Решение № 222 от 20.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500410 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седА.ще и адрес на управление град София, **********, чрез пълномощник – адвокат Н. И., срещу Решение № 260001/17.05.2023г. по гр.д. № 303/2020г. по описа на Окръжен съдПлевен в частта, в която е уважен предявеният от С. Е. С. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558 ал.5 вр. чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.03.2019г., причинено от Д. Г. П. при управление на трактор марка „ЮМЗ“, модел 6Л, с рег. № ЕН 50****, за което МПС не е имало вА.дно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за сумата над 80 000 лв. до пълния присъден размер от 160 000 лв., ведно със законната лихва върху обжалваната част.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че присъдената сума не е съобразена с икономическите условия в страната и стандарта на живот към релевантната дата, както и с трайната съдебна практика по сходни случаи. Излага, че първостепенният съд не е съобразил факта на пълно възстановяване на получените от ищцата черепно-мозъчна и гръдна травми и хватателната функция на лявата ръка, както и с факта, че липсата на пълно възстановяване на функцията на десния долен крайник се дължи на други причини, стоящи извън противоправното поведение на деликвента и дължащи се на напредналата й възраст, нА.чието на съпътстващи заболявания на опорно-двигателната й система и непровеждането 1 на назначената й рехабилитация. Прави искане за отмяната му в атакуваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена за сумата над 80 000 лв. до пълния присъден размер от 160 000 лв., ведно със законната лихва върху тази част. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна С. Е. С., чрез своя пълномощник – адвокат А. А., е подала отговор на въззивната жалба, в който е заела становище за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания. Прави искане за присъждане на разноски във въззивното производство, както и да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция, съобразно изхода на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Гаранционен фонд, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адвокат Н. И., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и искането, направено със същата. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Насрещната страна С. Е. С., чрез пълномощника си – адвокат Я. Я., поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Моли в полза на адвокат Я. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната й безплатна правна помощ във въззивното производство.

Третото лице, помагач на страната на Гаранционен фонд, Д. Г. П. не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно вА.дността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са нА.це и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анА.з на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните и се установява от приложения по делото констативен протокол, че на посочената в ИМ дата и място е настъпило пътно-транспортно произшествие между трактор „ЮМЗ 6Л“ с рег. № ЕН 50****, управляван от водача Д. Г. П., конституиран като трето лице, помагач на ответника в процеса, и л.а. „Рено Канго“ с рег. № ЕН 22****, при което са пострадА. няколко лица, между които и ищцата, като пътник в посочения лек автомобил. Безспорно е, че към тази дата за ППС „ЮМЗ 6Л“ с рег. № ЕН 50**** не е била нА.це действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и че образуваната пред Гаранционен фонд щета на пострадалата С. Е. С. не е било заплатено обезщетение за претърпени от нея вследствие настъпилото произшествие неимуществени вреди.

