Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263405 от 25.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6953/2020
Вид
Решение № 263405
Подписан
25.05.2021
В сила
25.05.2021
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ мл. съдия ИВЕЛИНА С.А при секретаря Капка

Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия

С.а гр. д. № 6953 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 286785/27.11.2019 г. по гр. д. № 3415/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 123 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 257 и сл. КЗ (отм.), вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 300 лв., ведно със законната лихва от 10.05.2015 г. до 13.06.2016 г. като погасен чрез плащане, извършено на 07.06.2016 г., а за разликата над 1 300 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. като неоснователен. Осъден е С.Д.М. да заплати на „З.к.У.“ АД сумата от 250 лв. - направени по делото разноски за вещо лице на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба вх. № 5214685/20.12.2019 г. от ищеца С.Д.М., чрез адвокат Б.Б., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за сумата над 1 300 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е формирал правилни и обосновани изводи относно релевантните факти, пораждащи за С.М. право на застрахователно обезщетение, но неправилно е преценил тежестта на причинения противоправен резултат и е определил обезщетение, което е силно занижено по размер и не съответства на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. След като е обсъдил приетата по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) и показанията на свидетеля Д. М. за претърпените от ищеца вреди СРС правилно е приел, че окончателното възстановяване на ищеца е настъпило около 60 дни след инцидента, както и че интензитетът на болките и страданията, които ищецът е търпял, са били по - силни в първите седем дни от инцидента. Сочи се, че съдът погрешно е приел, че не се установява ищецът да е бил затруднен за дълго време да се грижи за себе си и да се обслужва. Според вещото лице „такъв челен удар предизвиква като камшичен удар в областта на шийните прешлени и задължително се носи такава яка на шията, ако не се носи, болките ще продължат по - дълго“. Според свидетеля Д.

М. ищецът е носил ортопедична яка в продължение на три седмици, имал е силни болки в крака и ръката, не е можел да ходи на работа, нуждаел се е от помощ при обличане, както и при придвижване с автомобил, тъй като не е искал да шофира заради стреса от инцидента, като съдът не е оценил правилно причинените на ищеца неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Възстановителният период е бил около две месеца, а поставянето на ортопедична яка за период около три седмици е било свързано с редица неудобства и затруднения за ищеца. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5084293/30.06.2020 г. от ответника „З.к.У.“ АД, чрез юрисконсулт В.И., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в случая получените от ищеца травми са повърхностни и не водят до сериозни увреждания и дискомфорт. Съгласно трайната съдебна практика по сходни казуси и с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, размерът на присъжданите от съда обезщетения за претърпени неимуществени вреди за подобни травми от ПТП през 2014 г. - 2015 г. са до 1 300 лв. Платената от страна на ответника сума в размер на 1 300 лв. напълно възмездява ищеца за претърпените от него неимуществени вреди предвид травмите и периода на възстановяване. Поради изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1 300 лв., ведно със законната лихва от 10.05.2015 г. до 13.06.2016 г. като погасен чрез плащане, извършено на 07.06.2016 г., не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба вх. № 8001411/22.01.2016 г. на С.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат И.Й., срещу „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, за осъждане на ответника на основание чл. 226 КЗ (в сила от 01.01.2006 г., отм. 2016 г.) и чл. 86 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от инцидент на 10.05.2015 г. в землището на гр. Димитровград, ведно със законната лихва от датата на деликта - 10.05.2015 г. до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че на 10.05.2015 г. около 13:30 ч. на път Е-85 км 274+000, в землището на гр. Димитровград, водачът на л. а. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № 05115000426021, валидна от 28.01.2015 г. до 27.01.2016 г., К.С.К., управлявайки посочения автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и причинил виновно телесни увреждания на ищеца, който управлявал товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****ВН (виновният водач навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил товарния автомобил). В резултат на процесното ПТП ищецът получил следните увреждания: кръвонасядане в лявата ключична област, кръвонасядане на коремната стена, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, контузия на гръдния кош и шията.

Получените травми му причинили силни болки за период повече от един месец, които се изостряли при движение на тялото. Силният стрес се отразил негативно и върху психиката му - започнал да изпитва страх и безпокойство при участието си в пътния трафик, сънят му станал неспокоен. За тези вреди ищецът не бил обезщетен, поради което моли за ангажиране на отговорността на ответника.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 1090723/10.06.2016 г. от ответника „З.к.У.“ АД, чрез юрисконсулт М.Н., с който предявеният иск се признава за сумата от 1 300 лв. и се представя доказателство за плащане по сметка на ищеца на сума в размер на 1 445 лв., включваща 1 300 лв. главница и лихва върху нея за периода от 10.05.2015 г., датата на ПТП, до 13.06.2016 г. Над тази сума искът се оспорва като неоснователен с доводи, че ищецът е получил по - леки по степен и вид телесни увреждания - охлузвания и кръвонасядания, които не са засегнали сериозно здравето му и не са застрашили живота му. Липсват данни за проведено лечение и контролни прегледи, няма травматични увреждания на костните структури, търпените болки и страдания не са доказани по делото, а платеното от ответника е в справедлив размер като са взети предвид размерите на обезщетенията, присъждани от съдилищата за сходни или аналогични увреждания.

Излагат се и доводи, че е налице случайно събитие, което не се покрива от условията на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочва се, че първопричина за ПТП е внезапното прилошаване на водача на л. а. „Опел Астра“, който не е могъл и не е бил длъжен да предвиди това, нито последиците от този факт, поради което не е имал вина. Процесното ПТП обективно не е могло да бъде избегнато. Поради изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен и частично погасен чрез плащане, претендират се разноски.

По делото е приета справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, видно от която за лек автомобил с рег. № СТ ****** към датата на ПТП - 10.05.2015 г. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за период от 28.01.2015 г. до 27.01.2016 г. със „З.к.У.“ АД, което не е и спорно между страните.

По делото е приет Констативен протокол за

ПТП с пострадали лица с участници л. а. „Опел Астра“, с рег. № ******, собственост на К.К., със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „У.“ АД и товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *****ВН, собственост на С.М., с посочени щети - деформации в предна дясна част, и причини за ПТП - „водачът Костадинов поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управлявания автомобил и навлиза в лентата за насрещно движение, като се блъска в насрещно движения се автомобил с водач С.М.“. Като пострадали лица са посочени К.К. - починал и Т.С.с фрактура на дясна ключица.

Протоколът е изготвен на 14.05.2015 г.

По делото е приет Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2015 г., с приложени към него фотоснимки и постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.11.2015 г. по ДП № 417/2015 г. по описа на РУ МВР - Димитровград, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал.

1 НК.

По делото са приети съдебно - медицинско удостоверение на живо лице № 52-I/12.05.2015 г. от специализиран лекарски кабинет в Съдебна медицина - Стара Загора за извършен преглед на ищеца С.Д.М., и медицинско направление, взети предвид от вещото лице по изготвената СМЕ, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно, като от съдебно - медицинското удостоверение се установява, че констатираните увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е прието преводно нареждане от

06.06.2016 г. за изплащане в полза на С.Д.М. по сметка в „Общинска банка“ АД - София на сумата 1 445,08 лв. по щета 15410230004.

По делото е прието писмо от „Общинска банка“ АД - София, изх. № 770/06.02.2018 г. от което се установява, че С.Д.М. фигурира като титуляр на банкова сметка, ***.05.2016 г. по пълномощие от М.А.- юрисконсулт на „З.к.У.“ АД, като на 07.06.2016 г. по посочената банкова сметка ***5,08 лв., основание - щета 15410230004. По сметката няма движение и С.Д.М. не се е разпореждал със средствата по нея.

По делото е изготвена и приета съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, от която се установява, че по банковата сметка, посочена в платежното нареждане за кредитен превод от 06.06.2016 г. са постъпили парични средства на 07.06.2016 г. в размер на 1 445,08 лв. по щета № 15410230004 на името на С.Д.М. с наредител „З.к.У.“ АД.

Към датата на изготвяне на експертизата С.М. не е одобрил откриването на сметката и не се е разпореждал с нея. В „Общинска банка“ АД, финансов център Белисимо, има открита банкова сметка *** С.Д.М.. Сметката е спестовна в български лева, открита на 27.05.2016 г. от представител на „З.к.У.“ АД.

Основанието за откриването ѝ е чл.

1 от договор между „Общинска банка“ АД и „З.к.У.“ АД от 04.07.2014 г. с предмет откриване на спестовни влогове с полза на трети физически лица.

От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена въз основа на наличните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира като пълна и обективно дадена, се установява, че товарният автомобил се е движел по четирилентов асфалтов път с посока от Димитровград към Стара Загора.

Мястото на ПТП се намира на няколкостотин метра след табелата за край на населено място (Димитровград) и преди разклона за село Брод. Лентите за движение са по две във всяка посока, като е налице начало на стеснение, указано със стрелки за престрояване в ляво. Л. а. „Опел Астра“ е навлязъл в плавен десен завой и без видима техническа причина е навлязъл в насрещното движение, водачът на товарния автомобил е успял да възприеме възникналата опасна ситуация на около 15 м дистанция до другия автомобил и е предприел маневра наляво.