Решение № 266 от 08.07.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 3776/2025
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Габрово, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103776 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 11422/01.12.2025 г., подадена от Р.
М. Д., ЕГН **********, А. И. Д., ЕГН ********** и С. А. Д. - П., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 22, вх. В, ет. 1, ап.
2, с която срещу „Монтевидео - София“ ЕООД, ЕИК 205003956, със седалище гр. София, са предявени активно субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищците при условията на активна солидарност сумата 6976 евро /с равностойност 13643.87 лева/ – главница, представляваща мораторна неустойка в максимален размер от 10 % от продажната цена, съгласно чл. 3, ал. 8, т. 8.5. вр. т. 8. 4. от предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2020 г. поради допусната забава от 654 дни в изпълнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2025 г. до погасяването й, за която сума в производството по ч. гр. д. № 785/2025 г. на РС - Луковит, ищците се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.06.2020 г. ищците сключили с ответника предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, а именно апартамент № 12, находящ се в гр. София, район „*********", кв. „*********", на втори жилищен етаж в 1 сградата, на кота +5.90 м., със застроена площ от 53,92 кв.м., състоящ се от: антре, склад, дневна е кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и балкон и гараж № 10, със склад, находящ се в сутеренния етаж на сградата срещу продажна цена която заплатили изцяло. На 08.11.2022 г. страните сключили договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, оформен в нотариален акт № 149, том I, рег. № 9873, дело № 138/2022 г., но в степен на завършеност груб строеж.
Ищците твърдят, че съгласно чл. 3, ал. 8, т. 8.4 от предварителния договор от 22.06.2020 г. ответникът се задължил да завърши и предаде фактическата власт върху процесния имот с разрешение за ползване на сградата в срок до 03.10.2022 г., което задължение ответното дружество изпълнило едва на 17.07.2024 г.. В чл. 3, ал. 8, т. 8.5 от договора била уговорена неустойка за забава, която определена по правилата на договора възлизала на 13643.87 лева. За дължимата сума ищците се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът подал възражение, откъдето произтича и правният им интерес от провеждане на предявените искове.
Ответникът, „Монтевидео - София“ ЕООД, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание с възражението, че в качеството си на изпълнител по процесните договори не е изпаднал във виновно неизпълнение на поетите задължения, а изпълнението е било забавено по независещи от него причини – изграждане на транспортен достъп, осигуряване на въвеждане в експлоатация на външни връзки към енергопреносните мрежи, въвеждане в експлоатация на сградата от компетентната за това администрация. Поддържа, че неустойка не се дължи, доколкото липсва изрична уговорка за това в окончателния договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
С определение от 17.04.2026 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, са отделени фактите на сключен на 22.06.2020 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот и сключването на окончателен договор, обективиран в нотариален акт № 149, том I, рег. № 9873, дело № 138/2022 г. на нотариус № 539 в регистъра на НК.
Сключеният предварителен договор е юридическият факт, породил облигационно провоотношение между страните със съдържание задължението на дружеството, в качеството му на продавач и изпълнител да обективира волеизявление за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, който да построи и предаде във вид, съобразно уговореното в договора, а 2 именно: апартамент №12, находящ се в гр. София, район „*********", кв.
„*********", на втори жилищен етаж в сградата, на кота +5.90 м., със застроена площ от 53,92 кв.м., състоящ се от: антре, склад, дневна е кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и балкон срещу насрещно задължение на ищците, в качеството им на купувачи и възложители да заплатят цена в размер на 55260 евро.
В допълнително споразумение към предварителния договор, сключено на 20.07.2020 г. страните са постигнали съгласие дружеството, в качеството му на продавач и изпълнител да обективира волеизявление за прехвърляне правото на собственост и върху гараж № 10, находящ се в сутеренния етаж на сградата срещу насрещно задължение на ищците, в качеството им на купувачи и възложители да заплатят цена в размер на 14500 евро. В чл. 3, ал. 8, т. 8.4 от договора страните предвидили, че продавачът се задължава да завърши строителството и въведе в експлоатация жилищната сграда с разрешение за ползване в срок от 6 месеца, считано от подписване на акт-образец № 15 за установяване годността на приемане на жилищната сграда и да прехвърли правото на собственост върху имота, с извършване на нотариален акт не покъсно от 03.12.2022 г. В чл. 3, ал. 8, т. 8.5 от предварителния договор е уговорено, че при забава в изпълнение на задължението на продавача/изпълнител да завърши и предаде недвижимия имот с разрешение за ползване в срока по чл. 3, ал. 8, т. 8.4 (03.10.2022 г.), се поражда задължение да заплати неустойка в размер на 0.1% от получената до момента сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от продажната цена, посочена в чл.
2, ал. 1 от договора.
Не е спорно между страните, а и от представените операционни бележки се установява, че ищците са заплатили в полза на дружеството цената на недвижимите имоти.
В сключения окончателен договор във формата на нотариален акт № 149/08.11.2022 г., т. І, рег. № 9873, дело № 138/2022 г. на нотариус Людмила Танева № 539 в регистъра на НК, видно от съдържанието му, страните не постигнали съгласие за промяна на поетите с предварителния договор санкционни последици при неизпълнение на възникналите от същия задължения.
За жилищната сграда, в която е изграден процесния апартамент и гараж от ДНСК е издадено разрешение за ползване № СТ-05-367 на 17.07.2024 г.
От свързаното частно гр. дело № 785/2025 год. по описа на РС Луковит, се установява, че ищците подали заявление за издаване на заповед за 3 изпълнение за вземането за неустойка, срещу която ответникът възразил.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а необсъдените, съдът счита за неотносими към предмета на доказване, очертан от предявените искове.
Относно активно субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Следователно, основателността на иск, при квалификацията на чл.92, ал.1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността – неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, респ. да докаже фактите, представляващи основания за освобождаването му от отговорност, които твърди.
От писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа съществуването на правоотношение между страните, породено от сключен на 22.06.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който договор е и юридическият факт, пораждащ акцесорно задължение за продавача „Монтевидео - София“ ЕООД да престира на кредиторите-купувачи неустойка, в размер на 0.1 % от стойността на заплатените за недвижимия имот суми, но не повече от 10% от продажната цена, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора, при неизпълнение на задълженията за предаване на фактическата власт върху апартамента с разрешение за ползване на сградата в срок до 03.10.2022 г.. Неоснователно е възражението на ответника, че такова акцесорно задължение не е елемент от правната му сфера, предвид сключването на окончателен договор и липса на такава клауза в същия.
Сключването на окончателен договор в изпълнение на задълженията на страните по предварителен такъв, няма за последица прекратяване на 4 действието на последния, тъй като в случая същият има комплексен характер и е източник на правоотношение с характерното за предварителен договор за продажба съдържание и на такова с характерното за договор за изработка съдържание. Последното правоотношение продължава да обвързва страните, а именно част от неговото съдържание е клаузата за неустойка, тъй като обезпечава изпълнението на основното задължение на изпълнителя по договора за изработка – за изграждане на недвижимия имот и предаването му с разрешение за ползване.
Не е спорно, че задължението на ответника за изграждане на апартамента и предаването му с разрешение за ползване не е изпълнено в срока, уговорен в договора – 03.10.2022 г., а на 17.07.2024 г., като на 04.10.2022 г. ответникът изпаднал в забава, за което не е била необходима покана от страна на кредитора. Забавеното изпълнение породило и задължение за заплащане на мораторна неустойка в размер на 0.1% от престираните от ищците суми, за всеки ден забава. В случая, забавата е продължила повече от 650 дни, тъй като за жилищната сграда е издадено разрешение за ползване на 17.07.2024 г. и по отношение обема на акцесорното задължение, приложим е максималният размер от 10% от продажната сума – 69760 евро или 6976 евро (69760 евро х 10 % = 5526 евро), до който размер предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира възраженията на ответника за наличие на предвидени в предварителния договор и закона факти, осъществяването на които го е освободило от отговорността за неизпълнение на задължението му за завършване и предаване с разрешение за ползване имота, за недоказани.
Ответното дружество, не е ангажирало доказателства за проявлението на факти, попречили на изпълнението на строително-монтажните работи и за предаване на фактическата власт върху имотите, при издадено разрешение за ползване на сградата. Страната, позоваваща се на факти, освобождаващи я от отговорност за забавено изпълнение на договорно задължение, носи тежестта да ги докаже. А такива доказателства не са ангажирани, поради което и приложими са последиците на неизпълнената доказателствена тежест – недоказаното е несъществуващо за съда.
В случая не е налице претендираната от ищците активна солидарност (такава възниква само ако бъде уговорена или въз основа на конкретен юридически факт), поради което общият размер на процесната неустойка се дължи на ищците при условията на разделност при равни части. Посочената сума в размер на 6976 евро е дължима от ответника ведно със законната лихва, 5 считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр. дело № 785/2025 год. по описа на РС – Луковит – 02.10.2025 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.