Определение № 518 от 12.09.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Ямбол, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Гергана Ж. Кондова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500275 по описа за 2024 година от ГПК.

Производството е по реда на чл.274,ал.1, т.2 и сл. ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2 Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД гр.София, подадена от процесуалния представител юрк.Е.А., против Разпореждане №1416/23.04.2024г. по ч.гр.д.№1193/2024г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. С. Г. от с.********, Община********, за сумата 1860.38 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.06.2009г. до 05.01.2012г., за сумата 3 916.79лв. – лихва за забава за периода 06.06.2009г. до 26.02.2024г. с изключение на периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г., както и в частта за разноските за разликата над сумата 75,82лв. до размера на 224,48лв.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част, с искане за неговата отмяна и връщане делото на ЯРС с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Според частния жалбоподател, формираните от районния съд изводи са в противоречие с относимия към кредитното правоотношение Закон за потребителския кредит (отм.) в редакцията му от 22.12.2006г. Твърдението е, че договорът за кредит отговаря на всички изисквания, заложени от законодателя, като същият е сключен в писмена форма, изготвен е на ясен и разбираем език и има предписаното от закона съдържание – посочени са общ размер на кредита, обща стойност на плащанията, годишен процент на разходите и погасителен план, при което изводът за неговата недействителност е неправилен. Жалбоподателят изтъква, че законът нито в относимата му редакция, нито към настоящия момент, изисква в договорите за кредит да бъде посочено как е формиран ГПК, тъй като законът изрично посочва какво се включва при формирането му, както и методология за изчисляването му и неправилно съдът приел като порок на договора липсата на посочване как е формиран и какво включва ГПР, извеждайки и неправилния извод, че задълженото лице е било затруднено да разбере действителния размер на ГПР. Като неправилни са оспорени и съображенията на съда относно възнаградителната лихва, при положение, че в договора за кредит не е посочен приложимия към него лихвен процент, тъй като съгласно чл.7, т. 6 ЗПК /отм./ само в случай, че изчисляването на ГПР е невъзможно, договорът следва да съдържа годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.

Поради това в договора бил посочен само размера на ГПР, което според жалбоподателя не означава, че договорната лихва не фигурира в общите разходи за потребителя. Кредиторът 1 сочи, че всички компоненти, предвидени в чл.21 ЗПК /отм./ са включени в изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит, който е изчислен съгласно постановките на чл. 22 ЗПК /отм./, а разпоредбата на чл. 14 ЗПК /отм./ ясно и лимитативно сочи нарушението на кои норми от ЗПК води до най-тежката законова санкция - недействителност на целия договор за кредит - когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, а в случая договорът за кредит отговаря на всички изисквания, визирани в посочените правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

ЯОС намира, частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и против подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното.

ЯРС е сезиран от дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД гр.София със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. С. Г. от с.********, Община********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №PLUS ОТ 26.02.2009г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който договор са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД. Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за кредит в размер на 2 946,71лв., договорна лихва за посочен период в размер на 1 860,38лв. и обезщетение за забава върху просрочената главница за посочен период в размер на 3 916,79лв.

Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит, видно от който сумата по кредита е в размер на 3 000лева, предоставена за 34 месеца, с покупка на месечна застраховка за 6.42лв., общ размер на кредита - 3 218,28лв., 34 погасителни вноски с размер на вноската от 145,67лв. и посочен падеж на всяка вноска по погасителен план, падеж на последната вноска 05.01.2012г., ГПР 39.58% и общо задължение по кредита – 4 952,76лв. Според чл.3 от договора погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1860.38 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.06.2009г. до 05.01.2012г., за сумата 3 916.79лева – лихва за забава за периода 06.06.2009г. до 26.02.2024г. с изключение на периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г., както и в частта за разноските за разликата над сумата 75,82лв. до размера на 224,48лв., районният съд е приел, че процесният договор не отговаря на изискванията, установени в чл. 7, ал. 1, т.6 от ЗПК (отм.), тъй като посоченият в абсолютна стойност годишен процент на разходите, без да посочва как е формиран ГПР и какви компоненти включва, поставя задълженото лице в положение да тълкува всяка от клаузите на договора и да преценява дали му създава задължение за допълнителна такса по кредита. Съдът е приел, че и в частта на възнаградителната лихва договорът е недействителен като противоречащ на добрите нрави, тъй като съгласно съдебната практика максималният размер на възнаградителната лихва не трябва да надвишава с повече от три пъти размера на законната лихва. При тези изводи за недействителност на договора съдът е счел, че следва да бъдат приложени последиците на чл.14, ал.2 от ЗПК (отм.), като длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Сключеният между страните (праводателя на заявителя) договор от 26.02.2009г. е потребителски, за който е приложим ЗПК (отм.). Съгласно чл.7, т.т. 6, 7 и 10 от ЗПК (отм.), договорът следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита, които потребителят 2 трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно – да съдържа годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т.6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност.

Процесният договор не отговаря на тези изисквания. На длъжника е предоставена сума в размер на 3 000лв. за 34 месеца, с покупка на месечна застраховка за 6.42лв., при ГПР 39.58%, като липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР и неговите компоненти - какво включва той, съобразно изискванията на чл.21-22 от ЗПК (отм.). Не е ясно в ГПР включени ли са сумите по договора за застраховка и договорната лихва, като в договора не е посочен лихвен процент, и неясно е какви са разходите по кредита, без които данни е невъзможно да се прецени дали общата сума на плащанията възлиза действително в размер на 4 952.76лв. Относно възнаградителната лихва в допълнение на приетото от районния съд следва да се посочи, че лихвата е договорна и се дължи по силата на едно съглашение между съконтрагентите. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. По същество възнаградителната лихва е цената на предоставения паричен ресурс и се дължи ако е изрично уговорена.

Направените разходи от банката, първоначалния кредитор, за ползване на паричния ресурс и нейната печалба могат да се приравнят на възнаградителната лихва, тъй като се включват в цената на предоставената услуга- предоставената в заем за ползване парична сума, но в случая договорна лихва изрично не е уговорена в договора, лихвен процент на договорна лихва не е посочен, поради което и такава лихва е надължима.

Посочените обстоятелства обуславят извод за значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП и искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона. Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.7, т.6 от ЗПК (отм.) и на основание чл.14, ал.1 от ЗПК (отм.) е недействителен, в който случай съгласно чл.14, ал.2 от ЗПК (отм.) потребителят връща единствено заемната сума, но не дължи възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както правилно е приел и районният съд.

По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания правилно е отхвърлено от заповедния съд. При отхвърляне на заявлението за част от вземанията, недължими са и разноските за тези вземания. Разпореждането в оспорената му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1416/23.04.2024г. по ч.гр.д.№1193/2024г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД гр.София,с посочени по делото данни, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. С. Г. от с.********, Община********, за сумата 1860.38 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.06.2009г. до 05.01.2012г., за сумата 3 916.79лв. – лихва за забава за периода 06.06.2009г. до 26.02.2024г. с изключение на периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г., както и в частта за разноските за разликата над сумата 75,82лв. до размера на 224,48лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4