Протокол № 262 от 01.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 262 гр. Смолян, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500187 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Х. А. Ч., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Б. М., надлежно упълномощен по делото.

Въззиваемата Община – Рудозем, редовно призована, се представлява от адв. А. А., надлежно упълномощен по делото.

Третото лице-помагач Р. А. Ч., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. В. М., с пълномощно представено в днешно съдебно заседание.

Вещото лице инж. И. М., редовно призован, е налице.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото.

По гореизложеното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице по назначената допълнителна Съдебно-техническа експертиза, на когото самоличността е 1 снета от преди.

Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по смисъла на чл. 291 от НК, за което същият обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице инж. М.: Поддържам представената експертиза.

Представил съм Заповед № 175 от 21.12.1966 година. В предишното заключение на една от скиците защрихованата част от претендирания имот е част от парцел Х, който попада в претендирания имот. Защрихованата част се включва в парцел Х по скицата на л. 78 от делото. На тази скица съм дал само парцел Х. Ако трябва за пълнота да се нанесе и уличната регулация ще дойде до тука. След улицата е неурегулирано, т.е. за да няма много линии, дадох само парцел Х, за който обяснявам че на скицата на л. 78 на изток от парцела има и улична регулация, която не съм нанесъл, за да не претрупвам скицата с линии и този имот попада в тази улична регулация, а още по на изток се намира и неурегулирана част от имота и част от тях – най-източната попада в този имот. Защриховката е на ъглите на парцелите и се вижда защриховка на един парцел, втори парцел, трети парцел и четвърти парцел. Тези парцели са ІХ, Х, ХІ, ХІІ. Обхвата на парцела на скица на л. 78 имот или парцел, който да е идентичен с претендирания по плана от 1958 година с допълването с плана от 1966 няма, има частично покрИ.е, което съм отразил. По-голямата част на парцел Х, попада в претендирания, то не е имот. Скицата на л. 86 от делото е основната скица, от нея следва да разбираме следното: първо трябва да се разчете кадастъра. Имаме имот 18, имаме имот 19, и между двата имота имаме една ивица, която е без кадастрален номер и имаме път, отразен в кадастъра.

Виждаме че се свързват. Това излиза като тупик. Вижте имот 18. Какъв имот е това? Това де факто е една пътека, кадастрално нанесена, която видимо от тази посока, от западна страна, те са преминавали по тази пътека, за да се излезе на другия път. Първоначално обаче, като кадастър е пътека, обаче регулационно е било част от парцел ІV и тука има една заповед – първата заповед, която съм я копирал, с която тази пътека става елемент на улична регулация, т.е. по регулация се запазва като пътека, за да се обслужва този имот. Тъй като това не е отделен имот и пак го казвам, това трябва да се има предвид, много е важно, важно е положението, вече регулационното, къде е границата между парцел ІІІ и парцел ІІ. Този парцел ХІІІ е за стопански сгради и застройката е плътна и стига до парцел ІІІ, т.е. е важно да се разбере към 2 тази част действително по регулация, при отреждането на парцелите, към кой парцел попада тази част, за която коментираме като кадастър. Говоря за момента към 1985 година, когато е приет плана. На комбинираната скица се вижда: защрихованата част от претендирания имот е част от парцел Х по стария план. Има една мъничка ивичка, тя е част от съседния парцел.

Защрихованата част, фактически, която попада по кадастър в една ивица без кадастрален номер, тази част, ако трябва да се трансформират границите на парцел Х от предишния план, имотните граници трябваше да минат по червените линии и да включи и защрихованата част. Тогава отреждането на парцела щеше да е коректно спрямо имот, който е съобразен с предходния план. Тази площ на парцел Х е почти еднаква с квадрат ли колко разлика, с тази площ на парцел ІІІ по сегашния план, без границите да се покриват. Ако тази част не беше изключена от парцел Х и беше включена, то тука и тази граница на парцел Х беше записана като имотна, и парцела беше по тази линия, към този парцел площта щеше да се увеличи с тази площ. След като се увеличи, ще има резон да се урежда. Тука не става въпрос за упълномеряване, тъй като площта на имот 18, лицето на имот 18, отговарят на нормите за парцел и няма нужда да се предават към него допълнително. Казвам: скица № 9 показва какво е предвиждането на плана от 1985 година. Вижда се парцел ІІІ като граници, виждат се имотите такива каквито са, т.е. имот 18 с кои граници е. Границите на имот 18 не са идентични с границите на парцел Х. При положение, че границите на парцел ХVІІІ са такива, отреждането е такова, аз съм писал в основното заключение, че няма за уреждане регулационни сметки.

Този един квадратен метър е път, този квадратен метър е държавен, парцелът е държавен. Какво има за уреждане? Това, което се присъединява е също на държавата, собственикът е един и същ. През моята практика на всичко съм се натъквал в общините. Точно това исках да Ви кажа, че актът за държавна собственост, площта която е записана е 580 кв.м., парцелът е 580 кв. м. Какво има да се доплаща? Моята практика сочи нещо такова: в случая, това, което се говори, че се предава, приемам условно, е на държавата. Какъв интерес има?

Държавата е отстъпила право на строеж на едно лице, да иска той да урежда сметки и да се снабди с нотариален акт. Като практика: имотът е частен, който се предава и държавата е оставила на този човек право на строеж, той да урежда сметки и се снабдява с нотариален акт и става собственик.

Адв. А.: Нямам въпроси към вещото лице.

3

Адв. М.: По принцип експертизата дава много полезни данни и е полезна за изясняване на фактическата страна на спора, но в крайна сметка нека Съда да прецени, дали да се назначи повторна по два въпроса, или да се цени тази експертиза с оглед на всички доказателства по делото. Заявявам, че оспорвам заключението в частта - крайният извод за регулационното положение на процесните 246 кв.м. и за липсата на връзка между Квитанция № 485/5 от 22.09.1987 г. Заключението не дава категоричен отговор дали процесната площ е станала част от УПИ ІІІ-18. Не преодолява противоречията между площта от 582 кв.м. и площта от 780 кв.м. по нотариален акт № 60 от 1993 година. Не установява по категоричен начин за кой конкретен парцел се отнася плащането от 1987 година, но и не изключва, че се касае именно процесната площ. Последно, констатира несъответствие между текстовата и графичната част на Заповед № 302/2013 г., без да дава окончателен отговор какъв е вещно-правния ефект на това преотреждане.

От една страна, на тези два въпроса бих искал вещото лице да отговори.

Ако счетете, че тези въпроси са изяснени със заключението, ги оспорвам в смисъл, те да се ценят по съответния начин, с оглед на всички доказателства по делото.

Адв. А.: Аз намирам делото за изяснено от фактическа и правна страна.

Изразявам становище да се приеме допълнителното заключение на вещото лице.

Адв. М.: Също считам, че трябва да се приеме заключението на вещото лице. Не се сочат конкретни обстоятелства то да е непълно или неправилно.

Считам, че е изяснило в пълнота обстоятелствата предмет на настоящото производство. Моля да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да бъде прието и приложено като доказателство по делото допълнителното заключение по Съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. М. и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателство по делото Заключение с вх. № 4152 от 21.09.2026 година, изготвено от инж. М..

4

На вещото лице инж. И. М. да му бъде изплатено възнаграждение в размер на 200 (двеста) евро от внесения депозит.

Съдът намира, че искането за назначаване на допълнителна Съдебнотехническа експертиза, следва да се остави без уважение, имайки предвид, като същата експертиза е по естеството си геодезическа и не може да бъде възложена на архитект .

Поради изложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането за назначаване на Съдебно-техническа експертиза, която да се възложи на архитект.

Адв. М.: Когато заведох делото, на мен ми беше представен Договор за право на строеж и бележките за уреждане на регулационни сметки. То не е в пълния смисъл за уреждане на регулационни сметки, защото това е доплащане за допълнителна част – присъединен имот. Тогава така са го правили. В хода на делото събрахме доказателства по заключението на вещото лице Ст., събраха се доказателства за присъединяване на имота от блоковете на ТКЗС и включването им в регулация. Ние вече обосноваваме давностно владение, защото този имот никога не е бил държавна собственост и този Договор за ОПС просто е нищожен. Практиката е такава: когато се включат земи от блоковете от ТКЗС в регулация, собствеността от кооперативна става лична собственост на собствениците. Тука имотите са записани, има достатъчно събрани данни за имотите, които са били записани по Разписния лист, които се включват 1958 година на собствениците. От заповедта, която представя сега вещото лице М. се вижда, че та се изключени от ДЗС. Практиката е, че тези имоти са се актували като държавни, дали от ДЗС или АПК. Но с решение на Конституционния съд е прието, че когато е за обществени мероприятия, собствеността става държавна. Когато обаче е за жилищни и други мероприятия, които не са в обществен интерес, те си остават собственици.

Затова, с тези декларации е дадено съгласие бащата на ищеца да построи жилищна сграда в тези имоти. Това е началото на давностно владение. Той си ги е заплатил. Затова ние твърдим, че не е бил държавен, а си го е придобил по давностно владение. Още от датата на декларациите - 1965 година, тече давността.

Аз имам и искане за свидетел, който да установи спорната част по 5 делото, че е била на ищеца, и че тя е във владението и ползването през целия този период от 1958 година от доверителя ми.

Съдът намира, че делото следва да се отложи за друга дата, като се даде възможност на адв. М. да формулира в писмена молба в едноседмичен срок посочените основания за изясняване на предмета на иска , като: посочи дали претендира собствеността на имота или пък претенциите му са като носител на ограничено вещно право, да посочи по какъв начин е придобит имота , кога и от кого е придобит , да се посочи изрично периода на осъщественото давностно владение.Молбата да се представи с преписи за другите страни.

По гореизложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отлага и насрочва делото за 10.11.2026 година от 11:30 часа, за която дата и час страните са уведомени в съдебно заседание, чрез пълномощниците им.

Заседанието се закри в 12:05 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6