Решение № 563 от 02.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500449 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №127/19.01.2023 год. по гр.д.№ 688/2022 год. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Д. С. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Ч., ул.“Д. Н.“ № **, С. Е. Т., ЕГН ********** с адрес : гр. Б., к-с „М. р.”, бл. **, ет. *, aп. * и К. С. Е., ЕГН ********** с адрес : гр. Б., к-с „М. р.”, бл.**, вх. "*”, ет. *, aп.*, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-12/24.04.2007г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед 18-497010.07.2017г. на началника на СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр.

Черноморец, п.к.8149, ул.“Д. Н.“ № 33, с площ на поземления имот по кадастралната карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, 1 номер по предходен план : имот 31, квартал 10, парцел VIII, при съседи :

***, ***, ***, ***, ***, и разположената в същия поземлен имот сграда с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Черноморец, община Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед РД-1812/24.04.2007год. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата : гр.Черноморец, п.к.8149, ул.“Д. Н.“ № 33, със застроена площ 52 кв.м., брой етажи 2, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, ПРИ КВОТИ: по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №

*** : -за Д. С. Х., ЕГН ********** - 557,5 / 590 кв.м.ид.ч.

/петстотин петдесет и седем цяло и пет десети върху петстотин и деведесет квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 629 кв.м., -за С. Е. Т., ЕГН ********** - 16,25 / 590 кв.м.ид.ч. /шестнадесет цяло и двадесет и пет стотни върху петстотин и деведесет квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 629 кв.м., -за К. С. Е., ЕГН ********** - 16,25 / 590 кв.м.ид.ч. /шестнадесет цяло и двадесет и пет стотни върху петстотин и деведесет квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 629 кв.м., по отношение на СГРАДА с идентификатор № *** : -за Д.

С. Х., ЕГН ********** - 22/24 /11/12/ ид.ч., -за С. Е. Т., ЕГН ********** 1/24 ид.ч., -за К. С. Е. ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.

Оставено е без уважение искането на ответниците К. С. Е., с ЕГН **********, и С. Е. Т. с ЕГН ********** за включване на СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Черноморец, община

Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Черноморец, ул.

„Димо Николов“ № **, със застроена площ 72 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, в делбената маса.

Отхвърлена е претенцията на К. С. Е., с ЕГН **********, и С. Е. Т. с ЕГН ********** срещу Д. С. Х., с ЕГН: ********** с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК за постановяване привременна мярка, чрез осъждане на Д. С. Х. да заплати на всяка от ответниците обезщетение за самостоятелно ползване на имотите, предмет на делбата съразмерно на припадащите им се 2 части за периода от 09.03.2022 г. до реално пирключване на делбата , в размер на по 40 лева месечно за всяка от ответниците, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

Постъпила е въззивна жалба от съделителките С. Е. Т., ЕГН ********** и К. С. Е., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв.Т. Илиева АК-Бургас, срещу решението в частите, относно квотите при които са допуснати до делба поземленият имот и сграда, относно отхвърлената претенция за включване в делбената маса на сочената от тях сграда, както и относно отхвърлянето на претенцията им по чл.344, ал.2 от ГПК. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, и необосновано. Излага се следното: Неправилно е прието от съда, че допуснатите до делба земя и сграда са придобити от наследодателите С. С. и З. С. при условията на СИО. По разписния списък на с.Черноморец от 1935 год. имотът е бил записан на наследодателя на С. С., а след неговата смърт С. С. е продължил да владее имота и го е придобил като наследствен поради изтекла само в негова полза давност. Съпругата на С. С. З. С. не е била владелец, а е била само държател на имота. В подкрепа на това твърдение се сочи, че разпорежданията в полза на съделителката Д. З. са извършени еднолично от нейния баща, без участието на З. С., която само е дала съгласие съгласно чл.13, ал.7 от СК от 1968 год./отм./. Изводите на съда за недопускане до делба на сграда с идентификатор *** не са мотивирани и затрудняват защитата на въззивниците. Издадените в полза на Д. Х. строителни книжа, при липсата на надлежно учредено право на строеж, не я правят едноличен собственик на изградената от нея сграда на допълващо застрояване в съсобствения поземлен имот. Второстепенните постройки не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, а представляват приращение към земята. Не е доказано твърдението на Д. Х. за придобиване по давност на тази постройка считано от 1992 год. За частите принадлежащи на другите собственици, Д. Х. е била държател, като не е противопоставила твърдяното от нея владение на останалите съсобственици. Липсват доказателства тя да е извършвала явно, спокойно и непрекъснато владение на тази постройка. Не са налице предпоставките по ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, като дори да е променила отношението си спрямо частите на останалите наследници и от държател да е станала владелец, ищцата не е довела до 3 знанието на останалите наследници тази промяна, поради което тя им е непротивопоставима. След като неправилно е приел, че процесните имоти са били СИО на общите наследодатели на страните, районният съд неправилно е определил и квотите на съсобственост. Твърди се, че от поземления имот ищцата има 525 кв.м. ид.ч., а всяка от ответниците има по 32,50 кв.м. ид.ч., от сграда 3 – ищцата има 10/12 ид.ч., а всяка от ответниците по 1/12 ид.ч. , от сграда 2 – ищцата има 16/18 ид.ч., а всяка от ответниците има по 1/18 ид.ч.

