Решение № 8378 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26841/2022
- Вид
- Решение № 8378
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8378 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110126841 по описа за 2022 година
А. К. Т. е предявила против „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/ искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, /евентуално чл.26, ал.1, пр.3/ от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузите, с които са уговорени такси за „експресно разглеждане“ и „удължаване на срока на връщане на общо дължимата сума“ от договор за кредит №9837287003/14.01.2022 са нищожни, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 302.70 лева, представляваща недължимо платено въз основа на нищожните клаузи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -23.05.2022 до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.01.2022 между страните е сключен договор за кредит №9837287003, по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер на 600 лева, при ГПР 49.70% и ГЛП 40.97%.Твърди, че в договора е уговорена клауза за такса за „експресно разглеждане“ и за такса „удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, за активиране на последната от които ищецът следва да сключи анекс.С анекси от 11.02.2022 и 15.03.2022 срокът на договора е продължен с 30 дни срещу заплащане на такса от 1 съответно 121.50 лева и 181.20 лева.Излага, че на 12.03.2022 между страните е сключен друг анекс за отпускане на кредит в размер на още 300 лева, като е предвидена уговорка за плащане на такса за експресно разглеждане в размер на 35.42 лева. Счита, че процесните клаузи са неравноправни и в противоречие с разпоредбите на чл.10а, 19, ал.4 ЗПК и с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.Уточнява, че клаузата за „експресно разглеждане“ се съдържа в графа без номер, наименована такса за бързо разглеждане към договора за кредит и в Общите условия, както и в Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022.
Уточнява, че клаузата „Удължаване на срока за връщане на кредита“ се съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за удължаване“ към Анекс за удължаване на срока от 11.02.2022, Анекс за удължаване на срока от 15.03.2022 и в Общите условия наименувана, като „такса удължаване“, както и в IV-погасяване на кредита, чл.13.
В срока по чл.131 ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията за нищожност на процесните клаузи.Ответникът предявява и насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и 2, чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 754.90 лева, представляваща главница по процесния договор за кредит, 0.98 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена по договора, 175.96 лева-лихва за забава за периода от 14.04.2022-26.09.2022 и 35.42 лева –за такса за услуга бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. При условията на евентуалност в случай, че ищцовите претенции бъдат уважени, предявява искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 311.40 лева – неизплатен остатък от главницата по договора за кредит, и 14.36 лева – мораторна лихва за периода от 14.04.2022- 26.09.2022.Ответникът признава, че между страните е налице договор за кредит №9837287003, по силата на който е предоставил на ищеца кредит в размер на 600 лева, платим в срок до 13.02.2022, като въз основа на договора са начислени възнаградителна лихва в размер на 20.22 лева, както и такса за бързо разглеждане в размер от 141.78 лева.Признава, че на 11.02.2022 е сключен анекс за продължаване на срока на договора до 15.03.2022, като на същата дата ищцата е заплатила сумата от 307.10 лева, с която са погасени задълженията за възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане, както и част от вземането за главница, до размера на сумата от 454.90 лева.Признава, че на 12.03.2022 между страните е сключен анекс, въз основа на който е предоставил кредит на ищцата в 2 размер на 300 лева, като от този момент дължала и сумата от 0.98 левавъзнаградителна лихва и 35.42 лева-такса за бързо разглеждане.Признава, че с анекс от 15.03.2022 срокът на договора е продължен до 14.04.2022, след което ищцата е преустановила плащанията по кредита.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба, с която оспорва исковете.Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит №9837287001/14.01.2022 „4 ,,,“ЕООД е предоставил на А. К. Т. сумата от 600 лева, при ГПР 49.7% и лихвен процент -41%, и общо дължима сума в размер на 762 лева, в срок до 13.02.2022г.Към договора са приложени и Общи условия.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е отпусната допълнителна сума в размер от 300 лева, с дата на връщане -15.03.2022г.
С Анекс от 11.02.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 15.03.2022, при такса за удължаването 121.50 лева.
С анекс от 15.03.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 14.04.2022, при такса за удължаването 181.20 лева.
По делото е представена преддоговорна информация-СЕФ предоставяне на информация за потребителски кредит. за
С преводно нареждане от 14.01.2022 е наредена от „4 ,,,“ЕООД в полза на А. К. Т. сумата от 600 лева с основание №9837287003.