От приложената по делото присъда от 18.12.2020г., постановена по НОХД № 841/2020г. на Окръжен съд-Плевен, изменена с решение по ВНОХД № 70/2021г. на Апелативен съд-Велико Търново, оставено в сила с решение по н.д. № 938/2021г. на ВКС, се установява, че водачът на трактор „ЮМЗ 6Л“ с рег. № ЕН 50**** Д. Г. П. е признат за виновен за това, че на 22.03.2019г. около 16.45 часа, в град Славяново, община Плевен, при управление на посоченото МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, както 2 следва: чл.37 ал.3 от ЗДвП – водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна територия, е длъжен да пропусне пешеходците и ППС, които се движат по този път, и по непредпазливост причинил смъртта на Данаил Алеков Балканджиев и средни телесни повреди на С. Е. С., изразяваща се в натъртване на гръдния кош със счупване на шест десни ребра /от 4-то до 9-то/, довело до трайно затрудняване движението на снагата; счупване на костите на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. НА.це са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 о т ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № 841/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца . Вследствие на това противоправно поведение на водача на трактор „ЮМЗ 6Л“ с рег. № ЕН 50**** , чиято отговорност не е предмет на вА.дно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, на ищцата са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на обезщетение за същите. Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ответната страна въззивна жалба. Пред настоящата инстанция последната е релевирала оплаквания единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Д., приета в хода на първоинстанционното производство, се установява, че вследствие настъпилото произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия /натъртване/ на меките тъкани, разкъсноконтузни рани в окосмената част на главата и сътресение на мозъка; тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия /натъртване/ на меките тъкани и счупване на шест ребра /от четвърто до девето/ вдясно; счупване на костите на предмишницата на лява ръка и тежко многофрагмено счупване в долната част на дясно бедро. Непосредствено след инцидента, ищцата е била транспортирана и настанена в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, като поради много тежкото й общо състояние е била поставена на изкуствено дишане. На 02.04.2019г. било извършено първоначално наместване на лявата ръка и десния крак и фиксация с т.нар. „външни фиксатори“. След стабилизиране на общото й състояние, на 16.04.2019г. била извършена репозиция и вътрешна фиксация на счупванията на дясното бедро чрез поставяне на плаки и винтове /метални импланти/. На 24.04.2019г. бил премахнат външния фиксатор от лявата ръка и предмишницата имобилизирана с гипсова лонгета. На следващия ден престоят на ищцата в болничното заведение бил преустановен, а след около десет дни била свалена лонгетата и поставените на дясното бедро скоби. Лечението й продължило в дома й, където през първите три-четири месеца пострадалата била на легло.

Препоръчана й била рехабилитация, която тя не провела. Според експерта, нормалният оздравителен период на получената от нея черепно-мозъчна травма е около два – два месеца и половина, на тежката гръдна травма – около три-четири месеца, на счупването на костите на предмишницата – между три и четири месеца и на счупванията на бедрената кост – около девет-десет месеца. При извършения от вещото лице преглед на ищцата на 23.03.2023г., същият е установил, че тя се придвижва с две патерици, трудно става и сяда, ползва помощ на своя близка, която се грижи за нея и е със статут на социален асистент. С нейна помощ и специална инвА.дна проходилка ищцата може да измине около десетина крачки, за да излезе на улицата пред дома си. Установени са белези от зараснА. рани по окосмената част на главата вдясно теменно и слепоочно, в областта на шията от извършената трахеостомия, по лявата ръка и дясното бедро от ортопедичните операции, както и че двете коленни стави са леко деформирани от дегенеративни възрастови артрозни изменения, дясната колянна става е задебелена и оточна и движенията в нея са силно ограничени и болезнени, като е нА.це 3 контрактура на мускулатурата. Въз основа на резултатите от прегледа, извършен от експерта и прегледа, осъществен на 09.02.2023г. от ортопед, вещото лице е заключило, че при ищцата е нА.це пълно възстановяване на черепно-мозъчната травма и гръдната травма, възстановяване на хватателната функция на лявата ръка, но липсва пълно възстановяване на функцията на десния крак, където усложнения /контрактура/ и значителни остатъчни явления – силно ограничени и болезнени движения на колянната става от фрактурата на бедрото. Вещото лице е пояснило, че причините за това състояние са няколко – тежкото многофрагментно счупване в долната част на бедрото, което участва във формирането на колянната става, т.е. лоша локА.зация, макар и при перфектно извършена в техническо отношение ортопедична операция /няма разхлабване или изпускане на конци, вторични инфекции или разхлабени винтове или плаки/; напредналата възраст на ищцата – значителни предшестващи дегенеративни възрастово-болестни изменения в ставите и костите и непровеждането на препоръчаната още при изписването й от болничното заведение медицинска рехабилитация, както и по-късно при прегледа на 09.02.2023г. от лекар – ортопед. Според експертното заключение не е възможно да настъпи пълно възстановяване на функцията на десния долен крайник на пострадалата.

По делото е приложена епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, изготвена след престоя на ищцата за времето от 22.03.2019г. до 25.04.2019г., етапна епикриза от личния лекар на ищцата за извършени прегледи, поставени диагнози и лечение, както и ЕР № 2028/13.06.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, видно от което на ищцата е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година поради получените при процесното ПТП увреждания.