Сочи се, че за да се уважи претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК не се изисква установяване на лишаване от право на ползване. Тъй като съвместното ползване на сградата от всички съсобственици би било нецелесъобразно и неудобно, се претендира в полза на ответниците да се присъди обезщетение за ползването от което са лишени, определено на базата на приетото по делото заключение за вещото лице и квотите на съсобственост. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъде постановено решение по същество, с което до делба да бъде допусната и второстепенната постройка, квотите на съсобственост да бъдат определени съобразно соченото във въззивната жалба, а в полза на въззивниците да бъде присъдено претендираното обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. С. Х. чрез процесуален представител адв.Марин Милев АК-Бургас. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите на съда и за неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Твърди се, че процесните имоти са придобити по време на брака на общите наследодатели на страните, поради което изводите на районния съд, че тези имоти са СИО са обосновани и в съответствие със законовите норми. Изложени са фактическите обстоятелства във връзка с придобиването на имотите от общите наследодатели и разпорежданията извършени в полза на ищцата, като се твърди, че квотите на съсобственост за допуснатите до делба имоти са правилно определени от районния съд. Твърди се, че сграда *** правилно е била изключена от делбата, тъй като е индивидуална собственост на ищцата по делото – придобита по давност от момента на изграждането й от ищцата въз основа на издадени в нейна полза строителни книжа през 1992 год., при осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение до настоящия момент. Твърди се, че това намерение за своене ищцата е заявявала открито спрямо всички, включително спрямо ответниците по делото. Сочи се, че 4 ответниците не са направили искане за разпределяне на ползването на съсобствената сграда, а при положение, че ищцата не ги е лишила от възможността да ползват имота според квотите си на съсобственост, искането им за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване е неоснователно и правилно е било отхвърлено от съда. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на легитимирани за обжалване лица, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е произнесъл с решение по чл.344 от ГПК, за допускане на съдебна делба и по претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК.

Решението не е обжалвано в частите, с които районният съд е определил кръга на лицата между които следва да бъде допусната съдебна делба.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат исканията и възраженията си. Въззивниците претендират присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Районният съд е бил сезиран с искова молба подадена от Д. С. Х. срещу С. Е. Т. и К. С. Е. за допускане на съдебна делба по отношение на недвижими имоти описани по следния начин: поземлен имот с идентификатор № *** и разположената в същия поземлен имот сграда с идентификатор №*** при квоти:

- за поземления имот : 557,5 / 590 кв.м. ид.ч. за първата и по 16,25 / 590 кв.м.ид.ч. за останалите две,

- за сградата - 22/24 ид.ч. за първата и по 1/24 ид.ч. за останалите две.

В исковата молба се сочи, ищцата и ответниците са наследници на общите наследодатели С.Я.С. /поч./ и З. В. С. /поч./, като ищцата е тяхна дъщеря, а ответниците са наследници по закон на сина на общите наследодатели и брат на ищцата - Е.С.Е. /поч./- К. Е. е негова съпруга, а С. Т. е негова дъщеря. Твърди се, че в условията на СИО общите наследодатели са придобили собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с процесната жилищна постройка, която към момента е с идентификатор 5

№***. Сочи, че през 1979 година в полза на ищцата е извършено разпореждане приживе от общите наследодатели, в резултат на което тя е получила по дарение 1/2 ид.ч. от поземления имот и учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда. Сградата, за която е било учредено правото на строеж била построена през 80-те години и към момента е отразена с идентификатор №***, като е станала изключителна собственост на ищцата, а през 2009 год. тази сграда е дарена от нея на децата й. Сочи, че през 1992 год. е получила строително разрешение за изграждане на лятна кухня, която тя и съпругът й самостоятелно са изградили - към момента сградата е нанесена в плана с идентификатор ***.

Съгласно нотариален акт от 1990 год. общите наследодатели прехвърлили на ищцата срещу задължение за издръжка и гледане още 100 кв.м. от дворно място /поземления имот/, както и 1/2 ид.ч. от старата къща с настоящ идентификатор *** /процесната сграда/. Общият наследодател С.Я.С. поч. на 13.08.1994 год. и оставил наследници по закон - З. В. С. съпруга, ищцата Д. С. Х. - дъщеря и Е.С.Е. - син. Съгласно нотариален акт от 28.12.2000 год., З. В. С. дарила на дъщеря си Д. С. Х. притежаваните от нея идеални части от дворното място и от старата къща с настоящ идентификатор *** /процесната сграда/. Наследодателят на ответниците Е.С.Е. поч. на 10.02.1998 год., като неговата идеална част от дворното място и старата къща се наследили в равни части от наследниците му по закон – двете ответнички К. С. Е.- съпруга и С. Е. Т.-дъщеря. Пред районния съд ищцата е поддържала предявения иск, ангажирала е доказателства.

Разпечатката съдържа 34 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b35706e-7af6-4897-803e-5a9e3c2f6ddb