Решение № 13469 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13469 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110144145 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу В. П. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 202,53 лева (103,55 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., начислена върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 1177,29 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.; 13,25 лева (6,77 евро), представляваща мораторна лихва 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., начислена върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 59,19 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31579/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответника, който като собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в ******* има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** (сега „***“ ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата 1 за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. И. оспорва предявените искове, при твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не оспорва размера на сочените от ищеца вземания за главници и лихви, както и че не е извършвал плащания за погасяване на главниците и на претендираните в настоящото производство лихви. Исковете се оспорват, доколкото ответникът счита, че не е изпаднал в забава. Излагат се съображения, че според чл. 32, ал. 1 от ОУ на ищеца за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ОУ се издава ежемесечно фактура, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят; че съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Поддържа се, че в конкретния случай общите фактури са издадени след предвидения в ОУ 45-дневен срок, който е изтекъл на 15.06.2022 г., респективно 15.06.2023 г. Поради това, при липса на възможност да се приложи уговореното и с оглед на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД клиентът изпада в забава след покана, каквато в случая не му е била отправяна. Доколкото в ОУ липсвала уговорка относно начисляване на лихви върху сумите за дялово разпределение, предвид липсата на покана, за неоснователна се счита и претенцията за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете, като претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящото производство е образувано за установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31579/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е признал дължимостта на претендираните вземания в общ размер от 1177,29 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се ******* както и за сумата от 59,19 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, като за тези вземания заповедта за изпълнение е влязла в сила и с разпореждане от 03.08.2024 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на „*** за признатите вземания.

2

С възражението си ответникът е посочили изрично, че оспорва само вземанията за мораторни лихви върху двете главници, поради което предмет на настоящото производство е единствено установяване на вземанията за мораторни лихви.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Страните не спорят и с определение от 30.03.2026 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставяна до процесния имот, находящ се ******* топлинна енергия в количество и на стойност, посочени в исковата молба - 1177,29 лева; че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 13,25 лева; че сумите за мораторни лихви за исковите периоди са в размер на исковите суми; че за погасяване на задълженията за главници и лихви не са извършвани плащания от страна на ответника.

Основен спорен въпрос в настоящото производство е дали ответникът е изпаднал в забава по отношение на признатите от него задължения за главници.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г.

В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (т. нар. обща фактура). Съгласно чл. 33, ал.

1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите (месечни и общи) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г. лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж - 45-дневен срок за плащане, и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

3

Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница става изискуемо след покана, тъй като общите фактури са издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане, считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общата фактура се претендират от първия ден след изтичането на 45дневния срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура.

Общата фактура за отоплителния сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г., а лихва се претендира от 15.09.2022 г., респ. за отоплителния сезон 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. общата фактура е издадена на 31.07.2023г., а лихва се претендира от 15.09.2023 г.

Релевираното възражение за изтекла погасителна давност също е неоснователно, тъй като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 27.05.2024 г., тригодишната погасителна давност не е изтекла по отношение на която и да било част от вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г.

Предвид гореизложеното и доколкото по делото е безспорно, че размерът на дължимата от ответника мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 202,53 лева (103,55 евро) е определен математически правилно, предявеният установителен иск за тази сума е основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователна е обаче претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“, и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 13,25 лева (6,77 евро), представляваща мораторна лихва 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., начислена върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 59,19 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.