Решение № 2499 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2499 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100510253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20061016/07.10.2022 г. по гр.д. № 33456/2020 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав, ответникът А. К. К. е осъдена на основА.е чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Б. П. Д. сумата от 2000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанасяне на лека телесна повреда на 23.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на вземането, като искът в отхвърлен за горницата до пълно заявения му размер от 10000 лева.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение са постъпили въззивни жалби и от двете стрА. в производството, както следва:

1 / Въззивна жалба на ответника А. К. Р. /с предишна фамилия К./, срещу решението на Софийски районен съд, в частта му, с която съдът е уважил предявените искове до размера на сумата от 2000 лева. Излагат се съображения за направилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявената искова претенция. Сочи се, че обстоятелственото, че между стрА.те по спора има влязла в сила присъда, с която е приложен институтът на реторсията, не може да доведе до извод за доказаност на исковата претенция на Д. по основА.е, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които не произтичат от нанесените му физически увреждА.я. Посочва се, че твърдените от ищеца вреди - заболяване от захарен диабет в резултат на изживения след сбиването силен стрес, не стоят в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, като 1 се сочи, че съдът погрешно е дал превес на заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза, която е изготвена от лице, без медицинско образовА.е, вместо да вземе предвид изключението на лекаря, изготвил съдебно-медицинската експертиза. Сочи се, че по делото не е установен в пълнота фактическия състав на деликтната отговорност, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в производството Б. Д.. В представена молба преди проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседА.е, процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалба, като прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирА.я адвокатски хонорар.

2/ Въззивна жалба на ищеца Б. П. Д. срещу решението на СРС, в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 2000 лева до пълно заявения му размер от 10000 лева. Сочи се, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е извършил анализ на всички събрА. по делото доказателства, в частност - за депозирА.те свидетелски показА.я. В резултат на това неправилно е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е определил силно зА.жен размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отправя се искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения иск.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Разноски за държавна такса в размер на 160 лева не са заплащА. от страната, на основА.е чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна - А. Р.. В проведеното открито съдебно заседА.е, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалба, като не възразява по размера на претендирА.те от Д. разноски.

Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувА.я съдебен акт, както и възраженията на насрещните стрА., намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основА.е чл. 45 ЗЗД за сумата от 10000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се увреждане на здравето - развит диабет тип 2, вследствие на преживян силен стрес в резултат на сбиване между Б. Д. и А. К., настъпило на 23.02.2016 г.

От представената пред съда в заверен препис присъда от 05.12.2018 г. по н.ч.х.д. № 11688/2017 г. по описа на СРС, НО, 111 с-в /с отбелязване, че същата е влязла в сила на 11.06.2020 г./, както и от мотивите към нея, се установява, че на 23.02.2016 г. възникнал словесен конфликт между стрА.те по настоящия спор - живеещи на една и съща улица в гр. София, който прераснал във физическа разправа. В резултат на сбиването, ищецът2 подсъдим нанесъл на пострадалата К. леки телесни повреди, като тя самата му отвърнала със същото. В резултат на поведението на К., подсъдимият Д. получил повърхностни наранявА.я в областта на главата, охлузвА.я по лигавицата на горната устна, нараняване по вътрешната страна на дясното бедро. С оглед на така установените пред наказателния съд факти, съдът достигнал до извод за приложимост на института на реторсията, поради което признал подсъдимия за виновен в причиняването на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК на К. и, на основА.е чл. 130, ал. 3 НК, освободил и двамата от наказА.е.

Горната фактическа обстановка не е спорна между стрА.те под делото, като се потвърждава и от събрА.те пред граждански съд гласни доказателства чрез разпит на майката на ответницата - Н.С. К..

За установяване на твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди, изразили е в силен стрес, довел до развитие на диабет, пред СРС са ангажирА. гласни доказателства, писмени медицински документи, приети са съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертиза.

От показА.ята на съпругата на ищеца М. Д.а, които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, но намира за добровестно дадени и логически последователни, се установява, че след инцидента бил много притеснен, страдал от безсъние, оплаквал се от сухота в устата, бил по-сприхав и нервен.

Трудно приел обстоятелството, че е бил в подобен конфликт с момиче, което може да му е внучка, срамувал се, не излизал от вкъщи.

