Решение № 12 от 13.02.2023, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към решение № 12 от 13.02.2023 г. по АНД № 4/2023 г. по описа на РС – Чепеларе

Против обвиняемия А. Я. И., ЕГН **********, от гр. С. е проведено ДП № 144/2021 г. по описа на РУ - Чепеларе, преписка № 2900/2021 г. по описа на Районна прокуратура Смолян, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК.

Като е установил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, на основание чл. 242, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 375 от НПК наблюдаващият прокурор е изготвил постановление, което е внесъл в РС - Чепеларе с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК по отношение обвиняемия И. за това, че: на 16.10.2021 г., около 11.15 часа на път II-86 гр. Смолян - гр. Пловдив, в района на община Чепеларе, област Смолянска, при км.

83+800м., с посока на движение от гр. Смолян към гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “....“ с peг. № ...., собственост на А. Я. И., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:

- чл. 16, ал. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“,

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”,

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч /ал. 1/ ;

Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак" /ал.2/, като не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него пътно превозно средство; не е избрал безопасна скорост на движение при преминаването на участъка от пътя с остър десен завой; не се е съобразил с атмосферните условия и с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не е направил всичко възможно да намали скоростта до безопасната за преминаването през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност за движението, като не е изпълнил задължението си да се движи със скорост под 50км/ч, установена с пътен знак „В 26“ в този пътен участък, а се е движел с превишена скорост от 76км/ч, като допуснал напускане на платното за движение вляво на управлявания от него лек автомобил, като не е намалил скоростта до безопасната за преминаване през участъка от пътя с остър десен завой, с навлизане в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпило пътно транспортно произшествие с последвал удар между управлявания от него лек автомобил марка и модел “....“ с peг. № .... и насрещно движещият се лек автомобил марка и модел „...." с рег. № ...., управляван от Г.К.М., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил на пътника Д.Г.М., ЕГН **********, от гр. П., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 2-ри поясен прешлен, което е причинило трайно 1 затрудняване на движенията на снагата за продължителен период от време.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло направеното предложение по чл. 78а от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП - Смолян поддържа повдигнатото обвинение като моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание, ориентирано към минимума. Изразява становище, че не е необходимо да бъде наложено наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, каквато възможност е предвидена по чл. 78а, ал. 4 от НК. Моли вещественото доказателство - лек автомобил марка и модел “....“ с peг. № .... да бъде върнат на обвиняемия А. И., да бъдат присъдени в негова тежест разноските, направени в хода на досъдебното производство, както и да бъде отменена взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение "подписка".

Защитникът на обвиняемия – адвокат П. счита, че в случая посочените в постановлението на прокурора нарушения по чл. 20, ал. 1, и ал. 2 от ЗДвП са от т. нар. общи правила, които се дерогират от конкретно установеното нарушение на правилата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, че инкриминираното нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП в конкретния случай няма никакво отношение за настъпилата катастрофа, както и че до посоченото нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се стигнало, но вследствие на изхвърлянето на автомобила от центробежните сили поради несъобразяването със скоростта, което е предвидена за този пътен участък, т.е. това нарушение не е умишлено, а то е вследствие от превишената скорост, с която се е движил обвиняемия. С оглед на това моли съда да оневини обввиняемия за настъпване на процесното ПТП поради наришение на горецитираните разпоредби на ЗДвП. Поддържа, че са налице условията за приложението на чл. 78а от НК, като се солидаризира с предложеното от представителя на държавното обвинение относно наказанието и моли то да бъде определено в неговия минимален размер, предвид наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че не се налага прилагането на кумулативното наказание "лишаване от право да управлява МПС", предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК, като излага съображения в тази насока. Споделя изразеното от прокурора становище по отношение на вещественото доказателство, мярката за неотклонение и разноските.

В хода на досъдебното производство обвиняемият се е признал за виновен и е дал обяснения.

В хода на съдебното следствие, изразява съжаление за случилото се и дава обяснения.

Посочва, че работи, за да подпомага семейството си, че има заболявания - подагра и артроза на краката и трудно се движи. Горното налагало да ползва МПС за придвижването му до месторабота, до дома му и за посещения при лекар. В правото си на лична защита заявява, че не възразява за глобата, като моли същата да бъде минимална. Моли да не му бъде налагано наказание "лишаване от право да управлява МПС". При упражняване на правото на последна дума, като моли да му бъде наложена глоба в минимален размер и да не бъде лишаван от правото да управлява МПС.

Съдът, въз основа на събраните и приобщени доказателства по делото, като се запозна с Постановлението на РП - Смолян, както и като съобрази разпоредбите на чл. 378, ал. 2 и 3 от НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А. Я. И., е роден на ....г. в с. З., община Б., област С., ....., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.” № ..., ет. ..., ап. ....

