Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 15.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4244/2024
Вид
Решение № 286
Подписан
15.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Руси Алексиев, Анелия Щерева, Христина Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 286 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 07.10.2022г., постановена по н.о.х.д. № 3326/2018г. по описа на СРС, НО, 103 състав, съдът е признал подс. И. С. Ч. за виновен в това, че на 03.09.2017г., около 22:00ч. в гр. София, ул. „Андрей Н.“

№ 25, в стая на първия етаж в къщата се заканил с убийство на Е. С. Ч. – Я. като крещял: „Ще те убия!...“, след което я хванал с две ръце за гърлото и започнал да я души и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, е осъдил подс. И. С. Ч. да заплати по сметката на СДВР сумата от 169.28 лв., по сметката на МВР сумата от 392.98 лв., по сметката на СРС сумата от 1084.80 лв., а на частния обвинител Е. С. Ч. – Я. сумата от 550.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен представител на същата – адв. А. Д. – К. от СтАК.

Присъдата е била подписана с особено мнение на съдебен заседател – Ж.И.Ц..

В най-обобщен план тя излага мотиви, свързани с предопределеността на ситуацията 1 и това, че ЧО Ч. – Я. е предизвикала подсъдимия, като го е довела до състояние на афект. Намира, че вината е сподЕ.. Относно употребения израз смята, че не е закана, а клиширан израз, извикан в гнева. В заключение изразява категоричното си несъгласие, че подс. И. Ч. е действал с пряк умисъл.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирана въззивна жалба от подс. И. Ч., чрез адв. Й. С. – САК. С жалбата се обжалва постановената присъда в цялост, като се счита за незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че в хода на наказателното производство са били нарушени основни начала на наказателния процес и основни принципи на правораздаването, а от друга страна не са били изяснени редица обстоятелства, които са от съществено значение за установяването на обективната истина по делото. Обобщава се, че всичко това е довело до неправилен анализ на първоинстанционния съд на доказателствата по делото и незаконосъобразни изводи относно виновността на подсъдимия. Моли присъдата да бъде отменена, а подс. И. Ч. да бъде оправдан. Алтернативно да се постанови решение, с което присъдата да бъде отменена, а делото да се върна за ново разглеждане на първата инстанция.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. В него са изложени подробни аргументи в насоката, че мотивите на СРС са противоречиви в изложението за приетата фактическа обстановка. Изтъква се, че са били пренебрегнати и подценени важни факти и обстоятелства, неоснователно и безкритично е дадено вяра на твърдения в свидетелски показания, изпълнени в вътрешни противоречия и в противоречия с други свидетелски показания. Отбелязва се, че твърдяната от ЧО Я. закана е в три различни варианта, като след селектиране се е приело, че подсъдимият е казал само: „Ще те убия!“ и с премахването на втората част от заканата се е придал различен смисъл на казаното. На следващо място за пренебрегнато и некоментирано в мотивите се посочва искането на защитата за допускане до разпит на единствения свидетел-очевидец – майката на подсъдимия и частния обвинител. Изложените са и аргументите на прокурора по това искане на защитата както в съдебната, така и в досъдебната фаза на производството, като се счита за цЕ.сочено избягване на искането. Изтъква се, че обясненията на свидетеля-очевидец Т. Ч. от 26.09.2017г. са се оказали неистински, а в справка невярно е отразено, че тя е давала обяснения в 01 РУСДВР. Посочва се, че по искането на защитата за назначаването на графическа експертиза на подписа на Т. Ч., съдът е решил да се произнесе след получаване на отговор от нотариус Л.Тенева, но така и не се е произнесъл. Защитата намира, че в мотивите към присъдата не са коментирани множеството вътрешни противоречия в показанията на свидетелите на обвинението, както и на противоречията между тях, а са били приети безкритично и неоснователно. Подробно се цитират показанията от досъдебна и съдебна фаза на ЧО Е. Ч.-Я., С. Я., О.Я., като се прави противопоставяне с тези на В. С. – съпруга на подсъдимия. В жалбата се окачествяват като странни 2 заключенията на съда относно показанията на С. Я. и тяхното кредитиране. Посочва се, че съдът не е отчел, че двете КППЕ са изготвени изцяло по твърдения и сведения на ЧО, а не с оглед на обективно съществуващи документи и са били изготвени няколко години след инкриминираното събитие. Изтъкват се конкретни изречения на съда по отношения на показанията на св. Ч. Я., които според защитата са напълно неразбираеми. На следващо място се набляга на обстоятелството, че съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото, но според защитата обясненията му напълно кореспондират с показанията на св. С. и това не е било отбелязано в мотивите. Отново се акцентира върху обясненията на Т. Ч. от 26.09.2017г. Според изложеното в жалбата СРС не е обсъдил и съобразил всички доводи на страните, всички техни възражения, противоречия, което се счита за липса на мотиви към присъдата. От друга страна се посочва, че СРС е постановил осъдителна присъда спрямо подс. И. Ч. без да се е съобразил в цялост с доказателствения материал по делото и без да е направил задълбочен анализ. Счита се още, че от субективна страна подсъдимият не е целял да възбуди страх в ЧО, а само да спре нейното поведение и тормоза върху майка им. Ако се приеме, че изобщо инкриминираното изречение е казано от подсъдимия, то според защитата попада в хипотезата на заканително думи използвани импулсивно при кавга, които носят само и единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх. В заключение се моли постановената присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс. И. Ч. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В закрито заседание на 13.05.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират доказателства, нито да се провеждат разпити на подсъдимия, свидетели или вещи лица.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира в насока отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира, че не са налице съществените процесуални нарушения, изложени подробно в жалбата, както и че съдът в мотивите си подробно е мотивирал възраженията на защитата. Според прокурора деянието е доказано от обективна и субективна страна, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и изготвените експертизи. В заключение моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Адвокат К. – упълномощен повереник на ЧО Ч. – Я. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена. Счита същата за правилна, тъй като е законна, справедлива и обоснована. Твърди, че не са допуснати нарушения на основни начала на наказателния 3 процес и принципи на правораздаването. Намира, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са се събрали доказателства, които от обективна и субективна страна установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че е било проведено пълно и задълбочено съдебно следствие и са били изяснени всички възможни обстоятелства по случая. Според повереника СРС е направил подробен, мотивиран и правилен анализ на доказателствата по делото и законосъобразни изводи за съставомерност на деянието по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено от подс. И.

