Решение № 487 от 27.02.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5207/2019
- Вид
- Решение № 487
- Подписан
- 27.02.2020
- В сила
- 19.03.2020
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 487 / 27.2.2020г. гр. Перник, 27.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5207 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. И.Т., срещу А.В.А., с ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: сумата от 300 лева – главница по договор за кредит № ***; сумата от 338.94 лева – наказателна лихва за периода от 08.09.2016 г. до 23.11.2018 г., сумата от 87.45 лева – такса за експресно разглеждане на документи, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“ и ответницата договор за кредит с № **********/08.08.2016 г., сключен от разстояние – по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че въз основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответницата кредит в размер на 100 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответницата е била наясно със съдържанието му и задълженията, които поема.
На следващо място се твърди, че по така сключения договор за кредит ответницата е поискала да й бъдат отпуснати допълнително суми в заем. В тази връзка се посочва, че дружеството е отпуснало на ответницата три пъти суми от по 50 лева – на 09.08.2016 г., на 10.08.2016 г. и на 15.08.2016 г. Посочва се, че вследствие на това на падежа – 07.09.2016 г. ответницата е следвало да заплати на заемодателя сумата от общо 396.56 лева, от които 300 лева главница, 87.45 лева – такса за експресно разглеждане и 9.11 лева договорнна лихва. Твърди се обаче, че ответницата не е изпълнила тези свои задължения, като не е върнала дължимите суми на падежната дата – 07.09.2016 г.
По тези съображения и в съответствие с договора заемодателят е започнал да начислява наказателна лихва като за периода от 08.09.2016 г. до 23.11.2018 г. същата е в размер на 338.94 лева.
На следващо място в исковата молба се посочва, че на 23.11.2018 г. заемодателят като цедент е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му е прехвърлил вземанията си по договора за кредит с № **********.
Поддържа се, че уведомление за цесията е било изпратено до ответницата, но същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка се прави искане за уведомяване на ответницата за цесията с връчване на препис от исковата молба с приложени към нея съответни документи за прехвърляне на вземането. Уточнява се, че и към момента на предявяване на иска ответницата продължава да не е изпълнила задълженията си.
С исковата молба са представени договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания, договор за кредит № **********/08.08.2016 г. и допълнения към него, разписки за извършено плащане, пълномощно, известие за доставяне и уведомление за прехвърляне на вземания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за кредит с
№ **********/08.08.2016 г се установява, че на 08.08.2016 г. между дружеството „4финанс“ ЕООД с търговска марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 100 лева, срок на кредита 30 дни, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.5 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.80 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 132.60 лева. В тази сума е включена и уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 29.24 лева.
На следващо място по делото са представени допълнения към договор с № ********** – 3 броя: от допълнение с дата 09.08.2016 г. се установява, че страните са уговорили на ответницата да бъде отпусната в заем сумата от още 50 лева, при параметри: срок на кредита – 30 дни, ГПР 49.4 % и ГЛП 40.78 %. В тази връзка общият размер на задължението по кредита е в размер на 200.40 лева. Таксата за експресно разглеждане е уговорена в размер на 45.42 лева; от допълнение с дата 10.08.2016 г. се установява, че страните са уговорили на ответницата да бъде отпусната в заем сумата от още 50 лева, при параметри: срок на кредита – 30 дни, ГПР 49.3 % и ГЛП 40.67 %. В тази връзка общият размер на задължението по кредита е в размер на 267.90 лева. Таксата за експресно разглеждане е уговорена в размер на 61.36 лева.; от допълнение с дата 15.08.2016 г. се установява, че страните са уговорили на ответницата да бъде отпусната в заем сумата от още 100 лева, при параметри: срок на кредита – 30 дни, ГПР 49.6 % и ГЛП 40.78 %. В тази връзка общият размер на задължението по кредита е в размер на 396.56 лева. Таксата за експресно разглеждане е уговорена в размер на 87.45 лева.
От представени по делото четири броя разписки за извършване на плащане се установява, че посочените суми – от 100 лева по главния договор, и от общо 200 лева по допълнителните споразумения към него са изплатени на ответницата.
Видно от т. 13.2 от сключения договор за кредит при неизпълнение на задължението за връщане на отпуснатата в заем сума е уговорено на длъжника за бъде начислявана наказателна лихва в размер на установения в договора ГЛП + 10.00% пункта. В тази връзка за периода от 09.07.2016 г. до 23.
11.2018 г. /датата на цесията/ праводателят на ищеца е начислил наказателна лихва в размер на 338.94 лева.
По делото липсват данни от страна на ответницата да са извършвани плащания в изпълнение на задължения й по договора за кредит и допълненията към него.
От представени по делото Договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания, предмет на договор с № **********, в това число начислената наказателна лихва, са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД на 23.11.2018 г. Уведомление за извършената цесия е изпратено до ответницата, но от разписката към пратката се установява, че документите не са потърсени.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Искът за сумата от 300 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, искът за сумата от 338.94 лева е с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, а искът за сумата от 87.45 лева е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в частност чл. 10 от същия.
За разглеждания договор/и се твърди, че е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП
– по настоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.
В конкретния случай са налице четири платежни нареждания, от които става ясно, че ответната страна е получила суми по кредита. От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени доказателства (договори и анекси).
По делото обаче липсват технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи, съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 от ЗПК.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което следва да се докаже именно от доставчика.
Представеният неподписан договор за кредит, анекси и общи условия не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис[1]. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е съставен.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП).
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b2f77f3-f2c0-4d1e-85ac-4ebc04b5363e