Разпореждане № 82883 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 82883 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110119374 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.

П. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Е. П. Ф. от САК, срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР, гр. София.

При извършване на задължителната служебна проверка на редовността на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК, съдът констатира, че същата не отговаря на законовите изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Исковата молба страда от съществени неясноти и вътрешни противоречия в обстоятелствената си част и петитума, които препятстват надлежното упражняване на правото на защита от страна на ответника и изключват възможността съдът да определи точния предмет на правния спор.

На първо място, в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че претендираната сума от 3025.30 евро (с посочена равностойност о т 5916.98 лева) представлява разлика между изплатените и действително дължимите обезщетения по две напълно отделни и самостоятелни правни основания, а именно: чл. 234 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). В заключителния си петитум обаче ищецът претендира общо осъждане на ответника за сумата от 3025.30 евро, без да извършва каквото и да е разграничение по размер между двете кумулирани претенции. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, при обективно съединяване на искове ищецът е длъжен да определи цената на всеки предявен иск поотделно.

Поради това ищецът следва изрично да уточни дали претендира посочената сума от 3025.30 евро изцяло и единствено като неизплатено обезщетение по чл. 234 от ЗМВР, или в нея се включва и част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. В случай че се претендират вземания и по двете основания, те трябва да бъдат ясно и точно разграничени по размер за всяко едно от тях.

На второ място, съдът констатира очевидно цифрово и логическо противоречие при формулирането на акцесорната претенция за лихва за забава 1

(мораторна лихва) за периода от 22.05.2025 г. до датата на подаване на исковата молба - 06.07.2026 г. В заглавната част на исковата молба (при определяне на цената на иска на страница 1) обезщетението за забава е фиксирано в размер на 372.65 евро. В заключителната част на същия документ (в петитума на страница 2-3) обаче, за същия период и на същото основание, се иска присъждането на мораторна лихва в размер на 387.28 евро. Това разминаване прави исковата молба нередовна поради неяснота в искането и следва да бъде безусловно отстранено чрез посочване на един точен и недвусмислен размер на претендираната сума.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената искова молба на ищеца А. П. Т., к а т о УКАЗВА на ищеца А. П. Т. в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с писмена уточняваща молба с препис за ответната страна, да отстрани констатираните нередовности, като:

1. Изрично поясни дали с предявения главен иск се претендира единствено и само неизплатено обезщетение по чл. 234 от ЗМВР в пълния размер на сумата от 3025.30 евро.

2. В случай че претендира част от сумата от 3025.30 евро на друго основание (а именно за обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ), да извърши ясно и точно разграничение между тях, като посочи конкретна сума (цена на иска) за претенцията по чл. 234 от ЗМВР и конкретна сума за претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ.

3. Отстрани противоречието в цифровото изражение на предявения акцесорен иск за мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 22.05.2025 г. до 06.07.2026 г., като посочи точния и окончателен размер на претендираната сума, предвид наличното разминаване между посочените в заглавната част 372.65 евро и заявените в петитума 387.28 евро.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в рамките на законовия едноседмичен срок, исковата молба ще му бъде върната, а производството по делото - прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2