Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 02.08.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 423/2023
Вид
Решение № 96
Подписан
02.08.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • член 115 · Наказателен кодекс
  • чл.115, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.118 · Наказателен кодекс
  • чл.119 · Наказателен кодекс
  • чл.12 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600423 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №13/6.10.2023г. по НОХД №154/2023г. на Окръжен съд - Добрич, с която подсъдимият С. А. П. е признат за виновен в това, че: на 13.10.2021г. в гр.Добрич, умишлено е умъртвил Б. С. П., престъпление по чл.115, ал.1 от НК. Наложеното при условията на чл.54 от НК наказание е в размер на 11/единадесет/ години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим. Приложена е нормата на чл.59, ал.1 от НК и съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.

Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба и допълнение към нея от адв. М. Т., както и с лична жалба от подс. П.. Аргументират се доводи за неправилност, незаконосъобразност, материално нарушение и съдопроизводствено нарушение, касаещи постановената от ДОС присъда.

Укорите касаят липсата на процесуална активност на първата инстанция по събирането и проверката на доказателствата, счита се, че е налице хипотезата на чл.119 от НК, както и основания за разсъждения на плоскостта на чл.118 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционния акт, оправдаване по 1 възведеното обвинение, в условията на алтернативност преквалификация на деянието.

Чрез личните си доводи, подс. П. заявява нарушение на материалния закон, липса на доказаност, порочност в заключението по изготвените СМЕ по делото. Моли за оправдаване или намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието е несъмнено, присъдата правилна и законосъобразна, а жалбите неоснователни.

Адв. Т., поддържа доводите, намира, че ситуацията се е развила в условията на неизбежна отбрана, а действията на пострадалия са обусловили и физиологичния афект по чл.118 от НК, като същите обосновават и приложението на чл.55 от НК.

В последната си дума подсъдимият заявява, че се срамува от това, което се е случило, в своята последна дума иска справедливост, но не носи вина за убийство.

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК намира следното:

Производството пред първата инстанция е разгледано по общия ред.

Окръжният съд е анализирал подробно събраните доказателства и изградил изводите си въз основа на установените по делото факти. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящата инстанция:

През 2021година подсъдимият С. А. П. живеел с майка си - св.П. Й. в апартамент №4 на ул. „Иван Вазов“ №1, ет.2. В съседен апартамент живеел чичото на подсъдимия - пострадалият Б. П.. Двамата често се събирали в апартамента на подсъдимия. Консумирали алкохол и между тях възниквали конфликти, свързани с неуредени имотни спорове. След 27.09.2021г., когато подсъдимият останал без работа събиранията им и употребата на алкохол зачестили.

На 13.10.2021г. сутринта около 07:00ч. св.П. Й. тръгнала на работа.

Известно време след това подсъдимият поканил Б. П. в апартамента си, за да консумират алкохол. Двамата седнали в хола до масичката, като С. П. бил на дивана, а чичо му - на фотьойла. Подсъдимият П. консумирал водка, като според неговите обяснения изпил около 0,7 литра и остатък от друга бутилка, а 2 чичо му - два литра бира. Двамата разговаряли за нерешени имотни въпроси и между двамата отново възникнал конфликт, който се изострил и се стигнало до физически сблъсък. Подсъдимият нанесъл удари с юмруци по лицето на пострадалия, а Б. П. нанесъл удар с бутилка от водка, в областта на главата на подсъдимия.

Силата на удара с бутилката била средна, но причинила разкъсване на кожата и кървене, поради което подсъдимият се разгневил и ударил силно с юмрук в носа пострадалия. От силния удар Б. П. паднал на пода в близост до масичката в хола на килима. Докато пострадалият бил на земята с лице към килима, подсъдимият го хванал за главата и я ударил няколко пъти силно в пода, вследствие на което върху килима останало кърваво петно, а върху челната част на главата на пострадалия се получило нараняванеморавочервено кръвонасядане с неправилна форма по дясна челна област на главата и централно с вид на „отпечатък от плетка“. Пострадалият успял да се изправи и тръгнал да излиза към коридора. Подсъдимият П. го застигнал и го ударил силно в тила. Пострадалият Б. П. паднал отново и престанал да се движи. Установявайки това подсъдимият го обърнал по гръб и започнал да му прави изкуствено дишане и масаж на гърдите. Изплашил се, че чичо му е починал, върнал се в хола и седнал на канапето, където го намерила майка му след като се завърнала от работа. Св.П. Й. сигнализирала на ЕЕНСП 112 в 16:15ч. на същия ден за изпращане на медицински екип на „Бърза помощ“. На адреса пристигнали служители на полицията - първоначално свидетелите В. Г. и С. С., а впоследствие и свидетелите Д. Д. и Г. Д.. Пристигнал и екип на „Бърза помощ“, който констатирал, че пострадалият е починал. На адреса бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай.

