Решение № 127 от 09.06.2026, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 905/2025
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Девня, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100905 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Ш. А. К., ЕГН **********, против НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 И КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД, ЕИК 203107568, искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №***/30.05.2025г., сключен между Ш. А. К. и НЕТКРЕДИТ ООД на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция №***/30.05.2025г., сключен между Ш. А. К. и КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че на 30.05.2025 г. между ищеца и "Неткредит" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. "Неткредит" ООД е предоставил на ищеца кредит в размер на 500,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 50,80 %, годишен процент на разходите: 64,47 %. В чл. 10 от Договора изрично е посочено, че общият размер всички плащания по Договора за потребителски кредит №***/30.05.2025 г. е в размер на 648,00 лв. Според т.8 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, представен с пропесния Договор за потребителски кредит от 30.05.2025г., е посочено, че при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита. Посочено е също, че обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция и в) поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Изрично са изброени изискванията, на които следва да отговаря предоставената гаранция или поръчителство. Също така в чл. 3.2. от Общите условия към Договора за потребителски кредит подробно са представени условията и изискванията при осигуряване на обезпечение от страна на кредитополучателя. Нито в договора, нито в приложенията към него, става ясно от какви компоненти е съставен ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са 1 в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СТС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. 3. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС-Добрич по в. гр. д. Ns 327/2023 г., Определение № 130 от 6,02.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение Ns 533 от 26.06.2024 г. по в.ч. гр. д. №474/2024 г. на Окръжен съд - Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани "изчислителните данни". В същия ден на 30.05.2025 г. ищецът е сключил с "Кредит Гарант БГ" ООД с ЕИК 203107568 Договор за предоставяне на гаранция №***/30.05.2025г., с който дружеството е обезпечило всички вземания по договора за поръчителство срещу заплащане на възнаграждение в размер на 648,00 лв. В чл. 4, ал. 4 от договора е договорено, че възнаграждението може да се заплаща по банкова сметка на Кредит Гарант БГ" ООД или по банкова сметка на "Неткредит" ООД. Следователно възнаграждението на гаранта е следвало да бъде включено като компонент на ГПР към договора за потребителски кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени указания, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се змалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а отгам и на понятието "ГПР", когато 1) закупуването на посочените услуги е задължително за получаването на съответния кредит или 2) те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Логиката на СЕС е приложима не само за допълнителните услуги, но и за процесния договор за предоставяне на гаранция. Същият очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен с дружество, чийто собственици/съдружници са същите физически лица, които са собственици/сьдружници на дружеството „Неткредит" ООД, Кредиторът е овластен да приема плащане вместо гаранта. Освен това възнаграждението за предоставяне на гаранция е много високо по размер - 345,00 лв., видно от чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция. Това в комбинация с високия размер на ГПР, който е много близко до максималната граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК, показва, че целта с да се максимализира печалбата от кредита, без да се нарушава пряко изискването на чл. 19, ал. 4 2
ЗПК. Предвид изложеното договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неточно посочване на ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочваието на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочваието на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като се вземе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 3.2 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, сключен с "Неткредит" ООД и чл. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД като гарант, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за възнаграждението за издаване на гаранция възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду посочените обезпечения. Прочитът на съдържанието на клаузата и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника "Неткредит" ООД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес- „Кредит Гарант БГ" ООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър двете ответни дружества имат едни и същи собственици/съдружници.
Двата договора - за кредит и за предоставяне на гаранция, не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция надхвърля размер, който е повече 1/2 от всичко дължимо по договора за кредит, както и е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез гаранция, таксата за гаранцията като допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима по 3 друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в чл. 10 от договора размер на ГПР от 64,47 %, размера на предоставената сума по договора в полза на потребителя 500,00 лева, лихвения процент по кредита 50,80 %, срокът на договора от 12 месеца, общият размер на плащанията по договора за кредит - 648,00 лева и размера на дължимото възнгаграждение за гаранция 345,00 лева, надхвърля почти двойно размера на предоставената сума по договора. Общото задължение на ищеца е еквивалентно на вписаните в погасителния план към договора за потребителски кредит и в договора за предоставяне на гаранция сборни плащания. Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и възнаграждение за издаване на гаранция в общ размер от 5 вноски х 69,00 лв. и 12 вноски х 54,00 лв. Плащането на посоченото възнаграждение за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 64,47 %. Този начин на оповестяване да разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитане на уговореното възнаграждение за поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен /312,77%/, където размер на кредита е 500,00 лв., срок на кредита в месеци -12 месеца, а размера на месечната вноска е формиран като общата дължима сума по договора за потребителски кредит в размер на 648,00 лв. се събере с възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция - 345,00 лв. Клаузите в договора, предвиждащ размер на ГПР, надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни - арг. чл, 19, ал.