сумата от 289.44 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.07.2018 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. No */2021 г. по описа на РС – Б.. Претендират се и разноски.
Ответникът- Й. Г. К. от гр. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор изразява становище по същество за неоснователност на иска Оспорва исковете като недоказани и неоснователни по основание и размер. Твърди, че изцяло той е заплащал процесните суми във връзка с ползването на имота, тъй като ищцата по това време не разполагала с финансови средства. Сочи, че представените от същата 1 разписки не удостоверяват от кого е извършено плащането, а на практика това можело да се извърши от всеки, който знае партидния номер. Оспорва твърдението за заплатени от ищцата мобилни услуги, като сочи, че приложените разписки са за заплатени суми за два мобилни оператора, а ответникът е бил клиент на само един.
Оспорва и заплащането на консумативи за гараж, ползван от него, тъй като не ставало ясно за кой гараж са заплащани консумативите. Поддържа, че разходите във връзка с етажната собственост изцяло се заплащали от него. В условията на евентуалност се прави възражение, че исковите претенции за погасени по давност. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 387/2019г. по описа на РС- Б., по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 26.02.2019 г., подадено по куриер на дата 21.02.2019 г., съдът е издал заповед No 1281/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Б. П. Н.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 1238.02 лв., представляваща платени от В. Ц. Д. задължения на Й. К. за ползване на ел. енергия, вода, интернет, потребление за газ и други разходи, и сумата от 289.44 лв., представляваща лихва за забава за периода общо от 02.07.2018 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 23.06.2021 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между страните, че същите са съсобственици при равни права на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., ул. “И.” No *, ет. *, ап. *, така както се твърди от ищеца в исковата молба.
Представени са множество заверени копия на разписки от ИзиПей за заплатени от ищеца В. Д. суми в периода от 02.07.2018 г. до 04.01.2020 г. - за снабдяване с природен газ, на “Б.” АД за имота в гр. Б., ул. “И.” No *, ет. *, ап. *, абонатен номер **********; за ел. енергия на “Ч. Е. Б.”АД – за имота в гр. Б., ул. “И.” No *, ет. *, ап. *, по партида с клиентски номер * и за имот в гр. Б., ж.к. “В. Л.”, бл. Жилищна сградасекция С, вх. С, ет. Г, по партида с клиентски номер *, за В и К услуги на “ВиК Бебреш” ЕООД за имота в гр. Б., ул. “И.” No *, ет. *, ап. *; на “Теленор” ЕАД за предоставени от същото услуги за клиентски номер * на името на К. Г., както и на “А1 България” АД за предоставени услуги за абонатен номер ********** с клиент Й. Г. К..
Представени са и заверени копия на 6 бр. фискални бонове за заплатени суми за интернет услуги на “Атлантис Нет” ЕАД, част от които нечетливи копия на документите, като в същите не е съдържат данни за потребителя на услугите.
По делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, че оригиналите на така представените от ищцата разписки се намират в нейно държане.
От страна на ответника са представени заверени копия на платежно нареждане 2 от 23.03.2016 г. на сумата от 3000 евро, вноски бележки за сумата от 6570.00 евро (датата не се чете), от 21.03.2017 г. за сумата от 2005 евро – всички с получател Й. К., 2 бр. вносни бележки – от 06.03.2018 г. и от 09.10.2018 г. на суми от по 24.14 лв. в полза на Стефан Илиев Капитанов с вносител Й. К. и посочено основание – “Общи нужди”.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Т. И., от които се установява, че живее в съседен апартамент на апартамента на страните в гр.
