Определение № 983 от 04.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Велико Търново, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Лили Христова, против Разпореждане №315/22.03.2023г., постановено по Ч.гр.д.№173/2023г. по описа на РС – Свищов, В ЧАСТТА, с която частично е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на „ЮтеКредит България“ ЕООД в частта, с която се претендира от И А К заплащането на 140лв. – такса за разглеждане и 202,21лв. – такса на основание чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на ФЛ в сила от 21.06.2021г., като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че таксата за разглеждане е такса, дължима при оценка на кредитоспособността, която като основание възниква преди да е сключен договора за кредит, както и че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, т.к. таксата по усвояване е действие, свързано с реалното превеждане на кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на договора за кредит. Сочи се, че претендираната такса по чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на ФЛ в сила от 21.06.2021г. е изрично уговорена, ясно формулирана, като сумите и основанията са изрично посочени за всеки един разход в Тарифа за таксите и комисионните на ФЛ в сила от 21.06.2021г. Твърди се, че с оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, претендираните такси са основателни. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното разпореждане в обжалваната му отхвърлителна част, както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на заявителя за разноски за заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от заявлението. Претендира направените в настоящото производство съдебни разноски за внесена ДТ и ЮК възнаграждение.

1

На основание чл.413 ал.2 ГПК, препис от частната жалба не се представя за връчване.

Съдът, след като разгледа частната жалба, предмет на делото, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Ч.гр.д.№173/2023г. по описа на РС – Свищов е образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от заявителя „ЮтеКредит България“ ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Лили Христова, против длъжника И А К за сумата от 841,41лв. – изискуема главница, 20,38лв. – изискуема лихва за възнаграждение, начислена за периода от 14.10.2021г. до 04.03.2022г.; изискуема лихва за забава в размер на 62,40лв., начислена за периода от 13.01.2022г. до 23.01.2023г.; сумата от 140лв. – такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит №34972/14.10.2021г.; сумата от 202,21лв. – такса съгласно чл.5.5. от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД към Договора за потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на ФЛ в сила от 21.06.2021г.,ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда /09.02.2023г./ до изплащане на вземането, основани на Договор за потребителски паричен кредит №34972/14.10.2021г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и И А К.

С Разпореждане №315/22.03.2023г., постановено по Ч.гр.д.№173/2023г. по описа на РС – Свищов, заявлението по чл.410 ГПК е уважено частично и за уважената част е издадена заповед по чл.410 ГПК, като е отхвърлено в частта, с което е поискано издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата от 140лв. – такса за разглеждане и сумата от 202,21лв. – такса съгласно чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД към договора, като неоснователно.

За да постанови частично отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.411 ал.2 т.3 ГПК, а именно, че е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Разпореждане №315/22.03.2023г., постановено по Ч.гр.д.№173/2023г. по описа на РС – Свищов е връчено на заявителя на 09.05.2023г., а настоящата жалба по чл.413 ал.2 ГПК е подадена в съда на 16.05.2023г., т.е. в рамките на преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна - заявител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.411 ал.2 ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато: чл.411 ал.2 т.2 ГПК – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и чл.411 ал.2 т.3 ГПК – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

