Решение № 925 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110166085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца Р. В. Ш., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д. К., САК, с адрес на кантората: гр. София, *****, срещу, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, психически и емоционален срив, възмущение, засегната чест и достойнство, понижено самочувствие и самооценка и влошаване на здравословното му състояние, нарушаване на съня и концентрацията, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на обидни и клеветнически твърдения по отношение на личността на ищеца, направено пред адв. П.

М., в подписана от ответника декларация и лично в съдебно заседание, проведено на 30.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV Б състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.11.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът Р. В. Ш. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 01.11.2023 г. ответникът М. Ц. Р. го упълномощила да я представлява и защитава по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 с-в, в това число и пред въззивната инстанция – по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав. Ищецът представил пълномощните по първоинстанционното и въззивното дело и изпълнил добросъвестно задълженията, като в това число консултирал ответника по предмета на делото и защитата. Сочи, че по делата ответницата била представляван и от други адвокати, упълномощени от нея и които не били от кантората на ищеца.Тъй като ищецът поел защитата в етап на администриране на въззивна жалба уговарянето на размера на адвокатското възнаграждение било отложено за след 01.11.2023 г., като след насрочване на въззивното дело приканил ответницата за уговаряне на конкретен размер на адвокатско възнаграждение, но тя няколкократно отклонила въпроса.

Ищецът сочи, че на 11.04.2023 г. при участие в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 1

9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав, по времето на което била докладвана молба на ответницита с вх. № 40956/09.04.2024 г., узнал, че ответницата е упълномощила и друг адвокат, който да я представлява – адв. П. М.. В молбата било посочено от адв. М., че според М. Р. адв. Ш. не бил вече пълномощник, тъй като той се отказал да я представлява и унищожил пълномощните, като я заплашил и упражнил физическо насилие, и я изгонил от кантората. Твърдяло се също, че адв. Ш. самоволно и без представителна власт извършил действия по защита по съдебното дело, включително направил искания за призоваване на свидетели без такива да съществуват. Тези твърдения в молбата шокирали и озадачили ищеца, тъй като били неверни и оклеветяващи. Поддържа, че изявленията в молбата на ответницата не били приети от съда, поради което били дадени указания до нея да заяви изрично дали оттегля пълномощията се спрямо ищеца, във връзка с което по делото постъпила декларация с вх. № 56192/16.05.2024 г. от ответницата, с която същата сочи, че адв. П.

М. е нейният актуален пълномощник, пълномощията към адв. Ш. били оттеглени на 27.11.2023 г., тъй като последният заявил изричен отказ да я представлява, унищожил пред нея наличните копия на пълномощни, заплашил я и упражнил физическо насилие, като я изгонил от кантората, за което съществували материали в СДВР. Ищецът сочи, че в действителност пълномощията му не били оттеглени, поради което и за да изпълни поетата защита се явил в открито заседание на 30.05.2024 г., на което се явила и ответницата. Същата в присъствието на ищеца, на адв. П. М., състава на съда, секретаря, адв. Н. Шарапов, адв. *** и други лица, направила изявление, че поддържа декларацията и заявила следното: „на 27.11.2023 г., отивайки в кантората на лицето Р.

Ш., защото той ме викна да подпиша договор, допълнителен за правна помощ и да подпиша отказ от наследството на сестра ми. След като категорично отказах да подпиша този отказ от наследство, той се нахвърли върху мен с юмруци и ритници.

Изтласка ме в коридора, където ме заплашваше, че ще ме унищожи и т.н. Аз започнах да викам за помощ, това е офис сграда, след 17,30 ч., той беше подбрал времето.

Излезе свидетел, който ми спаси живота. Аз успях да избягам надолу по стълбите и съм подала материали в СДВР. В шок още другата сутрин …. Пълномощните са оттеглени от него. Първо на тази дата той скъса пред мен документите пълномощното за него. Аз оттеглям пълномощията си. Аз още в този момент разбрах, на другата сутрин, че той е оттеглил пълномощията и пред тях“.

Ищецът поддържа, че всички изявление на ответницата, съответно направени пред адв. П. М., в посочената декларация и лично в съдебно заседание представляват неверни, клеветнически спрямо ищеца думи, които са и обидни. В резултат на тези изявление ищецът е претърпял дълбоки душевни болки и страдания, психически и емоционален срив, като ищецът се почувства изключително възмутен, засегната и позорен, което довело до дълбоки душевни терзания, неудобство, понижено самочувствие и самооценка и влошаване на здравословното му състояние. Поддържа, че и към момента продължава да се чувства засегнат, обиден, опозорен и с накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Оценява претърпените неимуществени вреди на 10000 лв., поради което ги претендира, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното плащане.

Ответникът М. Ц. Р. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска при възражения, че направените от нея изявления за действия от страна на ищеца са истински, като потвърждава, че на 27.11.2023 г. била в кантората на адв. Р. Ш., където се е случило всичко изложено във въпросната декларация. Сочи, че всички изявления, направени пред адв. П. М. и пред съда са във връзка с упражняване на правата и защита интересите на ответника, като страна по делото. Поддържа, че на следващия ден адв. **** и Г. Янев съобщили на ответницата, че адв. Ш. им казал, не е успял да изтръгне от нея отказ от наследство, както и, че 2 ответницата е настоявала да получи документ за платената от нея в началото на месеца сума от 1500 лв. и категорично се възпротивила на искането му да подпише договор за 7500 лв., поради което изпуснал нервите си, скъсал е всички документи и с грозни крясъци и закани се нахвърлил върху ответницата. Те предложили на ответницата да посети офиса на адв. Христов, за да чуе новите им предложения. Оспорва се твърдените неимуществени вреди да са в резултат на изявленията на ответника. В допълнение се сочи, че ответницата е упражнила свои конституционни права и не е извършила противоправно поведение. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че ответницата е направила посочените в исковата молба изявления по отношение на личността на ищеца, направени пред адв. П. М., в подписана от ответника декларация и лично в съдебно заседание, проведено на 30.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав, които са подробно описани и в настоящото определение.

