Определение № 346 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Благоевград, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Търговско дело № 20251200900160 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от З. Г. Р., ЕГН **********, чрез адв.Я. Д., против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907.

С решение № 68/ 16.04.2026 г., пост. по т. д. № 160/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е осъдил Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на З. Г. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 10 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума, до претендирания размер от 80 000.00 лв., както и иска за лихва за периода от 11.02.2025 г., като неоснователни, както и е осъдил Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на адвокат Я. Д. Д., сумата в размер на 400.00 евро, представляваща възнаграждение за адвокат по чл. 38 ЗАд, както и е осъдил Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 400.00 евро, представляваща държавна такса по исковете, както и е осъдил Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 741.37 евро, представляваща възнаграждение за вещи лица, както и е осъдил З. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 1

121076907, сумата в размер на 50.00 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от исковете.

Постъпила е молба вх. № 8679/ 22.05.2026 г. от З. Г. Р., ЕГН **********, чрез адвокат Я. Д. Д., с която е направила искане за изменение на решението в частта за разноските по делото, като се увеличи възнаграждението за адвокат на ищеца.

С разпореждане на ОС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за изменение решението на ответника, който в установения срок е подал отговор, в който оспорва молбата като неоснователна.

По отношение на разноските, с оглед резултата по делото, съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв , съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, следва да се присъдят разноски за осъдителния иск в размер на 400 евро.

Няма основание за промяна на тези изводи на съда.

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Правото на ищеца да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК.

Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ответника, съразмерно с уважената част от иска.

Тълкуването на така посочената разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноски даже и да е положила най-голямата грижа да издири действителното правно положение. Тук вина за предизвикване на делото не е нужна. Страната, срещу която е постановено решението, понася отговорността за разноски, което се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Относно размера или прекомерността на възнаграждението за адвокат:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се 2 рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

3

Съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: "че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13 —C?187/13, C?

194/13, C?195/13 и C?208/13, EU: C: 2014: 2147, т. 43)... член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. ". Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в Наредба № 1.

Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.

Решение по дело № 05.10.2010 г., Elchinov, C173/09, т. 29.

С оглед изясняването на посоченото решение на СЕС, настоящият 4 съдебен състав намира, че следва да изясни, че цитираното решение по преюдициално запитване се базира на разпоредбата на чл. 101, § 1 и § 2 ДФЕС, съгласно които се забраняват "като несъвместими с вътрешния пазар всички... решения на сдружения на предприятия..., които биха могли да засегнат търговията межди държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и в частност такива, които: а) пряко или косвен определят покупни или продажни цени... споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящият член, са нищожни".

Горните съждения се потвърждават и от актуалната практика на СЕС – Решение по дело C-438/22 г., в което е възприето, че: "1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 5

ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. ". При това положение и с оглед силата на тълкувано нещо, с което се ползва произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, настоящият съдебен състав намира, че нито следва да обсъжда доводите за приложението на Наредба № 1 и посочените в молбата по чл. 248 ГПК, нито следва да съобразява национална съдебна практика, било то и на ВКС, която предвид произнасянето на СЕС е загубила значение.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, която препраща към чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗА и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение, посочено от адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, в размер, посочен в мотивирано решение, съобразявайки фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, които критерии следва да се прилагат по правила и начин, определени в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, като до приемането на тази наредба, се прилага Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА – параграф 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗАдв. .