Решение № 159 от 25.10.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. В, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника М. З. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Р, обл.В, чрез адв.-пълномощник С. М. от АК-В и заявен съдебен адрес: гр. В, ***, против Решение № 317/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 866/2023г. по описа на РС-В.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на ответника М. З.

М., ЕГН: **********, с адрес: с. Р, ***, ***, обл. В, че дължи на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, сумата в общ в размер на 2480.17 лева главница по фактура № 0003436393/21.09.2022 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 17.06.2022 г. до 16.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 21.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 107.15 лева - мораторна лихва по фактура № 0003436393/21.09.2022 г. за периода от 04.10.2022 г. до 28.02.2023 г., за което е издадена Заповед № 291 от 28.03.2023 г. по ч.гр.д. № 499/2023 г. по описа на Районен съд - В. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 499/2023 г. по описа на Районен съд - В и за първоинстанционното съдебно производство.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.

1

Въззивнкът твърди, че не е присъствал на проверката на измервателното устройство и не е бил уведомен за нея, което се установявало от констативния протокол, който пък не му е връчен.

Излага, че ищецът бил направил самоволно преизчисление и корекции. Не дължи сумата по процесната фактура, тъй като не е изразходил тази ел. енергия.

Твърди, че СТИ не е достъпно за него, нито за лица извън кръга на служителите на доставчика-ищеца. Ел. таблото имало две вратички и два специални служебни ключа,което било установено от свидетеля на ищеца. Няма специални знания и умения, за да извърши манипулиране на СТИ. Фактура за претендираната сума е за друг клиентски номер, който не е негов. По неговият клиентски номер бил заплатил дължимите суми към ищеца.

Излага, че не бил запознат с Общите условия, не били приложени към договор с доставчика.

Посочва, че на 22.05.2023г. бил сменен електромера от служители на доставчика, но не знаел причината за смяната му, и не следва да търпи щети, поради наличието на неизправно устройство.

Излага, че от съдебно-техническите експертизи по делото било установено нелегитимността на проверяващата комисия и на всичките й действия, което обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд.

Моли Съда да отмени решението на РС-В, вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявените искове. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК ****, чрез упълномощения юрисконсулт ВА, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност за изплатеното адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искани.

Вският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът не оспорва установената от РСВ фактическа обстановка. Навежда идентични възражения наведени с отговора на исковата молба, че: не бил уведомен и не присъствал на проверката на СТИ; констативният протокол не му е връчен; ищецът направил самоволни изчисления и корекции; не е изразходил начислената му електиречска енергия и не дължи претендираната сума по процесната фактура; нямал достъп до отчитащото устройство - СТИ; нямал специални знания и умения, за да манипула отчитащото устройство; издадената и получена фактура е за друг клиентски номер; общите условия не са му били представени, като РС-В е дал отговор на тези възражения в обжалваното решение, а с жалбата няма изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, съобразно изложените от съда мотиви.

Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.

56, ал. 1, вр. чл. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника М. З. М., че дължи на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД сумата 2480.17 лева - главница по Фактура № 0003436393/21.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, както и сумата от 107.15 лева – мораторна лихва по Фактура № 0003436393/21.09.2022 г. за периода от 04.10.2022 г. до 28.02.2023 г.

По делото не е спорно, че жалбоподателят-ответникът е бил потребител/клиент на ел. енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, като в тази насока изрично заявява, т.е. признава, че е плащал издаваните му фактури за 3 консумирана ел.енергия, част от които са приложени по делото.

Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, въззивиникът-ответникът е бил страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД /понастоящем "Електрохолд Продажби" АД/, както и по договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /понастоящем "ЕМЗ" АД/, които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане. В качеството му на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "ЕМЗ" АД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в облигационна връзка както с доставчика на ел. енергия, така и с със собственика на електроразпределителната мрежа.

След като е присъединен към електроснабдителната мрежа на въззиваемото-ищцовото дружество с цел ползване на електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл. 3,т.1вр.чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У-2 от 04.06.2021 г., които са приложими към процесния фактуриран период. Одобрените от ДКЕВР Общи условия, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, са публикувани по предвидения в закона ред - „24 часа“ и местен вестни – „Съперник от 15.06.2021г. и са влезли в сила, видно от приложените преписи. Съгласно чл.98а, ал.4 Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо, въззивникът е обвързан от общите условия, а наведеното възражение за лично връчване е неоснователно.

С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена възможността на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В случая, въззивникът-ответник е титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението на електроенергия в обект-недвижим имот, находящ се в с.Р, обл.В. По този факт страните не спорят.

От приложения констативен протокол /КП/ безспорно се установява, че на 16.09.2022г е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на въззивника в с.Р, обл.В от служители на Отдел «Нетехнически загуби» при «ЕРМ Запад» ЕАД. При 4 проверката е констатирано, че върху СТИ е извършена манипулация, изразяваща се в промяна в схемата на свързване и съответно неотчитане на ел.енергия, като пред настоящата инстанция не са спорни констатациите по процесния КП.

Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в отсъствие на ползавтеля на електроснабдения обект, при спазване на изискванията на ал.3 от същия член, а именно: (3) При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.

От приложения по делото КП № 3034840/16.09.2022 г. е видно, а и не е спорно, че същият е съставен в присъствието на разпитаната по делото свидетел АГИ в качеството й на свидетел на проверката и представител на Федерацията на потребителите, удостоверено с положения от нея подпис. Разпитана по делото пред първоинстанционният съд свид.АИ излага показания, потвърждаващи констатациите в КП и тяхната достоверност, като свидетелят е присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на КП. От показанията на свидетелите – Р, И се установява, че преди началото на проверката въззивникът-ответникът е бил потърсе и на адреса не е имало никои, липсата на обитател на посочената дата се потвърждава и от свид. М.. Следователно в случая е спазено изискването на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, поради което възраженията на въззивника са неоснователни.

КП е връчен на въззивника-ответника с писмо адресирано до него, видно от приложените писмо и обратна разписка /л.40-41/ и съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от същите Общи условия, т.е спазен е реда за уведомяване.