По делото е представено в оригинал пълномощно от 01.11.2023 г., с която ответницата М. Ц Р. е упълномощила ищеца, в качеството му на адвокат с правата да я представлява и защитава по гр.д. № 30506/2020 г. по описа на СРС, 62 с-в.

По дело № 9299/2023 г., IV – Б с-в е подадена молба от ответника в настоящото производство М. Р., чрез адв. П. М. е поискала отлагане на делото с твърдения, че адв.

Ш. не е нейн пълномощник поради изричен негов изричен отказ.

Представено е пълномощно от дата 16.02.2024 г., с което ответницата в настоящото производство М. Р. е упълномощила адв. П. М. да я представлява по в.гр.д.

№ 9299/2023 г. по описана СГС, IV „б“ състав.

На 16.05.2024 г. ответницата е депозирала по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описана СГС, IV „б“ състав декларация, в която е декларирала, че адв. Ш. не е нейн адвокат, а такъв е адв. П. М..

Представен е Протокол от проведено на 11.04.2024 г. ОСЗ по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описана СГС, IV „б“ състав и Протокол от проведено на 30.05.2024 г. ОСЗ по същото дело, видно от който ответницата е направила следното изявление: „на 27.11.2023 г., отивайки в кантората на лицето Р. Ш., защото той ме викна да подпиша договор, допълнителен за правна помощ и да подпиша отказ от наследството на сестра ми. След като категорично отказах да подпиша този отказ от наследство, той се нахвърли върху мен с юмруци и ритници. Изтласка ме в коридора, където ме заплашваше, че ще ме унищожи и т.н. Аз започнах да викам за помощ, това е офис сграда, след 17,30 ч., той беше подбрал времето. Излезе свидетел, който ми спаси живота. Аз успях да избягам надолу по стълбите и съм подала материали в СДВР. В шок още другата сутрин …. Пълномощните са оттеглени от него. Първо на тази дата той скъса пред мен документите пълномощното за него. Аз оттеглям пълномощията си. Аз още в този момент разбрах, на другата сутрин, че той е оттеглил пълномощията и пред тях“.

По делото са представени 3 бр. пълномощни от дата 31.10.2023 г., с които ответницата М. Р. е упълномощила ищеца в качеството му на адвокат да я представлява по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ Галин Костов, ЧСИ Сия Халаджова и ЧСИ Милен Бъзински, както и 2 бр. пълномощни от дата 01.11.2023 г. да 3 представителство по гр.д. № 15870/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в и по гр.д.№ 59530/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в.

Приет е като доказателство и препис на дневник, воден от адвокатски помощник в кантората на ищеца.

В хода на делото ответницата М. Р. е дала обяснения по чл. 176 ГПК във връзка с издадени от нея пълномощни, за които посочва, че са копия на оригиналните пълномощни, с които същата е упълномощила адв. Ш. да я представлява, след като му е заплатила сумата от 1500 лева, разположени върху банката под трите му камери.

Посочва, че е поискала касова бележка за платената сума, тъй като нямали разписан договор. Сочи, че е викана още два пъти, но не и бил даден документ за платената сума. След това получила обаждане от друг телефон от сътрудничката в кантората да отиде, че е изготвен договор, който трябва да подпише, без да го прочете. Уговорили се за следващ ден в 17,00 ч., за да може ответницата да се запознае със съдържанието на договора и на която среща ще присъства адв. Ш.. Излага, че цял месец не получила документ за платената сума. Твърди, че на 27.11.2023 г. в кантората и нам била само сътрудничката му, която дала на ищцата някакъв договор на ситен шрифт и й казала да го подпиша, без да го чете. Ответницата взела договора навън и казала на сътрудничката на ищеца, че ще бъде долу и ще го чака за срещата. Сочи, че прочела нов договор, за който изобщо не са говорили, в който адв. Ш. искал хонорар от 7500 лева и имал и други искания в договора, но като видяла това в аритмия се качила горе отнякъде се появил адв. Ш. и настоял отново ответницата да направи отказ от наследство на покойната й сестра. Сочи, че вече два пъти отказала да пиша отказ от наследство и категорично отказала да направи такъв отказ и неподписали договор.

Поддържа, че Адв. Ш. се развикал и извадил нещо като пълномощно, където пишело, че ответницата се отказва той да я представлява или, че той се отказва да я представлява. Ш. казал, че ще я унищожи, ще я съсипе и повишавал тон. Ответницата посочва, че приканила адв. Ш. да се успокои, че ще се откаже от представителството, но поискала да й бъде издаден документ за тези 1500 лева. На масата имало подредени различните пълномощни, които ищецът я карал да разпиша и отказите. Когато ответницата отказала да подпише отказ от наследство, той награбил листата, скъсал ги и започнал да крещи нещо, като „махай се“. Това били копия пълномощните, които адв. Ш. предоставил на ответницата, то не помни добре дали са били копия или оригинали. Излага, че това побягнала от кантората и тогава била натикана в ъгъла на стълбището с удари и крясъци, като внезапно излязла някаква дама, която я спасила, а адв. Ш. си влязъл обратно в кантората, а ответницата избягала по стълбите.