Решение № 5792 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5792 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100502636 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. К. Ч., ответник в първоинстанционното производство, чрез особения представител адв. Н. Ц.Ц., срещу Решение № 1014 от 18.01.2026г., постановено по гр. дело № 51862/2024 г. по описа на СРС, 36-ти състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. К. Ч. по реда на чл. 422 ГПК, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, с аб. № 166517: сумата от 2 183,64 евро /равностойност на 4 270,82 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 387 евро /равностойност на 756,90 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 06.10.2023 г.; сумата от 13,09 евро /равностойност на 25,60 лева/, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.08.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60597/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради липсата на доказателствена обезпеченост, касателно достигнатите от първоинстанциония съд правни изводи по същество. Твърди 1 се, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период реално е доставял услуга на процесната стойност, нито, че услугата е отговаряла на нормативните стандарти за топлопреносната мрежа. Поддържа, че начислените от топлопреносното предприятие суми са начислявани, без извършването на реален отчет, а единствено въз основа на протокол за неосигурен достъп. С тези доводи се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и се моли за неговата отмяна в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Д.Б.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.

Трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на жалбата.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2183,64 евро до пълния предявен от 2299,45 евро и за периода от 01.05.2020г. – 31.08.2020г., като погасени по давност, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 387 евро до пълния предявен от 407,52 евро и за периода, както и изцяло иска за сумата от 3,47 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2020г. – 06.10.2023г. върху главницата за дялово разпределение Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и по аргумент на чл. 272 ГПК, не намира за необходимо да повтаря.

В отговор на възраженията на въззивниците, следва да бъде посочено:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание 2 на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по т.д. № 2/2017 г., Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, следователно ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендирани от него вземания.

Пред въззивният съд не се спори, а и представените по делото доказателства /Заявление за откриване на партида, Декларация за ползване на имота за жилищни нужди от 18.06.2004г., Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, вписн под № 60, том LLXXXV,дело № 30963/2002г., вх. Рег. № 40620/2002г., СВ-София, Договор № 924 от 05.10.2001г., Протокол от проведно Общо събрание на Сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно с присъствен списък 3 на етажните собственици/ се установява, че въззивникът се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, който е бил присъединен към топлоснабдителната мрежа и който е разположен в сграда в режим на етажна собственост, в която е извършвана услуга дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД.

Основните спорни по делото въпроси се свеждат до възраженията на въззивника, че до имота му топлопреносното предприятие не е доставяло топлинна енергия, нито нейното количество е отчитано на база реален отчет, а само въз основа на протоколи за неограничен достъп, които били едностранно съставени от ищеца и го ползвали.

Във връзка, с така релевираните възражения, настоящия въззивен състав констатира следното:

От неоспореното от страните заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което на основание чл. 202 ГПК настоящият състав кредитира като компетентно и безспристрастно, по безспорен начин се установява, че топлинната енергия за абонатната станция на адрес жк.**** се измерва и отчита от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “Топлофикация София” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца, като технологичните разходи от работата на абонатната станция се отчисляват за сметка на топлопреносното предприятие – собственик.

Вещото лице е установило ,че фирмата за дялово разпределение е извършвала разпределението на топлинна енергия в сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.

Констатирано е също така, че за процесният период от 01.05.202030.04.2022 г. , ответникът не е осигурил достъп на служители на фирмата, извършваща топлинно счетоводство, за извършването на реален отчет на уредите в имота, за което обстоятелство са съставяни „протоколи за неосигурен достъп“.

Вещото лице е установило, че в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела, с 4 топлоразпределители с визуален отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга. Посочило е, че в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по който се отчита разхода.

Констатирало е, че именно поради неосигурен достъп за извършването на отчет разходът за топла вода е изчисляван на база 1 брой потребител, при норма 140 л. на потребител за едно денонощие.

Констатирано е, че топлоснабденият имот е с отопляем обем по проект 219 м3, на базата на който е разпределяна енергия отдадена от сградната инсталация. Посочва, че за процесния период, количеството начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е съобразено с вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

4

Посочено е, че за всеки отоплителен сезон през процесния период, са изготвяни изравнителни сметки, съдържащо стойност на топлинна енергия за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и топлинна енергия за загряване на топла вода. Сочи, че топлинна енергия за общите части на сградата не е начислявана.