Решение № 161 от 17.09.2026, Районен съд - Берковица
- Съд
- Районен съд - Берковица
- Дело
- Гражданско дело 1406/2026
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- ПЕТЯ ИВАНОВА ЗДРАВКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Берковица, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20261610101406 по описа за 2026 година
Производството е по молба на пострадало лице за защита от домашно насилие по реда на Глава Втора от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба от С. С. С. срещу нейния внук Ц. К. Й. с искане за налагане на мерки за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие.
Молителката разказва, че на 26.08.2026 година около 17 часа той след като бил употребил алкохол поискал от нея пари от пенсията й. Молителката отказала, защото купува лекарства и парите не й стигат. Ответникът настоявал да му даде парите веднага и започнал да я удря по главата, тя започнала да вика. На помощ се притекли съседи и молителката се обадила на телефон 112.
Редовно призована за съдебно заседание молителката поддържа изложените от нея писмени твърдения в сезиращата съда молба. Заявява, че се страхува, тъй като ответникът често я удрял.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание се явява лично и отрича твърденията в молбата. Посочва, че не е удрял баба си и не се кара с нея. Твърди, че иска да си оправи стаята, да си сложи вода и да направи ограда, но молителката не му разрешава.
1
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните в съдебно заседание, приема за установено следното:
Молбата за защита е подадена до съда на 27.08.2026 година. Предвид изложените в молбата твърдения за осъществен акт на домашно насилие на 26.08.26г., съдът приема, че подадената молба е в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН тримесечен срок. Поради това молбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от закона.
По делото се установи, че молителката и ответникът са баба и внук, поради което молителката е активно легимирана да получи защита по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна администрация, при които се развива едно производство пред съд между молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12 ЗЗДН, в което производство са допустими всички доказателствени средства по ГПК.
Молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В приложената декларация безспорно се съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие на 26.08.26г. – нанесени удари по главата.
Доколкото актът на домашно насилие обичайно се извършва в отношенията между близки в среда, която не предполага наличието на свидетели, установяването на този акт по категоричен начин в преобладаващата част от случаите е невъзможно или значително затруднено. Именно затова законодателят е предвидил подаването на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, 2 каквато в случая е налична по делото.
В съдебно заседание е разпитана свидетелката – А. Ц.ва Б. - майка на нарушителя. Същата разказва, че тя лично и майка й са подложени на постоянен тормоз от ответника. Молителката и А.Б. живеят заедно. На процесната дата свидетелката била вътре в къщата и чула писък. Излязла на двора и видяла молителката и нарушителя. Посочва, че видяла синът й Ц. да удря баба си по главата и го попитала защо го прави. Той бутнал майката си в стената. Съседите чули какво става и дошли, за да помогнат. Била повикана полиция.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира молбата за основателна. В приложената декларация безспорно се съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие – нанесени удари по главата. Изложените от молителката факти се потвърждават от показанията на разпитаната по делото свидетелка Борисова. Същата е била очевидец на случката и има непосредствени впечатления от станалото, както и от отношенията между страните. Ответникът отрича твърденията в молбата, но не е ангажирал доказателства, които да ги оборят. Видно от изисканата справка от РП Монтана по жалба на молителката срещу ответника за периода от 2022г. до настоящия момент са образувани три досъдебни производства във връзка с отправени закани за саморазправа, неуредени семейни отношения и спорове.
От справката от РУ Берковица се установява, че на процесната дата полицейски служители са посетили обитаваната от страните къща, снели са 4 броя сведения и на ответника е издаден Протокол по чл. 65 от ЗМВР с предупреждение той да не влиза в спорове с баба си С. С..
От събраните доказателства се установява наличието на семеен конфликт между страните, във връзка с който няколко пъти е сезирана проуратурата и са извършвани проверки от полицейските служители.
Осъщественото на 26.08.26г. насилие спрямо молителката съдът намира за доказано от декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, свидетелските показания и преписката от РУ Берковица.
С оглед установеното по делото съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат постановени мерките по чл. чл. 5, ал.1, т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, които към момента са подходящи за осигуряване на закрила на 3 молителката и прекъсване на контактите между страните. При определяне на мерките съдът взе предвид факта, че страните обитават обща къща. Установи се, че между страните е налице семеен конфликт от няколко години и има осъществено домашно насилие спрямо молителката. Предвид това и с оглед на обстоятелството, че молителката е възрастна жена на 71 години и трудно би могла да окаже съпротива на ответника, ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище с цел запазване живота и здравето на молителката.
Мерките следва да бъдат наложени за срок от 5 месеца след приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита съгласно чл. 5 ал. 2 от закона. Този срок съдът намира за подходящ и достатъчен за евентуално подобрение на отношенията между страните по делото, тъй като се установи, че съвместното им съжителство е повод за неразбирателства и спорове между тях.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. Поради това и с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса за производството и сумата от 350 евро – разноски по делото, представляващи заплатен от молителката адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. С. С. с ЕГН ********** и адрес – град Б. за срок от 5 месеца.
ОТСТРАНЯВА Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. от съвместно обитаваното от страните жилище на адрес град Б. за срок от 5 месеца ЗАБРАНЯВА на Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. да доближава С. С. С. с ЕГН ********** и адрес – град Б. на по-малко от 10 метра, да 4 доближава и да влиза в общата къща на адрес град Б., както и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от 5 месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, т. 4 ЗЗДН на Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. да осъществява контакт с пострадалото лице С. С.
С. с ЕГН ********** и адрес – град Б. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация
СЪЖДА Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. да ЗАПЛАТИ на С. С.
С. с ЕГН ********** и адрес – град Б. сумата от 350 евро - разноски по делото
ОСЪЖДА Ц. К. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. Б. да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС 12.56 евро държавна такса и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита след влизане на решението в сила.
Копия от решението и заповедта да се връчат на Началника на РУ-Берковица за сведение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в 7 дневен срок от днес.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5