Решение № 6340 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6340 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100511250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 12805/28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 36538/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е отхвърлен предявеният от И. Д. Х. срещу Национална служба за охрана осъдителен иск по чл. 176 ЗМВР за заплащане на сумата от 24 163,85 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 29.05.2020 г. - 29.05.2023 г., ведно със законна лихва от 30.06.2023г. до изплащане на вземането, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница за незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2020г. – 30.06.2023г. за сумата от 3377,01 лева. С решението е осъден ответникът Национална служба за охрана на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на И. Д. Х. сумата от 10 409,27 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен за периода 29.05.2020 г. - 29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2023 г. до изплащането, както и сумата от 1455,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2020 г. - 30.06.2023 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 10409,27 лева до пълния предявен размер от 24 163,85 лв., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 1455,26 лева до пълния предявен размер от 3377,01 лева, и са разпределени разноските между страните съобразно изхода на спора.

1

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника Национална служба за охрана, представлявана от началника бригаден генерал Е.Т., в която е посочено, че служебното правоотношение на офицери и сержанти в НСО било регламентирано в специалните ЗНСО и ЗОВСРБ, а не в ЗМВР, на чиито разпоредби районният съд неправилно се е позовал при съставяне на доклад по делото и постановяване на решението си.

ЗМВР уреждал единствено правоотношенията на държавните служители в това министерство. Специфичната дейност на служителите на НСО по охрана на лица, обекти и мероприятия била свързана със защитата на националната сигурност, което обуславяло и специфична уредба на статуса и правоотношенията им в специалния ЗНСО. Поради военизирания характер на дейността на тези служители статусът им се доближавал най-много до този на военнослужещите по ЗОВСРБ, който нормативен акт следвало да се прилага субсидиарно, като съдържащ най-близка до процесната уредба на характера, възникването и съдържанието на подобен тип правоотношения. Съдът неправилно кредитирал заключението на приетата по делото експертиза по отношение на часовете извънреден труд, изчислени съобразно разпоредби на ЗМВР. В ЗНСО и ЗОВСРБ не било предвидено заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като положеният над установеното работно време такъв се компенсирал като допълнително възнаграждение за специфични условия на изпълнение на службата. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗНСО на И. Х. ежемесечно били изплащани допълнителни възнаграждения с постоянен характер, включително такива за специфични условия на труд. Така на ищеца било заплатено дори времето за почивка, което не следвало да се включва в продължителността на работното време. Вещото лице правилно посочило, че ищецът не е положил труд над установеното служебно време, за който да не е компенсиран, като за някои месеци часовата норма на положен труд дори не е била достигната. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени като неправилно решението, в обжалваната част, както и да му присъди разноските съгласно изхода от спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Х., чрез упълномощен адв. Д. Д., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Посочва, че в практиката на СЕС безпротиворечиво се приемало, че съпътстващата положено дежурство почивка, при която работникът е бил длъжен да присъства физически на определено от работодателя място, не съставлявала същинска почивка и се включвала в работното му време. В случая, в това време следвало да се включва и времето за задължителните отвод и развод от по 30 минути преди и след всяко дежурство, тъй като работникът не можел да разполага както намери за добре с времето си. Така цялото дежурство, включително и неактивната от него част, следвало да бъде част от работното време. Този въпрос бил предмет на изрична уредба в ППЗИНЗС. В случая именно времето за отдих, развод и отвод при всяко дежурство представлявало извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран от работодателя. Моли съда да потвърди 2 обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени предявеният от И. Д. Х. срещу Национална служба за охрана иск по чл.176 от ЗМВР за сумата от 24163,85 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г., ведно със законна лихва от 30.06.2023г. до изплащане на вземането, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница за незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2020г. – 30.06.2023г. за сумата от 3377,01 лева.

Предмет на въззивното производство е решението в осъдителната му част, с която е осъден ответникът Националната служба за охрана да заплати на ищеца И. Д. Х. на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 10409,27 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023г., както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1455,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2020г. до 30.06.2023г.

Видно от приетия като доказателство по делото договор за военна служба №ВС-686/28.04.2015г. на основание чл.134а от ЗОВСРБ ищецът И. Д.

