Определение № 439 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500234 по описа за 2026 година С определение на Плевенски Районен съд №5914 от 01.12.2025г., постановено по гр.д.№5441/2025г. по описа на същия съд, на осн. чл. 229 ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по гр.д.№5441/2025г.на ПРС до приключване на производството с влязло в сила решение по гр.д.№6151/2025г. на ПРС.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от И.

И. М. и М. Д. М. ,чрез пълномощника им адвокат Е. П. от ПАК ,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че предмет на гр.д. №6151/2025г.по описа на ПРС е прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №149,том VII,рег.№7022,дело №978/2023г. на нотариус С. И. ,с който И. И. М. е придобила от майка си Г.А.Х. 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота *** –апартамент ***,ведно с избено помещение *** и таванско помещение ***,като имотът е подробно индивидуализиран.Жалбоподателите считат за неправилен изводът на ПРС,че спорът ,предмет на гр.д.№6151/2025г.е преюдициален по отношение на съдебната делба.Изложени са доводи,че предявеният иск по гр.д.

№6151/2025г. по описа на ПРС е неоснователен ,тъй като ищецът по този иск Р. И. Х. не е страна по атакуваната сделка,няма качеството на наследник и няма правен интерес.Посочено е,че лице ,което е потенциален наследник , доколкото наследството все още не е открито ,няма качеството на наследник и все още не е носител наследствените права върху конкретното имущество.

Наследството се счита за открито в момента на смъртта на наследодателя.

Преди откриване на наследството ,потенциалният наследник няма правен интерес да оспорва сделки на бъдещия наследодател ,а правният интерес би възникнал след смъртта на наследодателя/откриване на наследството/и тогава 1 той може да предяви иск за прогласяване на нищожност на сделката,тъй като същата засяга вече неговото наследствено право.Жалбоподателите считат,че дори да бъде уважен иска ,предмет на разглеждане по гр.д.№6151/2025г. по описа на ПРС,квотата на Р. И. Х. няма да се промени и няма да бъдат накърнени правата му при определяне на делбените квоти ,поради което считат за неправилен извода на съда,че спорът по гр.д.№6151/2025г.по описа на ПРС е преюдициален за настоящото производство.

В заключение молят съда да отмени обжалваното определение на ПРС като неправилно и на първоинстанционния съд да бъде указано да продължи разглеждането на делото по същество.

Ответникът по частната жалба–Р. И. Х. ,чрез своя пълномощник адвокат В. С. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК и не е взел становище по същата.

Окръжният съд ,като прецени съображенията,изложени в частната жалба и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д.№5441/2025г. по описа на Плевенски РС е видно,че същото е образувано на основание подадена ИМ от И. И. М. и М. Д.

М.,чрез пълномощника им адвокат Е. П. от ПАК срещу Р. И. Х. ,като е предявен иск за делба на недвижим имот-апартамент ***,находящ се в *** ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите му избено помещение *** и таванско помещение ***. От обстоятелствената част на исковата молба и представените към нея писмени доказателства се установява,че по отношение на процесния имот е налице смесена съсобственост,възникнала по наследство и на основание договор за покупко-продажба.Ищцата И. И. М. и ответникът Р. И. Х.,които са брат и сестра по наследство от своя баща И.Р. Х.,поч.на 31.05.2012г.са придобили по 1/6 ид.ч.от имота. Съгласно договор за покупко-продажба от 09.10.2023г.,обективиран в нот.акт №149/2023г.на нотариус С. И., Г.А.Х.

/преживяла съпруга на наследодателя И. Х./е продала на дъщеря си И. И. М. притежаваните от имота 4/6 идеални части. Доколкото сделката е възмездна и е сключена по време на брака на купувача по договора И. М. с М. М.,тези 4/6 идеални части са придобити от съпрузите в режим на СИО.При тези именно квоти е претенцията на ищците да бъде допусната делба на процесния недвижим имот.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Р. И. Х. е депозирал молба с искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на гр.д.№6151/2025г.по описа на ПРС.От приложената искова молба ,предмет на разглеждане по гр.д.№6151/2025г.е 2 видно,че с нея Р. Х. е предявил иск по чл.26 ЗЗД срещу майка си Г.А.Х. и срещу сестра си И. И. М. за нищожност на гореописания договор за покупкопродажба от 09.10.2023г.,обективиран в нот.акт №149/2023г.на нотариус С. И.

