Решение № 71 от 26.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Перник, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник) като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600092 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №1/12.01.2021 г., постановено по НАХД №87/2020 г., по описа на Районен съд – Брезник, обвиняемият П. К. Д., роден на ***г., в ***, жив. ***, ЕГН:

**********, българин, български гражданин, разведен, ***, неосъждан, с *** образование, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., около 22.3 7 часа, в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред /прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано МПС на ***г. от отдел „ПП“ при СДВР/, а именно по реда на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1, от НК, като на основание чл.

78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева.

Посоченото решение е било обжалвано от адвокат Г.М. - защитник на подсъдимия 1

П. К. Д., с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.

Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, като не е спрял делото поради направено преюдициално запитване от РС – Л. до Съда на Европейския съюз, а е продължил неговото разглеждане. Посочва и че извършеното деяние представлявало административно нарушение, а не престъпление, поради което и изводите на съда в тази насока били необосновани. На следващо място твърди, че от субективна страна деянието не било осъществено при пряк умисъл, а също така и, че налице била хипотезата на чл. 9, ал.2 НК.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да оправдае подсъдимия.

Възражения срещу жалбата от Районна прокуратура – П. не са постъпили по делото.

Представителят на ОП-Перник е изразил становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият П. К. Д. не се е явил, вместо него адвокат М. е изразил становище, че поддържа въззивната жалба, като доразвива посоченото в нея.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба и заявеното от представителя на ОП-Перник, като провери изцяло атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена по предвидения в НПК ред и в указания срок.

При преценката на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Като е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районен съд Брезник е направил прецизен анализ на развилата се на инкриминираната дата фактическа обстановка, а тя се свежда до следното: Свидетелите Д. К. и Б. Б., двамата служители на Районно управление – Б., били на работа за времето от 20:00 ч. на ***г. до 08:00 ч. на ***г. като АП 153 на територията на РУ - Б.. Около 22:37 ч. на ***г. спрели за проверка лек автомобил марка „Нисан“, модел „Съни“ с рег. № ***, движещ се в *** по *** в посока на движение към ***, управляван от подсъдимия. След извършена справка в АИСПП, установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.

15 ЗДвП, като водачът не е спазил задължението си в двуседмичен срок да прехвърли автомобила на негово име и свидетелят К. съставил на водача Акт за установяване на административно нарушение серия * * №***г. за извършеното от него нарушение, което водачът подписал без възражения.

На *** година П. К. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено 2 престъпление по чл.345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при извършения разпит на обвиняемия, същият е заявил, че се признава за виновен и съжалява за стореното, не е предполагал, че управляваният от него автомобил марка „Нисан“ с рег. № *** е дерегистриран.

Гореизложената фактическа обстановка РС-Брезник е установил по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обяснения на П. К. Д., свидетелски показания на Д. К. и Б. Б., АУАН №***г., докладна записка, справка за нарушител/водач/ и справка за съдимост на обвиняемия.

Законосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Д. К. и Б. Б. като логични, взаимно непротиворечиви и последователни.

При така установената фактическа обстановка, законосъобразно съдът е намерил, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК, а именно: управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ***Т, което не е регистрирано по надлежния ред.

Първоинстанционният съд е развил убедителни съображения за обективната и субективната страна на извършеното деяние, като в тази връзка настоящият състав споделя изложеното от първоинстанционния съд за доказаност на прекия умисъл на подсъдимия при извършеното от него престъпление.

С оглед на установеното от фактическа и правна страна, законосъобразно съдът е намерил, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно: за това умишлено престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода'' до една година или „глоба" от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на Глава 8 от НК, както и не е налице някоя от предпоставките по чл.78а, ал.7 НК, поради което и съдът, като е признал обвиняемият за виновен за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК, законосъобразно го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева.

В тази връзка, неоснователно се явява направеното във въззивната жалба възражение за несъставомерност на извършеното деяние, тъй като същото представлявало административно нарушение, а не престъпление. Макар и престъпните деяния, и административните нарушения да се характеризират като отрицателни обществени прояви, същите се различават по степента на обществена опасност на конкретно извършеното. Така в настоящия случай е налице пълно покриване на обективните и субективните елементи на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с тези на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, като с оглед събраните по делото доказателства (справка за нарушител/водач/), както и с оглед продължителния период (около 3 месеца), през който подсъдимият е управлявал лекия автомобил без да го е регистрирал по надлежния ред, 3 настоящият състав намира, че степента на обществена опасност на процесното деяние надвишава тази на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП и е оправдано третирането му като престъпление от общ характер с всички предвидени в закона последици от наказателна репресия.

По отношение наведеното възражение, че първоинстанционният съд е следвало да спре производството пред него поради отправено преюдициално запитване от РС – Л. до Съда на Европейския съюз на основание чл. 485 НПК, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 485 НПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В този случай действително е налице основание за спиране на производството по делото, като в чл. 488, ал. 1 НПК е посочено, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото. От съвместното тълкуване на двете разпоредби се налага изводът, че единствено съдът, който е отправил преюдициалното запитване по конкретно дело, е компетентен да спре производството по това делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз със съдебен акт по преюдициалното производство. Поради което и първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото.

По отношение становището на защитата на обвиняемия, че в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящият състав намира същото за неоснователно и правно неаргументирано. Управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, не би могло да бъде квалифицирано като деяние, което поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Без правно значение в това отношение са чистото съдебно минало на обвиняемия и направеното от него признание за извършеното пред разследващите органи, тъй като наличието на обстоятелства, разкриващи ниска обществена опасност на дееца, не може да аргументира наличието на малозначителност в конкретния случай и приложението на чл.9, ал.2 от НК.

Без значение в случая е и липсата на вредни последици от извършеното, тъй като престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е формално, „на просто извършване", като за него в закона не е очертан съставомерен престъпен резултат, поради което липсата на обществена опасност не може да се извежда от обстоятелствата, които защитата на обвиняемия навежда. За съставомерността на конкретното престъпление е нужно само деецът да осъществи изпълнителното му деяние, тъй като законодателят е предвидил, че това е достатъчно, за да има засягане на защитаваните от закона обществени отношения.

При извършената проверка на обжалваното решение, настоящата въззивна съдебна инстанция не намери основания за изменяне или за отмяна на постановения съдебен акт.

4

Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1/12.01.2021 г., постановено по НАХД №87/2020 г., по описа на Районен съд – Брезник.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5