Решение № 22684 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22684 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110114279 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба и молбауточнение към нея с вх. № 118217/10.04.2024 г., подадена от Г. М. Д. против **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 28,92 лева, платена при начална липса на основание – нищожна клауза от договор за потребителски кредит “до 500” № *********** от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 08.03.2023 г. с ответника сключили договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 200,00 лв. Излага твърдения, че съгласно чл. 6 от договора при непредставяне на обезпечение следвало да заплати неустойка в размер на 28,92 лв. Поддържа, че в случай на неизпълнение, дължала неустойка размер на 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата по усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата по усвоения транш за всеки следващ ден. Твърди още, че начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Навежда твърдения за нищожност на договора поради наличие на изначална недействителност – нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа, че същата е в противоречие с добрите нрави и излага подробни съображения в тази насока. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да й върне платената при начална липса на основание сума в размер на 28,92 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита, начислена с транш на 14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********/08.03.2023 г. за сумата от 200,00 лева, която сума е предоставена на ищцата.

Оспорва твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно: непредоставяне на обезпечение по 1 договора. Поддържа, че процесната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: обедняване на ищцата със заплащането на сумата в размер на 28,92 лв. по договор за кредит № *********** от 08.03.2023 г.; обогатяване на ответника с получаването на сумата поради нищожност на уговорената в чл. 6 от договора за потребителски кредит клауза, като следва да докаже и изискуемост на вземането, т.е. моментът на даването/получаването на сумата.

Ответникът следва да докаже съществуването на основание да получи плащането, а именно, че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи на чл. 143 ЗЗП, в това число, че оспорената клауза от договора за кредит е договорена индивидуално.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит № *********** от 08.03.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание - заемна сума в размер на 200 лв., договорен ГПР в размер на 49,09 % и годишен лихвен процент в размер на 40,60%; че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 232,03 лева по същия договор, в която сума е включена и процесната неустойка в размер на 28,92 лв.

С молба с вх. № 313907/07.10.2024 г. ответникът признава иска и представя платежно нареждане за заплащане в полза на ищцата на сума в общ размер на 31,49 лв., от които 28,92 лв. – процесната неустойка и 2,57 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за период от 14.02.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба до 03.10.2024 г. окончателното изплащане на вземането.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от представения на лист 6 от приобщеното гр.д. № 1851/2024 г. по описа на РС-Варна, 19 състав, договор за потребителски кредит “до 500” № *********** от 08.03.2023 г., кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване 1 година от датата на сключването на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора за кредит. Посочено е, че в рамките на ползване на кредита кредитополучателят може съгласно Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит “до 500” на ответното дружество, и съгласно процесния договор за кредит, да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че кредиторът е длъжен да предостави на кредитополучателя всеки одобрен транш по посочения от кредитополучателя начин – превеждане на сумата по банковата му сметка или предоставяне на сумата чрез системата на ******. Съгласно чл. 2, ал. 2 от процесния договор първият транш по кредита в размер на 200 лв. се предоставя на кредитополучателя на датата на сключването на договора, а при невъзможност – на следващия работен ден, като всеки следващ транш се предоставя на кредитополучателя на датата на одобряването му, а при невъзможност – на следващия работен ден.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит “до 500”, чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита по банковата сметка на кредитополучателя или предоставяне на сумата на първия транш от кредита чрез системата на *********, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора. Посочено е също, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, 2 трябва да бъде за сума в размер на 1 000 лв. и със срок на валидност до 08.03.2028 г. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като под първи ден от всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който се дължи неустойка – чл. 6, ал. 1 от договора.

По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.

Процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са спазени всички изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11, 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК и по-конкретно процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Годишният процент на разходите не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПК, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните в нея правила.

В случая уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.Б. (основен лихвен процент плюс 10%), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието “Общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според 3 която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 „общата сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Според практиката на СЕС – решение по дело С686/2019 г., с понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

Разпечатката съдържа 21 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b36d84e-7be1-4368-83b0-a7f9bc972023