Определение № 2501 от 20.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2501 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502490 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №29717/10.09.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Н. Н. Ш., ЕГН **********, от град ***, чрез адв. И. Р., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.07.2024 г. по гражданско дело №5825/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.149 вр. чл.143 от СК, касаещ периода 01.04.2023 г. – 16.11.2023 г. – датата на навършване на пълнолетие от ищцата, като недопустим в производството.

С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени като незаконосъобразно. Излагат се съображения, че обстоятелството, че непълнолетната ищца не е упражнила правото си да търси издръжка преди навършване на пълнолетие, и промяната в материалноправния и процесуалноправния статус, не я лишава от правото на издръжка, която е имала по силата на чл.143, ал.2 СК, преди да навърши пълнолетие. Причините да не се предяви иска са ирелевантни.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н. Б. Ш. чрез адв. Ш. Б., като се твърди, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Счита, че издръжката може да се търси най – много за период от една година преди завеждане на иска, но в случая следва да е от навършване на пълнолетие на детето, което се обучава в редовна форма на обучение. По отноШ.е на периода, през който ищцата е била непълнолетна, искът е недопустим.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по 1 делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Гражданско дело №5825/24 г. по описа на РС Пловдив, IV гр.с., е образувано по постъпила искова молба от Н. Ш. срещу Н. Ш., за присъждане на издръжка в размер на 1000 лв. месечно на ищцата – пълнолетна дъщеря на ответника, родена на 16.11.2005 г., за периода от 01.04.2023 г. до 16.11.2023 г.

(датата на навършване на пълнолетие) - на основание чл.149 вр. чл.143 от СК; за минало време – от 16.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.04.2024 г. – чл.149 вр. чл.144 СК и на основание чл.144 СК – от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2024 г. до завършване на обучението в НТГ Пловдив или настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване.

В съдебно заседание на 17.07.2024 г. съдът е преценил, че, преди да даде ход на делото, следва да се произнесе по допустимостта на исковете.

Приел е, че е сезиран с иск с правно основание чл.143 СК – за издръжка за периода от 01.04.2023 г. до навършване пълнолетие на ищцата. Такъв иск може да се предяви от непълнолетното дете, действащо лично и със съгласието на своя родител, което не е направено. Същевременно искът е предявен няколко месеца по - късно – на 01.04.2024 г., като е недопустим.

Именно това е мотивирало съда да прекрати производството по отноШ.е на него.

Съдебният акт, постановен от състава на районния съд, е правилен и законосъобразен.

Искът по чл.149 СК – за присъждане на издръжка за минало време – най – много една година преди предявяване на иска, може да се съедини с иск по чл.143 СК или с иск по чл.144 СК, но се касае за иск със същото основание – присъждане на издръжка на малолетно/непълнолетно дете или на пълнолетно такова, като основанието е едно и също. Недопустимо е пълнолетно лице да предяви иск за заплащане на издръжка за период, през който е било непълнолетно. Както е посочено в Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/1970 г. на ПВС (т.6 от мотивите), при навършване на пълнолетие, издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Според диспозитива (т.16), реШ.ето за издръжка не продължава действието си, ако детето учи редовно, а, за да получава издръжка, е необходимо да предяви иск, което е и направено по настоящето дело. Както правилно е отбелязано в жалбата, причините, поради които не е предявен иск за издръжката на ищцата за периода, през който е била непълнолетна, са ирелевантни за производството. Същата обаче е получила издръжката, която е била необходима, за посочения период, от своята майка. РазреШ.е как се процедира, когато издръжката е изплатена от съзадължено лице, е дадено в ТР 2

№12/12.03.1971 г. по гр.д. №112/1970 г. на ОСГК. Към настоящия момент обаче жалбоподателката не може да претендира издръжка за период, през който е била непълнолетна. Искът е недопустим и правилно производството по делото в тази част е прекратено.

Частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.07.2024 г. по гражданско дело №5825/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.149 във вр. чл.143 от СК, касаещ периода 01.04.2023 г. – 16.11.2023 г. – датата на навършване на пълнолетие от ищцата, като недопустим в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3