Ч.. Изтъква, че не са налице твърдяните от подсъдимия липса на мотиви в постановената първоинстанционна присъда. Моли да се остави без уважение искането за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като счита, че не са налице нарушения на съдопроизводствените дела, които обосновават подобна възможност. Намира това за опит за шиканиране на процеса и избягване на наказателната отговорност. Посочва още, че следва да се има предвид, че настоящият процес се води повече от осем години и предвид характера и сложността на това производство може да се направи извод за неговото неоснователно забавяне.

Защитникът на подс. Ч. – адв. Й. моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подзащитният му да бъде признат за невиновен. Намира, че в настоящото дело няма каквото и да, което да е доказано по безспорен начин.

Акцентира върху факта, че както прокурорът по делото, така и първоинстанционният съд отклоняват всяко едно искане за разпит на майката на страните по делото. Посочва се, че прокурорът се позовава на чл. 119 от НПК, като действително свидетелката на досъдебното производство е отказала да дава показания. Изтъква се, че след това обаче е заявила желанието си да бъде свидетел. Акцентира и върху отказа да бъде обсъдено прецизно декларация от същата, носеща нотариална заверка, която изхожда от нея и и изразява нейното становище по случая. В пледоарията си защитата се спира и на съществени противоречия в показанията на свидетели О. и С. Я., както и начинът, по който те са били обсъдени от съда, а именно, че в една част им дава вяра, а в друга не.

Коментира и експертизата относно свидетелската годност на С. Я., която макар и да съдържа в себе си израза, че тя може да възприема правилно фактите и да ги възпроизвежда носи множество констатации, които, според защитата, будят съмнение в това, което тя казва, а именно: констатации за липса на нормален контакт с околните, за наличието на множество проблеми, свързани с психиатрично заболяване. Изтъкнато е още, че подсъдимият се е грижил за С. Я., а грижа се полага за човек, който има нужда и очевидно тази нужда е обусловена от проблемите, за които говорят вещите лица. Посочва се още, че първоинстанционният съд е пропуснал да отбележи родствената връзка между ЧО и двамата свидетели, които имат право да лъжат, защото иначе биха поставили майка им в опасност да носи наказателната отговорност по чл.

286 от НК. На следващо място се констатира, че по делото няма данни ЧО да е провеждала някакво лечение или да е вземала медикаменти. Коментира се и наличието 4 на медицинско свидетелство, което сочи в себе си увреждане на коляното на ЧО, а според свидетелските показания подсъдимият е изхвърлил сестра си през вратата и тя е паднала по гръб. С оглед на изложеното, както и на многократните колебливи изрази, използвани от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата, защитата смята, че не е възможно да се говори за безспорно доказване, което се изисква за постановяване на осъдителна присъда. Смята се, че тенденциозното отношение е видно и от това, че не се отчита продължителността на наказателното производство в светлината на чл. 55 от НК. В заключение моли жалбата да бъде уважена.

Подсъдимият Ч., в правото си на лична защита, не добавя нищо към казаното от защитника му.

В предоставената му последна дума, подс. Ч. моли да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.