Решение № 22351 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22351 гр. С., 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110120238 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р. Г. К. срещу Детска градина *** „С.“, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 177 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 906,88 лева, формирана като сбор от сумата от 654,00 лева, представляваща разлика в увеличената основна работна заплата (от 1 491,00 лв. на 1 709,00 лв. или 218,00 лв. месечно) за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г.; сумата от 196,20 лева, представляваща разликата в увеличения размер на основната работна заплата и получения клас прослужено време (от 447,30 лв. на 512,70 лв. или 65,40 лв. месечно) за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г.; сумата от 56,68 лв., представляваща разликата от увеличения размер на основната работна заплата и клас прослужено време за м. Януари 2023 г. и изплатеното възнаграждение за 4 дни платен отпуск за м. Февруари 2023 г.; иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 515,27 лв., представляваща разликата от увеличения размер на основната работна заплата и клас прослужено време и изплатеното за 40 дни неползван платен годишен отпуск обезщетение; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 117,16 лв., представляваща мораторна лихва (изчислена върху сборната главница в общ размер на 1 422,15 лв.) за периода от 01.09.2023 г. до предявяване на исковата молба - 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от дата на подаване на исковата молба 09.04.2024 г. до окончателно изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „учител“ при ответника в периода 01.09.2016 г. – 01.04.2023 г. съгласно Трудов договор № * от 31.08.2016 г., като съгласно заповед за прекратяване на трудовия договор, 1 връчена на ищцата на 31.03.2023 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. Сочи, че считано от 03.04.2023 г. е назначена на длъжност детски учител в Детска градина № ** "З.'', където продължавала да работи и към настоящ момент. Твърди, че е член на Синдиката на българските учители, като в периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. била председател на синдикалната организация на СБУ при ДГ *** „С.“.

Излага, че като член на Синдиката на българските учители в периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. ползва всички права по КТД, страна по който е СБУ. Сочи, че с Анекс № ***-***/**.**.**** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование ***-*** от 06.12.2022 г. е договорено чл. 27, ал. 1 да се измени като се определя нова минимална работна заплата, считано от 01.01.2023 г. за учител в размер на 1709,00 лв.

Излага, че в чл. 27, ал. 2 от Анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Твърди, че за периода от м. Април 2023 г. до момента е получила разликата на заплатата, но за периода от м. Януари 2023 г. до м. Март 2023 г. ответникът отказвал да изплати разликата в работната заплата и следващите се от нея разлики в клас прослужено време, в платен отпуск 4 дни за м. Февруари 2024 г. и в платеното обезщетение по чл. 224 КТ за 40 дни неползван платен отпуск, под предлог, че парична компенсация се дължи единствено по трудови договори, които са били в сила към 01.09.2023 г. Ищцата твърди, че към сочената дата, е работила, макар и в друга детска градина, както и че е член на СБУ.

Аргументира, че промените приети с цитирания по-горе Анекс се прилагат по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона, като отново сочи, че към посочената дата е работила по трудово правоотношение с ответника, както и че е била член на СБУ. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Прави искане за допускане на предварително изпълнение на решението в частта относно трудовото възнаграждение и лихвите върху него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Такъв е постъпил извън срока. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие, включително и обстоятелството, че ищцата е била член на синдикална организация. Оспорва останалите фактически твърдения на ищцата, включително и размера на претенциите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В проведено на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание ищцата е поискала и от съда е допуснато изменение на размерите на исковете, като размерът на иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ е намален от 906,88 лева на 873,91 лева, като за разликата е извършено оттегляне; размерът на иска с правно основание по чл. 224 КТ е увеличен от 515,27 лева на 540,90 лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД е намален от 117,16 лева на 117,11 лева, като за разликата е извършено оттегляне.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

2

Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с иск ове с правно основание чл.

128, т. 2, вр. чл. 177 КТ и чл. 224 КТ.

По иска по чл. 128, т. 2 , вр. чл. 177 КТ ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; 3. размера на трутовото възнаграждение 4. ползването на платен годишен отпуск за съответния период ; 5 размера на среднодневното брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже : 1. наличието на трудово правоотношение с ответника; 2. прекратяване на същото; 3. размера на последното получено брутно трудово възнаграждение ;

4. размера на полагащия се платен годишен отпуск , респективно размера на обезщетението за неползван такъв.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса изплащането на дължимото обезщетение .

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обективиран в определение от 19.09.2024 г. на СРС, II Г. О., 178 състав, са отделени като безспорни и ненуждаещите се от доказване следните обстоятелства: 1/ ищцата е заемала длъжността „учител“ при ответника в периода 01.09.2016 г. – 01.04.2023 г. съгласно Трудов договор № * от 31.08.2016 г., като съгласно заповед за прекратяване на трудовия договор, връчена на ищцата на 31.03.2023 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие; 2/ че ищцата е била член на Синдиката на българските учители, като в периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. е била председател на синдикалната организация на СБУ при ДГ *** „С.“.

Следователно правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.

Обстоятелствата, обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е трудов договор № */31.08.2016 г., от който е видно, че между ищцата и ответната детска градина е сключен трудов договор за длъжността „учител“ при ответника – Детска градина № *** „С.“ гр. С., като Р. К. е постъпила на работа на 01.09.2016 г.

Представена е заповед на директора на Детска градина № *** „С.“ от 31.03.2023, с която считано от 01.04.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Приет е и трудов договор № **/**.**.**** г., от който е видно, че между 3 ищцата и Детска градина № ** "З.'' е сключен трудов договор за длъжността „учител“ при Детска градина № ** "З.'' гр. С., като Р. К. е постъпила на работа на 03.04.2023 г.

Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № ***************/03.04.2023 г. от Детска градина № ** "З.''.

Прието е удостоверение № 5/01.01.2023 г., издадено от СБУ, ОКС на СБУ район „Н.“ С., от което е видно, че синдикалната организация на СБУ при ДГ *** „С.“ е легитимна и неин председател е Р. К..

Приети са два броя членски книжки на Р. К., издадени от СБУ, от които се установява, че членският внос на ищцата към синдикалната организация е заплатен за процесния период.

Представен е отговор на нотариална покана от Е. С. – директор на ответната детска градина, до Р. К., с който отговор е отказано изплащането на процесните суми.

Представени са фишове за м. януари, февруари и март 2023 г., от които е видно че основното възнаграждение за К. за посочените месеци е 1491 лева, а брутното й възнаграждение възлиза на 2070,23 лева – януари, 2056,32 лева – февруари, и 2074,58 лева – март. Във фиша за м. март 2023 г. е отразено и изплащането на обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван отпуск 40 дни – 3606,00 лева.

Приет е като доказателство Анекс № ***-***/**.**.**** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: "Чл. 27.

(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:

/... / а. учител /…/ - 1709 лв. /... / (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".

Приетият анекс № ***-***/**.**.**** г., с който е предвидено увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, представлява частен диспозитивен документ, чието правно действие е изменение на сключения колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. От своя страна колективният трудов договор традиционно се разглежда от трудовоправната доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност, изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение.

Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният 4 трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая, макар че видно от титулната част на приетия КТД № ***-***/06.12.2022 г. той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което, съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи, означава, че той е със срок от една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. В теорията се сочи, че "Такива по-кратки срокове могат да се предвиждат например относно договорените размери на трудовите възнаграждения. " (М., В. Трудово право, девето преработено и допълнено издание, С., 2015, с. 843). Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.