Решение № 254 от 11.03.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр.

Плевен, 11.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1129 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 211/25.10.2019 г. по гр.д.№ 405/2019 г. по описа на РС-Л. е осъдена ***, гр.С., да заплати на В.И.М. на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1 632.23 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 242,53 часа за периода 05.06.2016 г. - 31.03.2019г ., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК ***-С. да заплати на В.И.М. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, гр.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Л., сумата 65.29 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 220 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

Депозирана е въззивна жалба от ***, чрез пълномощник, срещу решение № 211/25.10.2019 г. по гр.д.№ 405/2019 г. по описа на РС-Л., което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и необосновано и се прави искане да се отмени същото и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

За въззиваемата страна – В.И.М. процесуалният представител изразява становище, че оспорва въззивната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.

Относно първия довод във въззивната жалба, че съдът неправилно проследява и анализира действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, настоящата инстанция намира следното.

Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Процесният период е от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г.

От 01.04.2015 г. влиза в сила Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (обн.ДВ бр.40/2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.), като в §4 от заключителните разпоредби на същата е посочено, че тя отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.В посочената Наредба от 2015 г. не се съдържа норма, аналогична на чл.31, ал.2 от посочената Наредба от 2014 г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС на РБ и решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ са обнародвани в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.С оглед на чл.195, ал.1 АПК във вр. с чл.194 АПК следва да се приеме, че правните последици от подлежащите на публикуване решения настъпват от деня на публикуването им - от 29.07.2016 г. ( решение № 1475/11.02.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5474/2015 г., VІІ о.).

Съдебното решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт (ПНА) няма обратно действие, т.е. правните последици, възникнали от ПНА се запазват и правоотношенията между страните по гражданския спор се уреждат по този нормативен акт.От разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици ( решение №

9301/28.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 7878/2015 г., VІІ о.).

Следователно за периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., в който период попада и част от процесния по делото - от 05.06.2016 г. до 29.07.2016 г., е действала горепосочената Наредба от 2015 г.

За периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато влиза в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., се възстановява действието на Наредбата от 2014 г. ( аналогично по отношение на правните последици от решението на ВАС на приетото в решение № 22/31.10.1995 г. на КС на РБ по конст.д.№ 25/1995 г.), като с §4 от заключителните разпоредби на Наредбата от 2016 г. се отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

За периода от

02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. действа посочената Наредба от 2016 г., която също не съдържа разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.

Към настоящия момент Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. е отменена - ДВ бр.3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ бр.4/14.01.2020 г.

Относно втория довод във въззивната жалба, че втората съществена грешка на съда се състои в субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), следва да се посочи следното.

Съдът приема, че е приложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на настоящия спор относно процесния исков период от 05.06.2016 г. до 29.07.2016 г. и от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г.При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее и чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

За периода от

29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действал чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г., който изрично урежда спорното правоотношение.

Съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР служители на МВР са и държавните служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.

За горепосочения процесен период по делото от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г. са приложими само разпоредбите на ЗМВР (обн.ДВ бр.53/27.06.2014 г.), но не и тези на ЗМВР (отм.-обн.ДВ бр.17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.).

В чл.178, ал.1 ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, между които е и това за извънреден труд, а в чл.179, ал.1 ЗМВР - още 4 вида допълнителни възнаграждения, между които и това за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън горепосочените допълнителни възнаграждения на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Видовете допълнителни възнаграждения - за нощен труд и за извънреден труд, така уредени в ЗМВР, са същите като вид с тези по КТ, но те са самостоятелни и независими едно от друго ( решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 405/2011 г., IV г.о.).

Що се касае до размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, то от заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, е видно, че нощният труд е заплащан своевременно по 0.25 лв./час, т.е. в същия размер, както и по КТ.

Относно размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, то съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, определено в процесния случай на 6.73 лв.

От заключението на ВЛ е видно, че положеният нощен труд в часове за процесният период е 1696 часа, а нощният труд, приравнен с коефициент 1.143 е 1 938,33 часа.Разликата от приравнените часове нощен труд, неплатени от въззивника, е 242.53 часа, а ставката за изчисляване на извънреден труд е 6.73 лв.

Извънреден труд е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период (с увеличението на часовете положен нощен труд) надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение № 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV г.о.).

От приложените по делото платежни бележки за изплатено на въззиваемия възнаграждение се установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния отчетен период (изключая отчетните периоди от м.06-м.08.2016 г., първото тримесечие на 2017 г.).Към тези часове обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент 1,143.За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето основание.По отношение на размера на претендираното вземане, следва да бъде съобразено заключението на ВЛ.

Ако обаче за съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е предвидено сумирано за едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г. относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период), нормата часове, посочена по-горе като начин на изчисление, не бъде превишена, то при трансформацията с приложение на коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд по служебно правоотношение, който не е заплатен, но е дължим, при ставка за изчисляване на труд без увеличение 50% за извънреден труд (ставка 4.48 лв., а не 6.73 лв.).

В ЗМВР, както е посочено от въззивника, има изрично препращане към КТ в следните норми: чл.142, ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл.180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245, ал.2.

Разпоредбите на чл.142, ал.5 ЗМВР, чл.159, ал.2 ЗМВР, чл.180, ал.1 ЗМВР и чл.245, ал.2 ЗМВР се отнасят до лицата, работещи по трудово правоотношение и са неприложими в процесния случай, тъй като въззиваемият няма качеството на лице, работещо по трудово правоотношение.Разпоредбите на чл.175, ал.2 ЗМВР и чл.190 ЗМВР са относно правото на отпуск.

В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители (в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст), приложимо и за органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като единият от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта.

Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.

Във въззивната жалба, на следващо място е посочено, че е неправилен изводът на съда, че определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормалната продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.