Б., като тя и мъжът й се запознали там с тях и станали приятели, поддържали приятелски взаимоотношения. Споделяли си, обсъждали си сметките за ток, вода, газ, кой колко плаща. К. им казвал, че партидите са на името на В., тъй като той не можеше да говори български език и всичко е било на нейно име. Сочи, че същият е имал финансови възможности, винаги е разполагал с пари. През 2018-2019 г. ответникът им е казвал, че той е заплащал консумативите, като е давал парите на В., която ги е заплащала, докато е работила в “Кауфланд”, защото й е било близко да отиде да ги плати. Свидетелят излага, че не е присъствала на това ответникът да дава пари на В., както и че когато обсъждали сметките, В. не е присъствала.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице В. Л. Т. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно. От заключението на вещото лице се установява, че за електрическа енергия, вода, интернет, потребление на природен газ по повод ползване на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Б.. кв. „И.”, ет. 2, ап. *, както и за ползвани от ответника мобилни услуги и задължения за електрическа енергия за нает от него гараж в периода от 02.07.2018 г. до 04.01.2020 г., от страна на ищцата В. Д. е платена сума в общ размер на 1238.02 лв., от които за електрическа енергия в периода 02.07.2018 г. 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 262.21 лв.; за вода в периода 02.07.2018 г. 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 118.60 лв.; за интернет за периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 80.70 лв.; за потребление на битова газ в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 401.55 лв.; за използвани мобилни услуги в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 356.02 лв., и за електрическа енергия на гаражна клетка в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г. са платени суми в размер на 18.94 лв. От същото заключение се установява, че размерът на законната лихва върху платените режийни разходи за периода от 02.07.2018 г. до 23.06.2021 г. възлиза общо на 289.44 лв., от които: законна лихва за забава върху платени суми за консумирана електрическа енергия /262.21 лв./ възлиза на 60.77 лв.; законна лихва за забава върху платени суми за консумирана ВиК /118.60 лв./ възлиза на 27.41 лв.; законна лихва за забава върху платени суми за интернет /80.70 лв./ възлиза на 19.12 лв.; законна лихва за забава върху платени суми за потребление на битова газ /401.55 лв./ възлиза на 86.34 лв.; законна лихва за забава върху платени суми за мобилни услуги /356.02 лв./ възлиза на 91.27 лв., и законна лихва за забава върху платени суми за консумирана ел.енергия на гаражна клетка /18.94 лв./ възлиза на 4.54 лв. При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило безспорното между страните обстоятелство, че съсобствеността на недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б.. кв. „И.”, ет. 2, ап. *, е в дялове 50 % за ищцата и 50 % за ответника, като по отношение на платените консумативни разходи във връзка с ползването на този имот платените от ищцата суми са посочени в размер на 1/2, съответстващ на дела на ответника. Посоченото обстоятелство се установява и при съпоставянето им със сумите по представените от ищцата разписки за заплатените от нея задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 3 следното:
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото по този иск възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити, съгласно предвиденото в чл. 2 на чл. 59 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания, в случая факта на обедняването си - че е намалял актива на имуществото му или е пропуснал да го увеличи, обогатяването на ответника - че е увеличил своето имущество или си е спестил разходи за сметка на ищеца, както и че обогатяването и обедняването на страните произтичат от общ факт или група от факти, т. е. наличие на връзка между двете. Ищецът следва още да установи и размера на обедняването и обогатяването.
В случая от страна на ищцата се претендира сумата от 1238.02 лв., представляваща половината от общо платените от нея консумативни разходи за ел. енергия, вода, интернет, потребеление на газ, във връзка с ползването на съсобствено на страните жилище - апартамент, находящ се в гр. Б.. кв. „И.” No 11Б, ет. 2, ап. *, както и за заплатени от нея лични задължения на ответника за ползвани мобилни услуги и задължения за ел. енергия за нает от него гараж, и които плащания са извършени от нея в периода от 02.07.2018 г. до 04.01.2020 г.
Съдът намира така предявения иск за частично основателен.
От събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза категорично се установява, че от страна на ищцата са извършени посочените от нея плащания за консумативни разходи за ел. енергия, вода, интернет и газ във връзка с ползването на съсобственото на страните жилище. Не е спорно обстоятелството, че ищцата и ответникът са съсобственици при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях на апартамента в гр. Б., явяващ се обект на предоставените услуги - ел. енергия, ВиК услуги, интернет и снабдяване с природен газ. От посочените доказателства се установява, че платените във връзка с ползването на съсобствения на страните недвижим имот консумативни разходи, съответстващи на дела в съсобствеността на ответника, са на обща стойност 863.06 лв., от които 262.21 лв. за електрическа енергия в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г.; 118.60 лв. за вода в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г.; 80.70 лв. за интернет за периода 02.07.2018 г. 04.01.2020 г. и 401.55 лв. за потребление на битова газ в периода 02.07.2018 г. 04.01.2020 г. От същите доказателства се установява, че ищцата е заплатила и сума в общ размер на 356.02 лв. за използвани от ответника мобилни услуги в периода 02.07.2018 г. - 04.01.2020 г. Видно от приложените от ищцата разписки от Изи Пей, то платените от нея на “Теленор” ЕАД и на “А1 България” АД суми са за предоставени от тези дружества услуги съответно за клиентски номер * и за абонатен номер ********** на името на ответника Й. Г. К..
Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b38f914-156f-424d-a392-5219e1cb7ef0