От показА.ята на свидетелката В.К. - без дела и родство със стрА.те, които съдът кредитира изцяло, се установява, че свидетелката познава ищеца от преди 15 години. Спомня си, че в началото на 2016 година видяла ищеца с наранявА.я по лицето и го разпитала какво се е случило. Направило й впечателение, че изглеждал много притеснен и различен от човека, който бил преди - лъчезарен, приказлив, сърдечен. Сочи, че Д. с притеснение й разказал, че е бил удрян от момиче, което по възраст може да му е внучка, че дори го е ритала в слабините. Казва, че и до момента /показА.ята са дадени 5 години след случая/ ищецът си оставал затворен, различен от преди. Чуствал се безпомощен, тъй като бащата на момичето бил служител в МВР, но сочи, че не е знаела за образуваното наказателно дело.

За установяване наличието на заболяването “диабет” по делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, анализирала и приобщението писмени доказателства.

Вещото лице - специалист по ендокринология е извършил проследяване на здравословното състояние на ищеца по изготвените и съхранявА. в личното му здравно досие медицински документи. В резултат на извършения анализ, вещото лице е достигнало до извода, че лабораторните резултати на 25.02.2016 г. /два дни след инцидента/ пряко указват на наличието на захарен диабет, най-вероятно от тип 2, чиито дебют обаче навярно е по-ранен. В зала се уточнява, че през 2011 години има изследвА.я с еднократно повишени нива на кръвната захар, но тези предходни данни не 3 водят до извод за наличието на диабет в миналото.

Експертът, сочи че наличието на непреодолян психо-емоционален дистрес е една от основните причини за повишаване и задържане на трайно високи нива на кръвната захар във времето - т.е. захарен диабет, но психоемоционалното пренапрежение е строго индивидуално и зависи от личните способности за компенсация и декомпенсация във времето. Разяснено е, че захарният диабет, особено от тип 2, се проявява поради множество причини, а не само от една, като на медицината е известно, че това е полигенно обусловено заболяване /дължи се на множество гени/. Най-често захарА.ят диабет се открива и демонстрира при обостряне на вече съществуващи заболявА.я /каквито сърдечни увреждА.я са налице при ищеца/, които водят до продължителен дистрес за оргА.зма. Посочва се, че психо-емоционалния дистрес се включва в общия дистрес-синдром, но не е единствен фактор. В тези случаи, водещото заболяване, към момента на установяването на високите нива на кръвната захар, се явява основА.ето за отключване на изявата на захарния диабет, а само в единични случаи може да се приеме, че е причината.

В проведеното изслушване на вещото лице в открито съдебно заседА.е, специалистът уточнява, че физическите увреждА.я от сбиването не могат да причинят диабетно състояние, но причина за отключването на такова може да бъде изживения психо-емоционален стрес. Вещото лице е посочило, че отговор дали ищецът, като личност, е склонен да реагира силно емоционално и дали е успял да преработи психическата травмата, са въпроси от компетентността на специалист по клинична психология. С оглед на това, по делото е назначена и съдебно-психологическа експертиза.

Вещото лице клиничен психолог, след проведени личностни тестове на ищеца, установява с категоричност, че след инцидента през месец февруари 2016 г. и в продължителен период след това, Д. се чувствал зле физически и психически, като бил в състояние на перманентен стрес, което се е отразило негативно на социалното и личностното му развитие. Уточнено е, че стресът представлява реакция на оргА.зма към всяко постановено към него изискване от различно естество. Когато стресовите фактори действат продължително във времето върху оргА.зма, неговите адаптивни сили се изчерпват и стресът се превръща в дистрес - маладаптивна реакция на оргА.зма, която може да има различни измерения. Сочи, че в конкретния случай се установяват такива физически промени, като изброява сочените от освидетелствА.я и от близките му безсъние, сухота в устата, обилно изпотяване, неспокойствие, разсеяност, трудност при концетрация. Посочено е, че личностова характеристика на ищеца Д. обуславят възприемането на процесния инцидент като стресов източник от висок порядък. Към момента на проведеното изследване /пет години след сбиването/ вещото лице сочи, че у ищеца все още е налице повишена чувствителност по отношение на процесните събития, като същите се интерпретират с подчертана фиксираност на темата, която доминира в мислите и преживявА.ята му. Все още изпитва неотреагирА. емоции като неудовлетвореност, неприязън, застрашеност и обида. Не е налице компенсаторно интегриране на темата към общите 4 преживявА.я и тя продължава да е актуално значима, като се установяват тлеещи чувства на неудовлетвореност с готовност за реакция и понижен праг на реактивност.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

От извършената служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, в рамките на спора, с който е бил сезиран.

С оглед на това, съдът дължи произнасяне по конкретно наведените във въззивните жалби оплаквА.я досежно правилността на съдебното решение, касаещи установяване по делото на наличието на причинноследствена връзка между настъпилия физически конфликт и отключването на диабетно заболяване у ищеца, както и, при положителен отговор на първия въпрос, какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение.