Решение № 470 от 22.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Благоевград, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500789 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от „б.н.п.“ С.А, п.ф., чрез "б.н.п.“ С.А. клон България, гр.София, ж.к.“м. 4“, б.п.с., сгр.14, чрез юрисконсулт П.П. срещу Решение № 901359/31.05.2021г., постановено по гражданско дело № 539/2020г. по описа на РС Сандански, в частта, с която е отхвърлен частично предявения от ищеца установителен иск за горницата над 144,35 лв., до претендирания размер от 515,53 лв., главница.

В жалбата се излага, че за да отхвърли частично исковата претенция първостепенния съд е достигнал до неправилния извод, че процесния договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит поради несъответствие с нормата на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Заявено е в жалбата, че не може да бъде споделен извода на съда за недействителност на процесния договор за кредит поради несъответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в чл. 20 от процесния договор изрично е посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.

Допълнителното допускане неправилно съдът е приел за неясно, тъй като същото е посочено изрично в т. II на Приложение I на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета съответно са обективирани в т. 3 на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Поддържа се, че в приложения като доказателство по делото и неоспорен от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта е посочено, че ГПР е изчислен чрез представителен пример: усвоени 3000.00 лева еднократно и изплатени 12 месечни вноски по 307.89 лева (включително 4 лева месечна такса за обслужване общата стойност на плащанията ОСП е 3694.68 лева. Излага се в жалбата, че е уточнено, че ГПР за всеки конкретен договор револвиращ кредит зависи от използването на кредита и 1 кредитната карта и направените от кредитополучателя плащания. Сочи се, че изложеното е в пряка връзка с характера на револвиращия кредит като разновидност на банковия контокорентен кредит (познат още като договор за текуща сметка - от итал. del conto corrente). Същността му се изразява във възстановяване на погасената част веднага или след определен период, т.е. клиентът има право да ползва нови кредити до определен размер, но след погасяването на вече отпуснатите. По този начин погасената част от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и ГПР за всеки конкретен договор револвиращ кредит зависи от използването на кредита и кредитната карта и направените от кредитополучателя усвоявания и плащания. На следващо място се поддържа, че тъй като при револвиращите кредити не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.

Това е и причината за револвиращите кредити да не се изготвя погасителен план, съответно по отношение на този вид кредити не са приложими изискванията по чл. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК в частта, касаеща погасителния план. Заявено е, че в разпоредбата на чл. 12 ЗПК, уреждаща задължителното съдържание на договорите, при които кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, логично не е закрепено изискване за наличен погасителен план.

С оглед изложените съображения, се иска да бъде отменено Решение № 901359 от 31.05.2021 г. на Районен съд - Сандански в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу ЛЮДМ. С. Ф.. Направено е искане в полза на жалбоподателя да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.

37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител. Сочи се, че атакуваният акт е правилен, законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден. Излага се, че е неоснователно възражението на въззивния жалбоподател, че е неправилен извода на съда за недействителност на процесния договор за кредит поради несъответствие с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочва се, че съдът правилно е приел, че в процесния договор за потребителски кредит не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 на ЗПК и договорът не съдържа ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Поддържа се, че частта от договора /тарифата/ с посочения размер на ГПР е неясна и неразбираема за потребителя, като липсва яснота за всички разходи по договора, както и няма разписана методика за формиране на ГПР. На следващо място се излага в отговора, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по отношение на процесния кредит не са приложими изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК и че по тази причина за този вид кредити не се изготвя погасителен план. Заявено е, че съдът правилно е приел, че по договора липсва яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се погасяват с всяка месечна вноска от длъжника, като неспазването на горепосочените изисквания води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК, поради което в процесния случай кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита, поради което внесените от ЛЮДМ. С. Ф. суми за погасяване на кредита, следва да се отнесат към погасяване на главницата. С оглед изложеното, се иска да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърдено постановеното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателя не изпраща представител, с писмено становище подадено от пълномощник се поддържа подадената 2 въззивна жалба, като се иска същата да бъде уважена.

Въззиваемият се представлява от назначения му особен представител, който поддържа подадения писмен отговор, по същество пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка настоящия състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред Районен съд гр.Сандански е предявен иск, от настоящия жалбоподател да бъде признато за установено, че е налице вземане от страна на б.н.п. С.А., П. peг.№ 542097902, чрез б.н.п. С.А., клон България към ЛЮДМ. С. Ф. по договор за револвиращ потребителски кредит, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1178/2019 г. по описа на Районен съд - Сандански, а именно: 515,53 лева главница, 27,32 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 08.03.2019 г. до 11.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-* на ответницата Л.Ф. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Излага се, че ответницата е активирала предоставената й карта № CARD-* с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., а съгласно чл. 1 и чл. 14 от Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя е възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението.

Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018 г., когато е било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 752,23 лв., поради което кредиторът е блокирал използването на картата.

Излага се, че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са постъпили две плащания от клиента, на обща стойност 241,46 лв., като същите са погасили в реда : разноски, лихва и главница, поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника по кредита е в размер на 515,53 лв., представляващо използваната главница, като ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 27,32 лв. за периода от 08.03.2019г. до 11.10.2019г.

Посочено е исковата молба, че за събиране на вземането ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1178/2019 г. на РС Сандански, но тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради което е предявен и настоящия установителен иск. В исковата молба изрично е посочено, че "б.н.п." С. А., п.ф., действащо чрез "б.н.п." С. А. - клон България, е универсален правоприемник на "б.н.п." ЕАД.

За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства и експертиза.

Ответника, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор, в който е изложил становище, че искът е неоснователен.

В хода на производството пред РС Сандански са приети писмените доказателства представени от ищеца, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:

"б.н.п." С. А. - клон България, ЕИК 204915054, е вписано като клон на чуждестранния търговец "б.н.п." С. А. - Франция, регистриран във Франция. От извлечение от основно вписване в Търговския и фирмен регистър в гр. П. към 13.03.2018 г. на обстоятелства за юридическото лице "б.н.п." С. А. (акционерно дружество) със седалище в гр. п.ф., се установява, че срещу Забележка № 429 от 13.03.2018 г. е вписана операция по трансгранично сливане с "б.н.п." ЕАД, акционерно дружество по българското законодателство, считано от 31.01.2018 г. Представена е и изпратена до Търговския 3 регистър при Агенция по вписванията-България на 10.03.2018 г. от страна на Канцеларията на Търговски съд - П. нотификация за презгранично сливане между "б.н.п." С. А. — Франция, френско акционерно дружество (приобретател) и "б.н.п." ЕАД, българско акционерно дружество, в сила от 31.01.2018 г. От електронния портал на ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията е видно, че на основание получената нотификация за извършеното вливане, на 24.04.2018 г. е вписано в регистъра заличаването като търговец на "б.н.п." ЕАД, вписване № 20180424120223.

По делото е представен документ именован CARD – *, усвояване CREX -* от 12.10.2017г., с който страните по делото са договорили да се извърши усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер, при следните параметри – обща цена на стоките 1238,00 лв. за закупуване на бойлер TESY и пералня SAMSUNG, първоначална вноска 100,00 лв., размер на кредита 1240,42 лв., месечна погасителна вноска 120,73, брой погасителни вноски /без вноски платени в търговския обект 12 броя, обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/ 1548,76 лв., годишен процент на разходите 30,49 %, лихвен процент 26,90 %. Първоначалната вноска от 100 лв. е изплатена в брой от 100 лв. видно от представена по делото касова бележка. Посочено е, че е финансирана застраховка сигурност на плащанията с премия 102,42 лв.