Решение № 206 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000501184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 12.02.2025г по гр.д. № 4120/2022г на Софийски градски съд, 1-29 състав се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по ревандикационен иск с пр. осн. чл.108 ЗС, предявен от Г. Г. Ч. –М., М. А. Л. и А. А. Л. против Н. З. Х., че са собственици по силата на наследствено правоприемство от А. А. Х. на следния недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. ***, ул. ***, № *, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 96 кв.м., заедно с таванско помещение №7, ведно с две избени помещения, първото с площ от 6 кв.м. и второто с площ от 3 кв.м., заедно с 9,8/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ №ХVІ-6, кв.446, с идентификатор ***, при следните дялове - 1/2 идеална част за Г. Г. Ч. –М., ¼ идеална част за М. А. Л. и ¼ идеални части за А. А. Л., и се ОСЪЖДА Н. З. Х. да предаде на Г.

Г. Ч. –М., М. А. Л. и А. А. Л. владението на описания по-горе имот.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника Н. З. Х., в която се твърди неправилност с доводи, че съдът неправилно е приел липсата на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Поддържа се, че праводателят му К. А. е владял имота от 2010г, когато е извършен въвод във владение, до датата на прехвърляне на собствеността през 2020г., и в този смисъл на осн. чл.82 ЗС към неговото владение се присъединява това на праводателя му.

Неправилни били изводите на съда, че не са налице основания за присъединяване на владението на праводателя, поради липсата на доказателства за предаването му на въззивника. На следващо място при евентуалност се сочи, че неправилно съдът отхвърля възраженията за подобрения и необходими разноски с мотивите, че липсват 1 доказателства за фактическото им извършване, въпреки че се установяват от свидетелските показания и приетата по делото експертиза. И на края се сочи, че са налице законовите предпоставки за признаване право на задържане на имота до заплащане на необходимите разноски и извършените подобрения. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на иска с правно основание чл.108 ЗС, като в условията на евентуалност, ако искът бъде счетен за основателен, въззиваемите –ищци бъдат осъдени за извършените подобрения и необходими разноски, до заплащането на които му се признае право на задържане, и отново евентуално, ако се счете, че има качеството на недобросъвестен владелец, му се заплати по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота.

В срок е постъпил отговор от въззиваемите-ищци, с който се правят възражения против оплакванията в жалбата. Поддържа се, че е недопустимо чрез възражение за давностно владение да отблъсне исковата претенция на ищците, тъй като право на собственост се установява само по исков път. На следващо място се твърди, че въззивникът не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на чл.79 ал.

1 ЗЗД, тъй като праводателката му К. М. /А./ не е притежавала права върху процесния имот, които да му прехвърли /като няма данни да е упражнявала давностно владение, което той да съедини със своето по см. на чл. 82 ЗС/, но също и последният не е установил, че е във фактическа власт на имота, който според експертизата бил необитаем. Твърди се, и че съставеният в полза на ответника нотариален акт, оформящ договора за замяна, бил в нарушение на императивни изисквания за форма и съдържание. Изтъква се, че заявеното в условията на евентуалност възражение на ответника за подобрения, се твърди, че е недопустимо, тъй като е предявен иск по чл.108 ЗС, вместо за парични вземания, за да се извърши прихващане. По същество възражението се сочи за неоснователно, тъй като не били доказани извършени именно от ответника дейности, които да са довели до увеличение стойността на имота, респ. сторени от него за поддръжка и съхранение. Изтъква се, и че направеното възражение за упражняване право на задържане на имота е неоснователно, защото не се установяват предпоставките за приложение на двете възможни хипотези по чл. 72, ал.2 ЗС и чл.74, ал.2 ЗС.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка се констатира, че решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Пръвоинстанционното производство е образувано по предявени субективно съединени искове по чл.108 ЗС. Правото на собственост върху описания в исковата молба имот ищците основават на наследствено правоприемство от общ наследодател А. Х.. В тази връзка изтъкват, че спорният имот не е излизал от неговия патримониум, защото разпоредителната сделка с него е сторена от лице без представителна власт и като такава е проглА.а за нищожна с влязло в сила решение, а последвалата замяна на имота е извършена от лице, което не притежава права, съответно не може да прехвърли такива на ответника, чието държание се явява без правно основание.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковете по основание, оспорвайки наследствените права на ищците и противопоставяйки собствени права, произтичащи от договор за замяна, оформен с нот. акт от 24.07.2020 г.; придобиване на 2 собствеността върху същия имот от неговия праводател К. М. /А./ с договор за покупко-продажба от 2008г., сключен преди вписването на исковата молба по постановеното решение по чл. 42 от ЗЗД, и установяване на владение върху същия въз основа на въвод във владение по изп. дело №469/2010 г. на ЧСИ И. Ч., както и в условията на евентуалност осъществявано от праводателя му владение в периода 16.07.2010г. - 24.07.2020г., представляващо основание за придобиване на собствеността.

В условията на евентуалност прави възражение за извършени в имота подобрения, които били необходими за ползването му по предназначение, изразяващи се в СМР, описани в б. В от отговора на исковата молба в размер на 100 000 лева и такива, довели до увеличаване стойността на имота със сумата от 200 000 лева, обосновани с добросъвестността на праводателя му, който не знаел, че придобива от несобственик.

Настоящият въззивен състав като съобрази оплакванията и доводите на страните намира за установено следното:

Изяснените пред първата инстанция факти подкрепят от правна страна изводите, че ищците положително установяват материалната си легитимация по иска с пр. осн. чл.108 ЗС, произтичаща от наследствено правоприемство. За това свидетелстват представените пред първата и въззивна инстанции удостоверения, видно от които А. Х. не е оставил преки наследници /низходящи или възходящи от втора и по-горна степен/, нито братя или сестри. Поради което съгласно чл. 8 ал. (4) Закон за наследството ( ДВ, бр. 60 от 1992 г.) наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително – Е. М., сестра на баща му и М. Ч., сестра на майка му.