2

В процесният случай искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 ГПК за претендираните парични вземания със заявлението по чл.410 ГПК се основава на твърдения за сключен между страните по делото Договор за потребителски паричен кредит №34972/14.10.2021г. при ОУ, при което длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, спрямо който ДПК са приложими разпоредбите на ЗПК /обн., ДВ, бр.18/05.03.2010г./ и на ЗЗП. С чл.6.1 от процесния Договор за потребителски паричен кредит №34972/14.10.2021г. е предвидена дължимост от кредитополучателя на еднократна такса за разглеждане:168лв., която е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл.9.1 от ДПК. Изрично в чл.2.1 от процесния ДПК е предвидено, че кредитът се усвоява наведнъж еднократно, като за дата на усвояване /“Дата на усвояване“/ се счита датата на подписване на договора. На основание чл.10а ал.2 от ЗПК /Нов – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г., при действието на която разпоредба е сключен процесният ДПК №34072/14.10.2021г., кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Макар и претендираната от заявителя такса за разглеждане в размер на 140лв. да е свързана с оценка кредитоспособността на потребителя /чл.16 ал.1 ЗПК/, същата, с оглед уговореното в чл.6.1 от процесния ДПК е дължима в деня на подписване на договора за кредит, а съгласно чл.2.1 от ДПК за дата на усвояване се счита датата на подписване на ДПК, поради което безспорно таксата за разглеждане се изисква от заявителя за действие, свързано с усвояване на кредита, доколкото и оценката на кредитоспособността на потребителя се извършва именно с оглед сключване на ДПК, отпускане и усвояване на кредит, поради което и искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника за такса за разглеждане в размер на 140лв. е в противоречие със закона /чл.10а ал.2 ЗПК/ и следва да бъде отхвърлено на основание чл.411 ал.2 т.2 ГПК. В случая претендираната такса за разглеждане в размер на 140лв., от една страна, не представлява услуга, а от друга страна, оценяването на кредитоспособността на потребителя представлява задължение на институцията, отпускаща кредит, и не може да се изисква отделно заплащане за това. Аргумент, че таксата за разглеждане в размер на 140лв. се претендира за действие, свързано с усвояване на кредита, че основанието й не предхожда ДПК, а дължимостта й е свързана с деня на подписване на ДПК, който се счита за дата на усвояване, се извлича и от обстоятелството, че същата, съгласно чл.6.1 от ДПК, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Съгласно чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, неразделна част от процесния ДПК, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на ЮтеКредит виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа на ЮтеКредит и при стриктно съобразяване на реално извършените от ЮтеКредит действия. В действащата Тарифа на ЮтеКредит за такси и комисионни на ФЛ в сила от 21.06.2021г., изрично са предвидени дължими такси при просрочия, в т.ч. за писмо за прекратяване на договора – 50-ти ден 3 просрочие; 15% от дълга. Съдът приема, че претендираната от заявителя такса съгласно чл.5.5. от ОУ на ЮтеКредит България ЕООД, представляваща административна такса, начислена за уведомления за просрочени задължения, е начислена за действия, свързани с управление на кредита, поради което искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника за такса съгласно чл.5.5. от ОУ на ЮтеКредит България ЕООД в размер на 202,21лв. е в противоречие със закона /чл.10а ал.2 ЗПК/, и на основание чл.411 ал.2 т.2 ГПК следва да бъде отхвърлено. Искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника за такса съгласно чл.5.5. от ОУ на ЮтеКредит България ЕООД в размер на 202,21лв., представляваща административна такса при неизпълнение на задълженията от длъжника по ДПК в срок, начислена за уведомления за просрочени задължения, противоречи и на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и доколкото е в противоречие със закона, следва да бъде отхвърлено на основание чл.411 ал.2 т.2 ГПК.

Не на последно място съдът приема, че е налице и обоснована вероятност искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника за такса за разглеждане съгласно ДПК в размер на 140лв. и за такса съгласно чл.5.5 от ОУ на ЮтеКредит България ЕООД към ДПК и Тарифа за таксите и комисионите на ФЛ в сила от 21.06.2021г. в размер на 202,21лв. да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител по смисъла на чл.143 ал.1 т.20 ЗЗП, поради което и на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК следва да бъде отхвърлено.

До идентичен краен правораздавателен резултат на частично отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК, досежно такса разглеждане в размер на 140лв. и такса съгласно чл.5.5 от ОУ на ЮтеКредит България ЕООД към ДПК в размер на 202,21лв. е достигнал и първостепенният съд, поради което разпореждането на СвРС в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на частния жалбоподател за съдебни разноски за настоящото производство, както и не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за заповедното производство.

Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №315/22.03.2023г., постановено по Ч.гр.д.

№173/2023г. по описа на РС – Свищов В ОБЖАЛВАНАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на „Юте Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, 4 против И А К, с ЕГН **********, с което е поискано издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 140лв. – такса за разглеждане и за сумата от 202,21лв. – такса съгласно чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД към договора, като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5