Х. е назначен на длъжност сътрудник по охрана със звание старшина. В чл. 5 от договора е посочено, че военнослужещият е длъжен по всяко време на денонощието да бъде на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със служебните си задължения. Съгласно чл. 6 нормалната продължителност на служебното време на военнослужещия е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл. 6.1 е посочено, че общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. Съгласно чл. 7 военнослужещият може да бъде назначаван за носене на дежурства при условия и по ред, определени от началника на Националната служба за охрана като максималната продължителност на дежурството по т. 6 не може да превишава 24 часа, а обща за един месец – 168 часа. Времето за дежурство е служебно 3 време

Със заповед на началника на Националната служба за охрана №2338 от 23.11.2015г., считано от 01.11.2015г. е прекратен договора за военна служба № ВС-686/28.04.2015г. на НСО и е преобразувано съществуващото правоотношение по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със старшина И. Д. Х., като е назначен на длъжност „Сътрудник по охраната“ в 03 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ при 04 отдел „Масови мероприятия“, като е запазено притежаваното от него звание „Старшина III степен“.

Със заповед на началника на Националната служба за охрана №1799/31.10.2019г., считано от 01.11.2019г. е освободен старшина И. Д. Х. от заеманата от него длъжност „Сътрудник по охраната“ в 02 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05 и е назначен на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в 02 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05.

Със заповед на началника на Националната служба за охрана №1437/08.09.2020г., считано от 01.10.2020г. ищецът е повишен в звание „главен старшина – I-ви клас“ на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в сектор 02 „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05.

Със заповед на началника на Националната служба за охрана №800/28.01.2021г., считано от 28.01.2021г., е освободен ищецът от заеманата длъжност „Старши сътрудник по охраната в сектор 02 „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05, и е назначен на длъжност „Главен технически сътрудник“ – охранител в група 02 на сектор 05 на отдел 02.

От приетия препис на Заповед на началника на Национална служба за охрана №650 от 16.05.2023г. се установява, че на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 118, ал. 1 от ЗНСО и рапорт № В-3251/10.05.2023г., считано от 29.05.2023г. е прекратено служебното правоотношение на главен старшина 1клас И. Д. Х. на длъжност „главен технически сътрудник“ – охранител в група 02 в сектор 05 на отдел 02. Със заповедта е разпоредено на същия да бъдат заплатени дължимите по ЗНСО обезщетения, както следва: на основание чл.

121, ал. 1 ЗНСО да се изплати парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения; на основание чл. 121, ал. 5 ЗНСО за прослужени 10 и повече години в НСО да се изплати левовата равностойност на еднократно допълнително вещево имущество; на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗНСО да се изплати паричното обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 9 дни.

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Д.С. и Г.К.Р.. Св. С. посочва, че с ищеца са работили в НСО от 1998г., на обект Кричим от 1998г. до 2019г., и от 2019г. до 2020г. в НСО София. Свидетелят посочва, че с ищеца са били на 24-часови смени. Трябвало да са на работа на обекта в 7,30 часа, до 8 часа имали развод – строявали се, дежурният преглеждал униформи, 4 служебни карти, пистолети, пълнители и се поставяли задачите за деня и кой коя смяна е – първа или втора. След развода, този, който бил първа смяна застъпвал на пост и 4 часа стоял на будката, след което отивал в стаята за отдих. В 8 часа се правел обход за около 40 минути за обекта и след това се прибирал в стаята за отдих. 4 часа били на пост и 4 часа почивали. В часовете за отдих било абсолютно забранено да се напуска обекта и трябвало да са на разположение на ръководителите. Не било възможно да се спи по време на тези 4 часа. 24-часовите смени били около 10 пъти на месец. За периода от 2019г. до 2023г. ищецът работел на такива смени. По време на периода за отдих не можело да се прибереш вкъщи, нито да отидеш до службата. Други колеги искали разрешение да излизат и им било разрешено. 24-часовата смяна приключвала в 8 часа, след което имало развод, и в 8.30 си тръгвали.

Свидетелят Р. посочва, че работи в НСО от 01.08.2007г. и с ищеца работили заедно за период от около 8 месеца в охранителния състав на обект Кричим, след което били преместени на обект в гр. София от 01.02.2019г. По време на текущ наряд били уведомявани къде ще бъдат на работа и коя смяна ще бъдат, дежурният офицер записвал наряда в една тетрадка или папка с листове, и след уведомяването им за наряда се подписвали, че са уведомени на съответното място.Четири часа били на пост и 4 часа почивали, и това се повтаряло три пъти. По време на почивката си почивали активно, не им възлагали други задачи. В стаята за почивка имали баня, собствен санитарен възел, помещение за почивка, за фитнес, място за хранене. Нямало служител, на който да се е наложило да излезе от обекта, и на който да му е било отказано. Обходът бил тяхно задължение като охранители и траел 5 минути, като същият следвало да бъде направен в интервал от 40 минути. Свидетелят посочва, че докато е в обекта не може да го напусне без разрешение на дежурния офицер или началника на сектора. Дори когато си бил вкъщи, не можел да напусне гарнизона без разрешение на началника си.