Първата от тях Е. М., поч. през 2019г не е оставила преки наследници (низходящи или възходящи от втора и по-горна степен) - тогава съгласно чл. 10 ал. (2) ЗН в правата й встъпват децата и внуците на починалата през 2016г нейна сестра М. А. Ч. – Г. Г. Ч.М. /дъщеря/ и внуци А. А. Л. и М. А. Л. – всички ищци по делото, наследяващи при определените в решението квоти ½ идеални части първата от тях и по ¼ идеални части вторите двама.

По делото е положително установен (и не се е очертавал като спорен) фактът, че общият наследодател А. А. Х. е придобил по наследство спорния имот /индивидуализиращ се по КК като апартамент с идентификатор *** в гр.***, *** община, ул.***, №*/ от баща си А. А. Х., починал на ********г, придобил го от своя страна чрез договор за издръжка и гледане, оформен в нот. акт № 115, т.14, н.д. 2549/1975 на НС София.

От писмените доказателства се установява, че на 22.12.2006 г. с нотариален акт за покупко-продажба 22, том III, per. № 4288, н. д. № 367/2006 г. на нотариус Н. В. с per. № *** на НК, процесният имот е продаден на Г. И. П. чрез И. Ш. А., легитимирал се при сделката като пълномощник на А. А. Х.. Три години след продажбата /през 2009г./ наследодателят на ищците А. А. Х. предявил облигационен иск против приобретателя Г. П. за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба по чл.26, ал.2 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт, по който е образувано гр.д. № № 10560/2009 г. на СГС, а исковата молба вписана под вх. № 3 3/24.11.2009г.

В хода на процеса по гр. д. № 10560/2009 г. на СГС, А. Х. починал през 2013г и бил заместен от наследниците си по съребрена линия Е. А. М. и М. А. Ч.. С решение от 31.08.2015 г. по гр. д. № 10560/2009 г. на СГС, първоинстанционният съд признал за установено по отношение на наследниците на първоначалния ищец А. Х. - Е. А. М. и 3

М. А. Ч., на основание чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, че сключената на 22.12.2006 г. покупко-продажба на процесния имот, оформена с нотариален акт № 22 от 22.12.2006 г. по нот. д. № 367/2006г, е недействителна като сключена от лице без представителна власт. На 19.05.2016 г. в хода на в. гр. д. № 949/2016 г. на САС, М. А. Ч. починала и в процеса встъпили наследниците й Г. Г. Ч. (дъщеря), А. А. Л. и М. А. Л. (внуци).

Решението на СГС е потвърдено от САС, който единствено е преквалифицирал иска по чл.42 ЗЗД, което решение не е допуснато до касационно обжалване по гр. д. № 3430/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о. и считано от 28.12.2017г е влязло в сила.

От направените уточнения пред въззивната инстанция и представените в тази връзка доказателства се установява, че в периода 2006г-2020г. с процесния имот са извършени последователно множество разпоредителни сделки. На 22 януари 2007 г. Г.

И. П. прехвърля чрез покупко-продажба на Р. П. П. (т. 001, акт № 49); на 10 декември 2007 г. Р. П. П. извършва прехвърляне /чрез покупко-продажба/ 9.8/100 идеални части от УПИ, в което е построена сградата, в която се намира процесният апартамент, на М.

С. Ш.; на 11 декември 2007 г. е учредена договорна ипотека върху имота в полза на ОББ АД със задължени лица М. Ш. и Л. С.; на 21 юли 2008 г. М. Ш. и Л. С. продават имота на К. А. М. (със сегашно фамилно име А.), която сделка е вписана в том 132, акт № 72. Това е последното разпореждане с имота, преди 24 ноември 2009г., когато е вписана исковата молба на А. А. Х. срещу Г. И. П., следват заличаване на договорна ипотека, вписване на възбрана по изпълнително дело срещу К. М. –А., които нямат значение за спора.

От значение за делото са писмените доказателства, установяващи, че праводателят на ответника К. М. – А. е въведена в имота чрез въвод по изп. д. № 469/2010г на ЧСИ И. Ч., и че имотът й е предаден на 16.07.2010г. По същото изпълнително дело на 20.02.2010г е постъпила жалба /л.79/ от наследодателя на ищците А. Х., с която е заявил, че имота е бил насилствено отнет от него чрез съдия изпълнител, и че до този момент е упражнявал фактическа власт, но в резултат на измамливи действия е прехвърлен с фалшиво пълномощно, за което води гр.д. № 10560/09г на СГС. С жалбата А. Х. е поискал спиране на изпълнителното дело, считайки че е налице хипотезата на чл.435, ал.4 и ал.5 вр. чл. 523 ал.1 ГПК, но до произнасяне по жалбата не се е стигнало, поради неотстранени от него нередовности, като последица от които същата е върната с влязло в сила на 02.12.2010г определение по гр.д. № 11 673/2010г.

От въвода във владение на 10.08.2010г до 24.07.2020г, когато е извършено разпореждане в полза на ответника Н. З. Х. (чрез договор за замяна, оформен с нот. акт № 161, том 2, нот.дело № 350/2020г), имотът е бил във фактическа власт на праводателката К. М. А., който факт се установява както от писмените, така и от гласните доказателства. Пред първата инстанция е разпитан св. Н., от показанията на когото става ясно, че с К. М. /А./ се познават от 2008г, през 2010г тя му казала, че е придобила апартамент, който не знае какво да прави заради окаяното му състояние.