Решение № 3976 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3976 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100501212 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. М. П., действаща чрез упълномощената адв. Л. С. от САК, срещу съдебно решение № 15897 от 20.08.2024г., постановено по гр. дело № 47234/2023г. по описа на СРС, 80 състав, с което е отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 21, ал. 4, т.1, предл. 2 от СК, предявен от И. М. П. срещу М. Н. П.. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и по отделно, което е дало негативно отражение на приетите от него правни изводи и в цялост е формирана една невярна фактическа обстановка. Поддържа, че без да съобрази събраните по делото доказателства, подкрепящи исковите твърдения, решаващият съд необосновано е приел, че не е налице влагане на лични средства само от ищцата. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса счита, че ищцата успешно е провела доказване за това, че не само е заплатила пропесните имоти със свои лични средства, но и произхода на тези финансови средства е установен да е от законно придобит неин личен доход, както и е оборила презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 от СК предвид трайното дистанциране на ответника от задължението му като родител да 1 се грижи за двете си деца, да ги издържа и да се грижи за домакинството преди и след настъпилата трайна фактическа раздала. Жалбоподателят сочи, че реалната покупна цена за придобиването на процесните имоти е в размер на 200 000 евро, която е заплатена само от ищцата с нейни собствени финансови средства, придобити на самостоятелно основание и с несемеен произход. Излага съображения за начина на извършеното плащане. Поддържа, че съдът превратно е възприел и събраните гласни доказателства. Моли съдът да приеме за доказано по делото, че средствата за придобиване на процесните имоти от ищцата И. П. са лични нейни, с несемеен произход, представляват законно получен от нея доход и че тези средства са еквивалентни на придобивната стойност на имотите, както и че не е налице презумпцията по чл. 32, ал.2 от СК, а задължението за връщане на заемните средства по Договора за кредит не е поето солидарно от двамата съпрузи и не касае посрещане нуждите на семейството.

С оглед изложеното се иска отмяна на процесното решение изцяло и постановяване на ново, с което искът по чл. 21, ал.4, т.1, предл-2 от СК да бъде уважен заедно с всички последици.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Не представя нови доказателства.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. Н. П., чрез упълномощената адв. Д. Г. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно.

Излага подробни съображения. Поддържа, че процесните имоти са придобити през време на брака на страните и преди да е настъпила „продължителна и трайна фактическа раздала”. Сочи, че няма събрани доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, за несемейния произход на средствата, с които са придобити имотите.

Поддържа, че е ответникът през време на съвместния живот с ищцата, е имал поведение напълно съобразено с посоченото в чл. 17 и чл. 21, ал. 2 от СК, а тя не е оспорила и съответно не е провела насрещно доказване твърдението на М. П., че получените от продажбата на имота средства са вложени в закупуването на недвижимите имоти, предмет на спора.

Поради изложеното иска въззивната жалба да бъде оставяне без уважение и бъде потвърдено обжалваното решението на СРС по гр.д. № 47234/2023 г., като законосъобразно и обосновано.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, лично и чрез пълномощника си поддържа отговора на въззивната жалба. Не представя нови доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. дело № 47234/2023г., по описа на Софийски районен съд, 80 състав е образувано по искова молба на И. М. П. против М. Н. П. по иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК - за признаване за установено по отношение на ответника М. Н. П., че И. М. П. е изключителен собственик на следните недвижими имоти:

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел II- 1253 от квартал 16 по плана на гр. София, с. Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ 526 кв.м. при съседи на имота по скица: улица, УПИ III-1252, имот планоснимачен номер 1250 и УПИ X-1254 и при съседи по документ за собственост: изток- имот пл. номер 1252, 2 запад- имот пл.номер 1254 и имот пл.номер 1250, север- улица, юг- имот пл.номер 2067, ЗАЕДНО с построената в имота без строителни книжа СГРАДА със застроена площ 12 кв.м., състояща се от стая и антре;

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел III- 1252 от квартал 16 по плана на гр. София, с. Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ 455 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ II-1253, имот планоснимачен номер 1250 и УПИ IV-1251 и при съседи по документ за собственост: улица, УПИ II- 1253, общински терен и УПИ IV-251, ЗАЕДНО с построената в имота без строителни книжа СГРАДА със застроена площ 12 кв.м., състояща се от две помещения;

-НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, СО, административен район Панчарево, планоснимачен район Панчарево VII86, с площ от 600 кв.м. по нотариален акт, а по скица 655 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 1250, нанесен в кадастрални листове № Г-12-5-Б и № Г-12-5-Г по неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, местност „Бяла нива“, при съседи на имота по скица: имот пл. номер 2067, имот пл. номер 1253, имот пл. номер 1255, имот без планоснимачен номер, имот пл. номер 1254, имот пл. номер 1252, и при съседи по нотариален акт: улица, имот пл.номер 2067, имот пл. номер 1253 и имот пл.номер 1255, ЗАЕДНО с построената в имота СГРАДА със застроена площ 15 кв.м., състояща се от една стая, която отговаря на условията на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ;

- НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, СО, административен район Панчарево, планоснимачен район Панчарево VII86 с площ от 600 кв.м. по нотариален акт, а по скица 620 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 2067, нанесен в кадастрални листове № Г-12-5-Б и № Г-12-5-Г по неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, местност „Бяла нива“ при съседи на имота по скица: имот пл.номер 1250, имот пл.номер 1252, имот пл. номер 1603, имот пл.номер 1253, имот пл.номер 1251 и имот без планоснимачен номер, при съседи по нотариален акт: имот пл.номер 1250, имот пл. номер 1252, имот пл.номер 1603 и улица, ЗАЕДНО с построената в имота ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА с тавански етаж със застроена площ 50.40 кв.м., като първият етаж се състои от: дневна с трапезария и кухненски бокс и сервизни помещения, а вторият етаж - две спални и сервизни помещения,

Ищцата е изложила твърдения, че описаните имоти са придобити по време на брака с ответника при липса на съвместен принос.

Ответникът М. Н. П. е оспорил основателността на иска. Посочил е, че страните са закупили процесните имоти въз основа на тяхно общо решение, както и със средства, имащи изцяло брачен произход. След сключването на предварителния договор страните продали общ техен недвижим имот, придобит по време на брака, като получената продажна цена вложили в заплащането на продажната цена на процесните недвижими имоти, а банковият кредит, сключен от ищцата, бил обезпечен и от двамата съпрузи с договорна ипотека, учредена на 22.11.2006 г. по отношение на имотите в деня на изповядването на нотариалния акт за покупко-продажба. Изложил е твърдения, че през съвместното им съжителство по време на брака, работил непрекъснато и получаваните от него доходи влагал за нужди на семейството, в периода от 2002 до 2009 г. е поел абсолютно всички грижи по отглеждането и възпитанието на децата, грижел се за всичко в домакинството, тъй като ищцата непрекъснато отсъствала.

Пред първоинстанционния съд страните не са оспорили, че са били в брачно правоотношение, чийто брак е сключен на 31.03.1990 г. и е прекратен с влязло в сила на 24.08.2023 г. решение № 12382/12.07.2023 г. по гр.д. № 66583/2022 г. на СРС.

3

Липсва спор между страните и по отношение твърдението в исковата молба, че по време на брака са се родили децата им Б. М. П. - на ********* и М.М. П. - на *********г.

В нотариален акт за покупко-продажба от 22.11.2006 г. с № 80, том VI, рег.№ 8601, дело № 1010/2006 г. по описа на нотариус М. Н.а, peг. № 362, е обективирана сделката, по силата на която продавачът З.Е.М. е продала на И. М. П., процесните недвижими имоти.

От приетите от първата инстанция като неоспорени доказателства Договор № 51КР-АА1749/16.11.2006 г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и И. М. П. - кредитополучател, договор за откриване на специална сметка от 16.11.2006 г., платежно нареждане за кредитен превод 51BT-АБ-8543, както и от Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 81, том VI, рег. № 8602, дело № 1011/2006 г. на нотариус М. Н.а peг. № 362 се установява, че процесните имоти са закупени за продажна цена от 200 000 евро.

Установява се, че „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор, е предоставил на И. М. П. като кредотопулчател сумата от 100 000 евро, която последната се е съгласила да върне в срок до 17.11.2019 г. Според т. 24 от договора кредитът е обезпечен с ипотека върху процесните имоти.

Видно от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 81, том VI, рег. № 8602, дело № 1011/2006 г. на нотариус М. Н.а peг. № 362, ипотека е учредена по договор, сключен между кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД и ипотекарните длъжници И. М. П. и М. Н. П. в обезпечение на Договор за кредит № 51КР-АА-1749/16.11.2006 г.

Съгласно платежно нареждане за кредитен превод № 51BT-АБ-8543, продажната цена е платена от И. М. П. от посочената банкова сметка по сметката на продавача З.Е.М..

Пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите А.С. и Г.Ц., от които се установява, че заради професията на ищцата – търговски представител във фармацевтична компания, тя често е била в командировки, вкл. и в периода до 22.11.2006 г. - придобиване собствеността на процесните имоти, а по време на отсъствието на И. М. П. извън територията на град София за повече от ден, М. Н. П. се е грижил за децата на страните. Последното се установява и от показанията на М.М. П.

– син на страните, че ответникът се е грижил за него и сестра му до фактическата раздяла на родителите им през 2011 г., като е полагал грижи да имат храна, покрив над главата и сметките им да са платени.

Съдът изцяло кредитира обсъдените показания, като обективно и безпристрастно дадени и неоспорени от страните.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.