Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 16.04.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 654/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
16.04.2024
Състав
Андроника Илиева Ризова - Ръжданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Петрич, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200654 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Р. е." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.Б. № *, ЕИК ****, представлявано от С. К. А., против Наказателно постановление № 01 - 2300205/19.07.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Благоевград, с което в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли НП да бъде отменено изцяло, алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или да бъде намалено наложеното наказание до установения от закона минимум.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител – юриск. Стоянова, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

При извършена на 05.04.2023г., около 12:35 ч. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект Кафе-аперитив , находящ се в гр. П., ул. " Б.", №* стопанисван от „Р. Е." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул."Б."№ *, ет.*, ЕИК:

*****, управлявано и представлявано от С. К. А. и извършена на 27.04.2023 г. проверка по документи на дружеството, е констатирано че „Р. Е." ЕООД - гр.

П., в качеството му на "работодател", е допуснал на 05.04.2023 г. лицето С. К., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Сервитьор", без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

Описаното нарушение се потвърждава от попълнената собственоръчно в хода на проверката по работни места писмена декларация от С. К., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при определено работно място, работно време „от 12:30 до 15:30 ч", длъжност, трудово възнаграждение в размер на „30 лева на ден ", почивни дни, начална дата, от която е започнала да предоставя работната си сила на дружеството „05.04.2023 г".

След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" гр. Благоевград с Призовка с изх.№ 023023291/05.04.2023 г.

При проверката по документи на27.04.2023 г. в Д"ИТ" със седалище гр.

Благоевград е представена част от изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмена документация на търговеца. Представен е Трудов договор № 018 от 05.04.2023г., сключен между „ Р. Е. "ЕООД - гр. П. и С. К., с ЕГН **********, който видно от служебната справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от ИС на ИА"ГИТ" е регистриран на 05.04.2023 г., в 12:53:09 часа, след часа на проверката по работни места.

АУАН е съставен в Д"ИТ" - гр.Благоевград на 27.04.2023 г. в присъствие на представител на нарушителя и е връчен на същата дата.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград издал Наказателно постановление № № 01 - 2300205 от 19.07.2023 г., с което 2 за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ наложил дружество „Р. Е." ЕООД - гр. П. в качеството му на работодател наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ .

Препис от НП е връчен на 11.08.2023 г. на управителя на дружеството, видно от датата на разписката, а жалбата е подадена на 31.08.2023 г. видно от входящия регистрационен номер на АНО.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, както и от показанията на свидетелите Г. Т., М. Ц., С. К., които съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката В. Т., които съдът кредитира частично, съобразявайки тяхната заинтересованост от изхода на делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

От приложените по делото писмени доказателства, касаещи трудовото правоотношение с работника С. К., безспорно се установява, че същата е 3 допусната на дата 05.04.2023 г. около 12.35 часа да полага труд в стопанисвания от търговеца обект - тази дата и час се установява по категоричен начин от протокола за извършена проверка на място в обекта, собственоръчно попълнената от лицето декларация по чл. 402 от КТ. Видно от представените по делото Трудов договор от 05.04.2023 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления п о чл. 62, ал. 5 от КТ дружеството жалбоподател сключило трудово правоотношение с лицето С. К. и е подало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на дата 05.04.2023 г. в 12:53:09 часа в ТД на НАП – т. е. след като е била извършена проверката от контролните органи, при която е установено лицето С. К. да престира труд, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверен от ТД на НАП, с което търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ . С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал нарушението, допуснато от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ гласи: "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение".

От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна норма в него следва, че в обжалваното НП е обективирано административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ , поради което съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал установеното нарушение и правилно е ангажирал администравинонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на работодател.

Съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ - контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Такава декларация била изготвена от С. К., в която посочила, че работи в обекта при определено работно място, работно време „от 12:30 до 15:30 ч", длъжност сервитьорка, трудово възнаграждение в размер на „30 лева на ден ", 4 почивни дни, начална дата, от която е започнала да предоставя работната си сила на дружеството „05.04.2023 г".. Предвид това, че декларацията е изготвена по изискуемия от закона ред и рамките на компетентността на контролните органи, съдът кредитира същата. Отделно по делото не се установява в хода на проверката, спрямо К. да е прилагана принуда или някакво такова поведение от страна на проверяващите.

Обстоятелството, че К. е отишла на процесната дата, за да пие кафе и да изчака да й се представи трудовия договор и да започне работа, както и че св.

Т. дошла в края на проверката към 13.00 часа като е носила трудовия договор, по никакъв начин не може да повлияе на отговорността на дружеството.

Отговорността е обективна и безвиновна като няма никакво значение кое конкретно лице фактически е допуснало работника да престира труд.

Установи се безспорно както от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, така и от тези на самата К., че на място е имало барман и сервитьорка, която сервирала на няколко маси, бърсала масите, изчакали я да свърши, да остави таблата и да дойде при тях да попълни предоставената й декларация. Това, че й е първи ден е ирелевантно за отговорността на работодателя. Ирелевантно е и дали трудовият договор е бил подписан преди или след проверката, тъй като нарушението е осъществено след като работникът е допуснат да престира труд преди да му бъде предоставено копие на уведомлението, което да бъде заверено в ТД на НАП.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ , тъй като съгласно разпоредба на чл.

415в, ал. 2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал.

1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2" от Кодекса на труда . Ето защо съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ , АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.

Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за маловажност на случая.

За цитираното административно

5 нарушение, административно наказващият орган на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на работодателя наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.

Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид, че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното наказание, но не може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае за чуждо волеизявление. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага найлекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. Няма данни за предходни нарушения на трудовото законодателство, бил е сключен договор с работника, заверен в ТД на НАП кратко време след проверката.