По делото е представена разписка за извършено плащане от 12.03.2022 от „,,,ГЕООД в полза на А. К. Т. за сумата от 300 лева-усвояване на кредит №9837287003.
По делото е представена справка за заплатените от ищцата суми в полза на ответника.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената от ищцата такса 3 удължаване на срока е в размер от 302.70 лева, от която сумата от 121.50 лева по анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 и сумата от 181.20 лева по анекс за удължаване на срока от 15.03.2022г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че са сключили договор за кредит №9837287001/14.01.2022 за сумата от 600 лева и общо дължима сума в размер на 762 лева, в срок до 13.02.2022г.
Страните не спорят, че по силата на Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е отпусната допълнителна сума на ищцата в размер от 300 лева, с дата на връщане 15.03.2022г.
Страните не спорят, че с Анекс от 11.02.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 15.03.2022, при такса за удължаването -121.50 лева.
Страните не спорят, че с анекс от 15.03.2022 към договор за кредит №9837287001/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 14.04.2022, при такса за удължаването -181.20 лева.
Видно от договора за кредит №9837287001/14.01.2022 в него е уговорена такса за бързо разглеждане в размер от 141.78 лева.
Съгласно чл.4.2 от Общите условия кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор в срок до 15 минути от изпращането му.Съгласно т.4.4 от Общите условия за заявката за допълнителна незадължителна услуга кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифата на кредитора.
Съгласно Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 таксата за експресно разглеждане възлиза в размер на 35.42 лева.
На основание чл.10а от Закона за потребителските кредити кредиторът 4 може да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество не е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на такса за експресно разглеждане на кредита.В този смисъл са налице клаузи, които противоречат на нормата на чл.10а от ЗПК.
Освен това съдът приема, че посочените клаузи, установяващи такса за експресно разглеждане на искането са нищожни като противоречащи на добрите нрави.Посочената такса увеличава значително размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.
С оглед поредността на заявените основания съдът намира, че следва да бъде уважен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност на клаузите за такса за експресно разглеждане поради противоречие със закона.
По отношение на таксата „удължаване на срока на връщане на общо дължимата сума“
В анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 е посочен срок на удължаване с 30 дни при такса от 121.50 лева.
В анекс за удължаване на срока от 15.03.2024 е посочен срок на удължаване с 30 дни при такса 181.20 лева.
Съгласно чл.13, 1 от Общите условия кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита.Удължаването на срока е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.
По изложените по- горе мотиви съдът намира, че посочените клаузи, установяващи такса за удължаване на срока за връщане на кредита са нищожни поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.
С оглед поредността на заявените основания съдът намира, че следва да 5 бъде уважен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност на клаузите, установяващи такса за удължаване на срока за връщане на кредита, поради противоречие със закона.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Доколкото клаузите, установяващи „такса за експресно разглеждане“ и такса за „удължаване на срока за връщане на кредита“ са нищожни, то и даденото въз основа на тях е дадено при начална липса на основание.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че заплатената от ищцата такса за „удължаване на срока“ е в размер от 302.70 лева, от която сумата от 121.50 лева по анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 и сумата от 181.20 лева по анекс за удължаване на срока от 15.03.2022г.
Ответникът не доказва основание за получаване, съответно за задържане на сумата.
Предвид изложеното и като взе предвид, че сумата е заплатена въз основа на нищожни клаузи, съдът намира, че същата е платена при начална липса на основание и подлежи на възстановяване.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По насрещните искове
В случай, че исковете за нищожност бъдат уважени, ответникът предявява искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 311.40 лева – остатък от главница по Договора за кредит №9837287003/14.01.2022 и сумата от 14.36 лева –лихва за забава за периода от 14.04.2022 до 26.09.2022г.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е 6 сключен на 2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за 2022г. е 0.49%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49%.В случая по договора ГПР е 49.7% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 52.45%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена таксата за експресно разглеждане.Съдът намира, че въведената такса за експресно разглеждане представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР на договора за кредит. Установеният по договора за кредит ГПР е 49.7%., но той не включва таксата за експресно разглеждане. С включването на таксата за експресно разглеждане в ГПР ще се превиши многократно максималния размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК,, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.
Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b2beaad-5adf-482c-9a57-301460b5dd61