Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 517 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 478/2026
Вид
Определение № 517
Подписан
19.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Пазарджик, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500478 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№2822/20.04.2025г. подадена от адв.М. П., в качеството му на пълномощник на Н. В. Ц. срещу Определение №294/01.04.2026г. постановено по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, необосновано е и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което се уважи подадената молба и на основание чл.248 от ГПК, да се измени Решение №53 от 19.02.2026г. постановено по гр.д.№815/2025г. по описа на РС- Велинград, като се осъди Община Велинград, да заплати целия размер на сторените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Община Велинград, чрез процесуалния му представител адв.С. М..

Твърди се в него, че подадената жалба е неоснователна и в този смисъл се иска нейното отхвърляне. Излагат се доводи в тази насока.

1

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение рег.№53/19.02.2026г., постановено по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград е осъдена, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, Община Велинград, да заплати на Н. В. Ц., сумата от 332,24 евро /равностойността на 650лв./, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на 2/3ид.ч. от парцел ІІ- 2480 в кв.424, за периода от 01.12.2021г. до 31.12.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 128,52 евро /равностойността на 251,36лв./- лихва за забава, за периода от 30.07.2022г. до 30.07.2025г., на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата от 332,24 евро /равностойността на 650лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 ид.части от парцел ІІ- 2480 в кв.424, за периода от 01.02.2022г. до 28.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 130,20евро /равностойността на 254,64лв./- лихва за забава, за периода от 17.09.2022г. до 17.09.2025г., на основание чл.86 от ЗЗД.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община Велинград, да заплати на Н. В. Ц., сумата от 409,03евро, разноски по гр.д.№815/2025г. и гр.д.

№916/2025г. на РС- Велинград.

Видно от постъпила в срок молба с вх.№1968/19.03.2026г. подадена от адв.М. П., в качеството му на пълномощник на ищеца Н. Ц. се установява, че с нея е поискано от районния съд да измени Решение №53/19.02.2026г. по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград. В същата са изложени съображения в насока несподеляне изводите на съда, че претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000лв. е прекомерно. Счита се, че въпреки уважаването на исковете в цялост, в частта за разноските съдът не е присъдил целия размер на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 лв., а е присъдил 300лв. по двете искови молби, което намира за неправилно.

В срока по чл.248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна- Община Велинград, чрез процесуалния му представител адв.С. М.. В него са изложени доводи мотивиращи искане, да не се изменя постановеното решение в частта за разноските, алтернативно да се приложи разпоредбата на 2 чл.78, ал.5 от ГПК и да се присъдят разноски в размер, платен на ответната страна, възлизащ на 511,29 евро.

Видно от Определение рег.№294/004.2026г., постановено по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград е оставено без уважение искането за изменение на Решение №53/19.02.2026г. постановено по гр.д.№815/2025г. по описа на РС- Велинград, съгласно Молба с вх.№1968/19.03.2026г. от адв.М. П., пълномощник на ищеца Н. В. Ц..

При тези данни, от правна страна съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая, в постановеното от него решение съдът е приел, че молбата е процесуално допустима.

Относно неоснователността на искането е посочил, че се придържа към мотивите, изложени в решението по делото, в частта за разноските. Съответно е счел, че следва да отбележи, че в конкретния случай намират приложение процесуалните правила на чл.78 ГПК преди изменението им, направено с ДВ бр.17 от 13 Февруари 2026г., тъй като устните състезания са обявени за приключени на 03.02.2026г., т.е. преди цитираното по- горе изменение.

Визирал е, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по- нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

3

В този смисъл е приел, че съдът е длъжен да определи хонорар, който да е адекватен на извършената от адвоката работа. Посочил е, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, която да е наложила полагане на усилия от страна на адвоката, нетипични за делото. Напротив, поради еднаквите многобройни дела между същите страни, със същия предмет, със същите доказателствени искания, процесуалната дейност на адвоката се е изразила единствено в смяна на процесния минал период, който не се предявява наведнъж в едно исково производство, а по волята на ищцовата страна се претендира за всеки месец в отделно исково производство, което обосновава и по- нисък размер на възнаграждението на адвоката.

Констатирал е, че процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание и съответно, че в закона няма изискване за явяване в открито съдебно заседание, но счита, че когато това е извършено следва да се възнагради адвоката и за процесуалните действия, извършени в открито съдебно заседание, което обосновава повече ангажирано време, заради което и по-високо възнаграждение.

В заключение е приел съдът, че отчитайки критериите по §1а от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, че справедлив и адекватен размер на възнаграждението възлиза на 300лв. /за двете дела общо/, без да се подценява положения труд от процесуалния представител.

Тези изводи няма основание да бъдат споделени от настоящата инстанция в цялост и конкретно определения размер на възнаграждение, като съображенията за това са следните:

С частната жалба е направено възражение относно нарушение на процесуалните правила за действието на процесуалните норми. Тоест спорът който се навежда е за правилното прилагане на чл.78, ал.5 от ГПК. В случая това възражение следва да се приеме за основателно.

В този аспект следва да се посочи, че с изменение ДВ, бр.17 от 13.02.2026г. е променена разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като е добавено и изр. трето, според което съдът не може да присъди по- нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Тази разпоредба настоящата инстанция намира за приложима, като първоинстанционният съд е следвало да се съобрази със същата, а не да се позовава, че устните състезания 4 за приключили преди цитираното изменение.

В случая е установено, че претендираните от ищецът Н. В. Ц. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1000лв. или равностойност от 511,29 евро, за което са представени документи, че е изплатено изцяло. Не може да има спор, като това категорично се констатира от приложените документи, че в същия размер са и разноските, претендирани от ответната страна, а именно заплатено адвокатско възнаграждение- 511,29 евро /1000лв./.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. последно от ГПК съдът не може да присъди по- нисък размер разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца от 511,29 евро, независимо от изложените и обсъдени от районния съд съображения относно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Тези обстоятелства в случая са ирелевантни. Разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. последно от ГПК е императивна.

Нещо повече, установява се, че от страна на процесуалния представител на ответника изрично е заявено в хода на устните състезания в проведеното открито съдебно заседание на 03.02.2026г. обективирано в Протокол рег.

№69/06.02.2026г.- л.71, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, т.е. съдът не е имал основание за произнасяне, тъй като реално не е бил сезиран с такова и което на практика се явява и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение.

С оглед изложеното, като е присъдил разноски на ищеца в по- нисък размер от посочения, съответстващ на заплатеното възнаграждение на адвоката на ответника, районният съд неправилно е оставил молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в тази му част без уважение, като с това е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

В последица от това, обжалваното определение следва да се отмени и се уважи молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, като се присъдят допълнително такива в размер на 357,91 евро- адвокатско възнаграждение, към вече присъдените 153,38 евро.

По изложените съображения, Пазарджишкия окръжен съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег.№294 от 01.04.2026г., постановено по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград, с което е оставена без уважение искането за изменение на Решение №53/19.02.2026г. постановено по гр.д.

№815/2025г. по описа на РС- Велинград, съгласно Молба с вх.

№1968/19.03.2026г. от адв.М. П., пълномощник на ищеца Н. В. Ц., в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №53/19.02.2026г. постановено по гр.д.№815/2025г. по описа на РС- Велинград, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Община Велинград, с адрес: гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ №35, представлявана от Кмета на Общината, да ЗАПЛАТИ на Н. В.

Ц., допълнително сумата от 357,91 евро, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред РС- Велинград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6