Обвиняемият А. Я. И. е правоспособен водач на МПС с категории „В“, „М“, „ТКТ“ и „М“ и се води на отчет в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Смолян.

До момента същия е имал наложени наказания за допуснати нарушения по ЗДвП и съставени наказателни постановления.

На 16.10.2021 г. около 10.30 часа обвиняемият А. И. заедно със съпругата си свидетеля З.Д. тръгнали със собствения им лек автомобил марка „....“ модел „....“ с per. № .... от гр. Смолян 2 за гр. София, като автомобилът бил управляван от обвиняемия И., а съпругата му свидетелят З.Д., била на предна дясна седалка. При движението им в посока от гр. Смолян към гр. Чепеларе пътното платно е било двупосочно, а асфалтовата настилка от дребнозърнест асфалт, без неравности. Пътят е бил мокър и без наноси. Времето е било дъждовно, ясно и с нормална видимост. Автомобилът, управляван от обвиняемия И. бил с технически изправни системи, преминал годишен технически преглед, както и с валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът на автомобила - обвиняемия И. и свидетелят Д. били с поставени обезопасителни колани.

След като преминал разклона за село Проглед, обвиняемият И. се насочил по път II-86 към гр. Чепеларе, като се движел със скорост - 70-75 км/ч. В този пътен участък е имало поставени знаци - АЗ - „Последователни опасни завои, първият от които е надясно“, А-40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ и пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ - в случая 50 км/ч. След преминаването през прав участък, обвиняемият И. трябвало да преодолее остър десен завой.

Обвиняемият И. продължил да управлява автомобила с несъобразена скорост /около 76 км/ч/ без да се съобрази с установената категорична забрана за движение с по-висока скорост от 50 км/ч, с атмосферните условия /дъждовно време/ и с релефа на местността. По същото време, около 11.15 часа, на път II-86 в посока от гр. Чепеларе към гр. Смолян се движел лек автомобил марка „....“, модел „....“ с peг. № ...., управляван от свидетеля Г.М. от гр. П., който заедно със семейството си пътували от гр. Пловдив към с. Славейно, община Смолян.

Свидетелят Р.М. /съпруга на свидетеля Г.М./ пътувала на предната дясна седалка, а отзад, зад водача, седял синът им - пострадалият Д.М.. Тримата били с поставени обезопасителни колани. Автомобилът бил технически изправен. Свидетелят Г.М. управлявал автомобила с особено внимание, при спазване на въведените ограничения за скоростта и съобразно мократа пътна настилка и релефа. За свидетеля М. предстояло да преодолее ляв завой, като същият се движел в своята пътна лента. Непосредствено преди да навлезе в левия завой свидетелят М. забелязал, че срещу него в лентата му за движение се движел лек автомобил марка „....“ с peг. № .....

Поради несъобразената скорост на движение при навлизане в десния завой с висока скорост и загубата на сцепление между гумите и пътя, автомобилът марка „....“ модел „....“ с peг. № ...., управляван от обвиняемия И. започнал да поднася и задната му част да се изнася наляво от действащите върху автомобила центробежни сили.

При забелязването на лекия автомобил марка „....“ с peг. № ...., свидетелят М. реагирал, като се опитал да намали скоростта си на движение чрез задействане на спирачната система.

Въпреки това автомобилът, управляван от обвиняемия И., над който същият вече бил загубил контрол, навлязъл изцяло в насрещната пътна лента и се ударил с дясната си странична част в предната дясна част на лек автомобил марка и модел „....“ с peг. № .....

Непосредствено след удара водачът на лек автомобил „....“ с peг. № .... - свидетелят Г.М. слязъл от автомобила и подал сигнал на ЕЕНСП 112, като съобщил за настъпилото ПТП.

След удара съпругата му - пострадалата Р.М. почувствала силни болки в областта на гръдния кош. Пострадалият Д.М. имал силни болки в областта на кръста, гръдния кош и корема. Пострадалата З.Д. имала силни болки в областта на десния горен крайник.

След няколко минути на място пристигнал екип на ФСМП и полицейски служители от РУ Чепеларе. Оказана е била на място спешна медицинска помощ на пострадалите лица, които били транспортирани в МБАЛ - Смолян, а по-късно и УМБАЛ - Пловдив, където били извършени множество медицински изследвания, рентгенографии и лечения.

Установено е било, че пострадалият свидетел Д.М. в резултат на настъпилото ПТП има счупване на втори поясен прешлен, което по своите медико-биологични признаци съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Установени били „патологични фрактури“ на пет броя прешлени при постраадалата Р.М., 3 които нямат травматично естество, а са се развили в резултат на конкретно заболяване /увредена костна система/, като израз на патологичен процес. Липсвали са категорични данни, че тези увреждания са в резултат, като пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 16.10.2021 г. с пострадал Р.М., като тези увреждания по своите медикобиологични признаци съставляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.