Фактическата обстановка се приема за установена, както от първостепенния съд, така и от въззивната инстанция въз основа доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: показанията на разпитаните свидетели, отчасти обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствие на защитник и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на основание чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.4 от НПК /л.151 от НОХД/, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със фотоалбум към него, заключенията на вещото лице по изготвените съдебно-медицински експертизи - СМЕ за аутопсия на труп, СМЕ на живо лице, СМЕ по писмени данни, допълнителни СМЕ, заключението на вещите лице по изготвените ДНК експертиза, дактилоскопна експертиза, техническа експертиза, комплексна съдебно‐ 3 психиатрична и психологична експертиза, приложените писмени документи.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Анализирал е задълбочено и прецизно обясненията на подсъдимия и свидетелските показания. Обстойно е обсъдил заключенията на съдебномедицинските експертизи и на съдебната психолого-психиатрична експертиза. Съпоставил е фактите, установени чрез свидетелските показания, заключенията на вещите лица, веществените доказателства, констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и медицинските документи по делото и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Съдът е концентрирал вниманието си върху обясненията на подсъдимия П., обстоятелствата в протокола за оглед на местопроизшествието, протокола от извършената аутопсия на пострадалия Б. П. и заключенията на съдебномедицинските експертизи. Подходил е по този начин, защото обясненията на подсъдимия, констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и съдебномедицинските експертизи са най-важните доказателствени средства за изясняване фактологията по делото. Решението е правилно, тъй като при извършване на деянието, на местопрестъплението са били само пострадалият и подсъдимият и използването на предимно обективни доказателствени средства е наложително.

Съдът е анализирал внимателно обясненията на подсъдимия като една част от тях приел за достоверни, а друга - не. Кредитирал е обясненията на П. в частта, отнасяща се до времето и мястото на деянието, до възникването на конфликта между него и пострадалия. Прието е, на че 13.10.2021г. само подсъдимият и пострадалия са били в апартамента на подсъдимия апартамент №4 на ул.„Иван Вазов“ №1, ет.2, гр. Добрич. Между 10:00ч. и 13:00ч. употребили значително количество алкохол, като подсъдимият пил водка, а Б. П. – бира. Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в присъствие на защитник се потвърждават от установените при огледа на местопроизшествието две празни бутилки водка и празна двулитрова бутилка от бира, показанията на майката на подсъдимия св.П. Й., че е заварила само подсъдимия и безжизнения пострадал, лежащ на пода в коридора и от протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №947/15.10.2021г., съгласно който в кръвта на подсъдимия е установено наличието на 2,34 промила етилов алкохол.

4

Съдът е приел за достоверни обяснението на подсъдимия за това, че двамата с чичо си са се скарали. Това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетелката П. Й., която заявява, че след употреба на алкохол се е случвало и друг път двамата да влизат в свада.

Възприето е като достоверно и заявеното от подсъдимия, че след скарването двамата са се сбили. Твърдяното от П. съответства на констатациите в съдебно-медицинските експертизи за получените наранявания, както от подсъдимия, така и телесните увреждания, причинени на пострадалия.

За достоверни са приети и обясненията на подсъдимия, че след скарването той е ударил силно с юмрук в носа пострадалия Б. П., тъй като това обстоятелство съответства на установената при извършената съдебномедицинска експертиза за аутопсия на трупа на пострадалия травма в областта на носа - многофрагментарно счупване на носни кости.

Съдът е дал вяра на подсъдимия относно твърдяното от него, че се е опитвал да прави изкуствено дишане и масаж на гърдите на пострадалия, поради това, че травмите, причинени на Б. П. в областта на гръдния кош, според вещото лице могат да се получат и по този начин.

Съдът е намерил тези обстоятелства, въведени през обясненията за достоверни, защото те намират подкрепа във фактите, установени чрез други доказателствени средства.

Останалата част от обясненията първата съдебна инстанция е намерила за недостоверни. Преценила е, че те представляват защитна позиция. Съдът е съпоставил обясненията на подсъдимия със заключението на съдебномедицинските експертизи и е намерил тези обяснения за необективни.

Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която е посочил, че първо чичо му го е ударил с бутилка по главата, а той е отвърнал с юмрук в носа само веднъж, тъй като в тази част обясненията противоречат на изготвените съдебно-медицински експертизи. Според констатациите на СМЕ на пострадалия в областта на главата са нанесени не по малко от шест отделни удара със значителна сила, т.е. очевидно нанесените на пострадалия удари от страна на подсъдимия са много повече от един. Поради това, съдът е приел, че подсъдимият ударил пострадалия с юмруци по лицето, а пострадалия е успял да го удари с празната бутилка от водка по главата.

Съдът подробно е анализирал заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от които е извел изводи за получените телесни увреждания и 5 причината за смъртта на пострадалия. С съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на пострадалия /л.90-92,т.І от д.п. и л.78-79 от н.о.х.д./ са установени и описани получените от Б. П. травми и наранявания.

Изрично е формулирана причината за смъртта на пострадалия, а именно: черепно-мозъчната травма, изразена с кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и контузията на мозъка, довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход, които са и непосредствен механизъм за настъпване на смъртта. Уврежданията са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като всички механични увреждания са причинени прижизнено и е налице пряка причинно следствена връзка между получените травми и смъртта на пострадалия.

От съдебно-медицинската експертиза на живо лице /л.97, т.І от д.п. и л.79 от н.о.х.д./ се установява разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата, кръвонасядания в областта на челото и повърхностно ожулване на дланта на лява ръка на подсъдимия П.. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.