Решение № 12401 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12401 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110109387 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на [фирма] срещу О. В. Н. и М. А. М., с която са предявени обективно и субективни съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество следните суми: по отношение на О. В. Н. - сумата 1 588, 05 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 193, 66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.; сумата 10, 15 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г. / до изплащане на вземането, както и сумата 1, 69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, a по отношение на М. А. М. - сумата 1 905, 66 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 232, 40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.; сумата 12, 18 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 2, 03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че двамата ответници са съсобственици на процесния имот – апартамент 75, находящ се в г****, като О. В. Н. е съсобственик на 5/16 ид. ч., а М. А. М. е съсобственик на 6/16 ид. ч. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата О. В. Н. чрез назначения й от съда особен представител адв. В. Д., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се да е налице валидно облигационно отношение между топлопреносното предприятие и ответницата, както и че не се доказва реално имотът да е топлоснабден. Счита, че липсват доказателства общите условия, на които се позовава ищецът да са публикувани. Оспорва претендираното за доставено количество топлинна енергия, годността и техническата изправност на средствата за отчитане, както и че през периода е доставяна и ползвана топлинна енергия. Прави възражение, че всички претендирани от ищеца вземания преди 18.03.2018 г. са погасени по давност. Оспорва претенцията за дялово разпределение, както и основателността на вземанията за мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от другия ответник М. А. М., подаден чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Х., в който исковете се оспорват по основание и размер. Поддържа, че ответникът не е клиент н топлинна енергия, както и че липсват доказателства същият да е собственик или ползвател на процесния имот.

Оспорва претенциите за мораторна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

С определение от 17.01.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано [фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените претенции.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 02.04.2021 г.

Длъжниците О. В. Н. и М. А. М. са уведомени за заповедта по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания за предявяване на установителни искове. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.01.1996 г., Справка от НБД за И.нка И.нова К. и Удостоверение за наследници на С. А.а М.а, се установява, че ответниците са титуляри на правото на собственост по отношение на 3 процесния имот, респективно имат качеството потребители на топлинна енергия. От писмените доказателства се установява, че на 30.01.1996 г. И.нка И.нова К. и С. А.а М.а придобИ.т недвижим имот в гр. София, представляващ апартамент № 75, на 8 етаж в ***, при следните квоти ¾ ид.ч. за И.нка И.нова К. и ¼ ид.ч. за С. А.а М.а. И.нка И.нова К. е починала на 21.02.2017 г. и е оставила законни наследници низходящите си - дъщеря си С.

А.а М.а и сина си М. А. М., които съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, наследяват по равни части от наследството на починалата, т.е. всеки от тях е придобил по 3/8 ид.ч. /=3/4 : 2/ от процесния апартамент, находящ се в ***. С. А.а М.а се е легитимирала като собственик на ¼ ид.ч. въз основа на договора за покупко-продажба и на 3/8 ид.ч. въз основа на наследствено правоприемство, т.е. на 5/8 ид.ч. /=1/4 + 3/8/ от имота. На 15.04.2020 г. е починала С. А.а М.а, същата е имала две дъщери О. В. Н. и А. В. Н., като втората е починала преди наследодателката си е заместена от своя низходящ сина си Б. П. И.нов съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН О. В. Н. и Б. П. И.нов са наследили наследодателката си при равни квоти,следователно всеки от тях е наследил по 5/16 ид.ч. от процесния апартамент, находящ се в ***. По изложените съображения съдът намира, че ответниците са съсобственици на процесния имот при следните квоти: О. В. Н. е собственик на 5/16 ид.ч., а М. А. М. е собственик на 3/8 ид.ч. или 6/16 ид.ч.

С оглед на изложеното, съдът приема, че О. В. Н. и М. А. М. се явяват страни по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на 4 изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е представен е Протокол от 15.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот /****/, на което е взето решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 4791 от 23.10.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение - така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.