,поради противоречие с добрите нрави,алтернативно се претендира нищожност на сделката като привидна и прикриваща дарение. Предявени са и искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.

За да постанови обжалваното определение ,ПРС е приел ,че е налице хипотезата на чл.229 ал.1т.4 ГПК,че висящият спор по чл.26 ЗЗД по гр.д.

№6151/2025г.по описа на ПлРс за оспорване на сделка,с която майката на ответника е прехвърлила на първата ищца идеални части от процесния имот, се явява преюдициален на иска за делба на същия имот. Тези правни изводи на ПРС са правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Съгласно чл.229 ал.1,т.4 ГПК съдът спира производството,когато в същия или в друг съд се разглежда дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Във връзка с предпоставките,при които намира приложение нормата на чл.229 ал.1,т.4 ГПК има няколко ТР на ОСГТК на ВКС. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В мотивите по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

В мотивите към т.1 от ТР № 1 от

9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2017 г.е прието ,че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В конкретната хипотеза съдът намира,че искът по чл.26 ЗЗД за нищожност на разпоредителната сделка,легитимираща ищците по иска за делба като собственици на 4/6 ид.части от имота,придобити в режим на СИО, е преюдициален и обуславящ спрямо иска за делба.С решението по иска по чл. 26 ЗЗД ще се установи със сила на пресъдено нещо дали сделката за покупко-продажба на 4/6 идеални части от процесния имот е действителна или е нищожна,поради противоречие с добрите нрави или като прикриваща 3 дарение. В зависимост от изхода на спора по предявения иск по чл.26 ЗЗД,ще се определят и правата на съсобственост върху процесния имот ,както и съделителите в производството за делба.При уважаване на иска по чл.26 ЗЗД и прогласяване нищожността на сделката,легитимираща ищците по иска за делба като собственици на 4/6 идеални части от имота,в режим на СИО,тези 4/6 ид.части ще останат в патримониума на прехвърлителката по договора Г.А.Х. и същата като съсобственик следва да участва като съделител в производството за делба по гр.д.№5441/2025г.В обратната хипотеза,при отхвърляне на иска по чл.26 ЗЗД за нищожност на договора за покупкопродажба,правата на съсобственост ще бъдат така,както са заявени в иска за делба. Отделно от това следва да се съобрази, че ако производството по гр. д.

№ 5441/2025 г.по описа на Плевенски РС за делба на процесния имот не бъде спряно до окончателно приключване на производството по гр. д.

№6151/2025г., в което се разглежда искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД , има вероятност да се стигне до две противоречиви решения, в които по различен начин е решен въпросът за действителността на разпоредителната сделка,което ще рефлектира и върху правата на собственост на съделителите.

Неотносими към предмета на спора са направените в частната жалба възражения,че за ищеца по иска по чл.26 ЗЗД,ответник по иска за делба Р. Х. не е налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на договора,преди откриване на наследството на неговата майка Г.А.Х.-продавач по оспорената разпоредителна сделка. Преценката за наличие или липсата на правен интерес ще се извърши от съда , разглеждащ гр.д.№6151/2025г.по описа на ПлРС,но това възражение няма отношение към настоящото производство,в което съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.

По изложените съображения,Окръжният съд счита,че са налице предпоставките на чл.229 ал.1,т.4 ГПК ,доколкото е налице преюдициален спор и решението по гр.д.№6151/2025г.относно действителността на оспорения договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт №149/2023г. на нотариус С. И. ще има значение за правилното определяне на квотите на съсобственост и на съделителите,между които следва да се извърши делбата на процесния недвижим имот,който иск е предмет на гр.д.№5441/2025г.по описа на ПлРС.Изводите на ПлРС съвпадат с тези на въззивната инстанция и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд

4

№5914/01.12.2025г.,постановено по гр.д.№5441/2025г.по описа на същия съд, с което на осн.чл.229 ал.1,т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№6151/2025г.по описа на ПРС с влязло в сила решение.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5