Определение № 1381 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1381 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20261100202318 по описа за 2026 година

Постъпила са Жалби по реда на чл.61,ал.3 от НПК от защитниците на обвиняемите :

Ю. Р. Т./чрез адв.Р. Т./,В. Ц. М./чрез адв.Ю. Н./ и Л. И. Д./чрез адв.Е.М./ по ДП № 171/2025 г.по описа на СО-СГП, с която те изразяват недоволството си от Постановленията на СГП от 26.03.2026 г./ с които тримата жалбоподатели поотделно са привлечени в качеството на обвиняеми/ в частта им за определяне на мярка за неотклонение „Парична гаранция” /в размер на по 50 000 евро ,за всеки един от тях/.

В Жалбата на обв.Т. се твърди ,че размера на гаранцията не е съобразен с неговата лична степен на обществена опасност, тъй като е неосъждан,без висящи незавършени наказателни производства,без криминалистични регистрации,баща е на две малолетни деца, той основно издържа семейството си и е с влошено здравословно състояние/74 процента намалена работоспособност по решение на ТЕЛК/ , като за горните обстоятелства се прилагат писмени доказателства.

В Жалбата на обв.М. се сочи,че има малко бебе, живее при родителите на жена си , като с помощта на последните ,успява да покрие минимални стандарти за живот на едно домакинство.Прилага също писмени доказателства в подкрепа на доводите в Жалбата.

В Жалбата на обв.Д. също се сочи ,че размера на гаранцията не е съобразен с имотното му състояние, няма данни да е налице обосновано предположение ,че той е извършил деянието.Няма никакви мотиви поради какви мотиви е определена такава гаранция.Прави се искане да се отмени тази мярка за неотклонение и да се вземе най-леката такава или да се намали размера на определената гаранция.

Софийският Градски съд е сезиран в качеството му на съответен първоинстанционен съд.Това е онзи съд , който би следвало да разгледа и реши делото по същество, ако е сезиран по някой от законоустановените способи.Въпросът дали СГС е съответния първоинстанционен съд е пряко свързан в настоящия случай с диспозитива на Постановленията за привличане към всеки един от обвиняемите.

1

Спрямо тримата обвиняеми е повдигнато идентично обвинение за това че са участвали в „организирана престъпна група“ ,без последната да има ръководител, като участието на тримата обвиняеми е било в период „от неустановена дата в началото на 2023 г. до настоящия момент/без да е ясно чисто хронологически кой е „настоящият момент“, тоест дали престъплението е било довършено към момента на привличането им или обвиняемите продължават да го извършват/.Независимо от обстоятелството ,че при разпита им като обвиняеми тримата жалбоподатели са заявили ,че разбират обвинението/което изявление е най-странно за обв. Т. ,който е заявил че работи като юрисконсулт/,то обективният прочит на текста на това обвинение сочи ,според мнението на настоящия съд ,че това обвинение не покрива дори минималните стандарти на т.нар.работни обвинения.Това е така ,тъй като са посочени елементите от законовия състав на престъплението,при това по начин който не дава възможност несъмнено да се определи дори подсъдността, а същевременно не се твърдят никакви елементи на конкретния фактически състав на извършеното престъпление – с какви действия или бездействия то е извършено.При липса на твърдения за факти,реална защита не е възможна по каквото и да е обвинение.

За да не стигне до увреждане на правото на обжалване на обвиняемите , което законодателят е гарантирал в чл.61,ал.3 от НПК ,сезираният съд ще приеме ,че в хипотезата н а чл.36,ал.3 от НПК „когато не може да се определи мястото където е извършено престъплението“,следва да се приеме ,че делото е подсъдно на съда , в чийто район е завършено досъдебното производство.Ясно е ,че досъдебното производство не е завършило ,като е видно ,че то се провежда в района на СГС,доколкото се провежда под надзора на СГП.Не са възможни да се приложат други критерии ,тъй като в обвинението не се сочат конкретни райони на извършване на престъплението , така че подсъдността да може да се определи при сравнително по-убедителни аргументи. Алтернативно, в случай че прекрати съдебното производство пред себе си, няма никаква яснота кой е местно подсъдния окръжен съд на територията на Република България.

Съдът намира ,при тези уговорки , би могъл да съответния първоинстанционен съд ,въпреки явните резерви в това отношение.

Молбата е процесуално допустима ,доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирани за това лица, а разгледана по същество е основателна.

Мерките за неотклонение имат цели , посочени в нормата на чл.57 от НПК , но при избора на мерките за неотклонение съответните органи се ръководят и от критериите на чл.56,ал.3 от

НПК.Престъплението

, в което са обвинени тримата обвиняеми/жалбоподатели по това производство/ ,е тежко умишлено престъпление, а това е критерий , с който органите на досъдебното производство следва да се съобразят през плоскостта на чл.56ал.3 от НПК.При преценка на „професията, възрастта и др. данни за личността на обвиняемия” съответните органи са счели ,че удачна се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция” 50 000 евро.Мотиви за размера на гаранцията не се посочват.В доказателствата по делото се съдържат данни относно евентуалното наличие на доходи за някои от обвиняемите ,за чийто произход нямало ясен източник.Не е повдигнато 2 обаче обвинение по чл.253,255 или други от Особената част на НК.

По делото няма доказателствени материали , които да разкриват непрецизно процесуално поведение на обвиняемите ,след като са бил привлечени в това си качество.

При липсата на ясно и конкретно обвинение спрямо което да се преценява доказателствената съвкупност по делото , не е възможно да се приеме че има обосновано предположение в извършването на престъплението за което тримата са обвинение.Хипотетичната възможност по делото да са събрани доказателства по още неповдигнати обвинения , е несериозно да се преценява.

При липса на някоя от предпоставките по чл.56,ал.1 от НК ,не следва изобщо да се вземе мярка за неотклонение.За да се преценява обосновано предположение следва да има обвинение ,където ясно да са посочени изискуемите му минимални параметри - време,място и начин на извършване на престъплението, както и „всички фактически признаци на престъпния състав“/ясно определени в т.4 на ТР№2/2002 г.ОСНК /, за да е възможна защита по него.Такива параметри не са налице в конкретния случай.Следователно съдът следва да отмени Постановленията на следователи от СО-СГП от 26.03.2026 г., с която тримата обвиняеми са с определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“/50 000 евро/ и да остави обвиняемите без мярка за неотклонение.

Поради горното , съдът на основание чл. 61ал.3 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановленията от 26.03.2026 г. за привличане на тримата жалбоподатели - Ю. Р. Т., В. Ц. М. и Л. И. Д. в частта където на тримата е била определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на по 50 000 евро,поради съображенията изложени в обстоятелствената част на настоящото Определение.

НЕ ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение на тримата обвиняеми

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3