Решение № 436 от 21.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. С., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г.ев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Гражданско дело № 20221800100101 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. И. срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н..

Ищцата твърди, че на 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015г. на РСЕтрополе била сключена и одобрена съдебна спогодба между страните Д. Г.

Н. и Г. Н. Н. (майка и син), по силата на която ответникът Г. Н. се съгласява да изплаща на майка си Д. Н. месечна издръжка в размер от 1450 лв., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, считано от 21.12.2015г. Впоследствие било образувано изпълнително дело при ЧСИ Ренета Милчева за принудително изпълнение на задължението за издръжка. Ищцата счита, че съдебната спогодба е сключена по симулативен процес и уврежда нейните интереси в качеството й на бивша съпруга на ответника и негов кредитор. Поддържа, че размерът на задължението по съдебната спогодба почти изцяло покрива работната заплата на ответника, поради което, и в резултат от привилегироваността на вземанията за издръжка, тя не може да събере своето вземане от Н.. Навежда довод, че процесната съдебна спогодба съставлява и злоупотреба с право, като нейна цел е увреждането на ищцата и лишаването й от възможност да събере вземането си. Сочи, че размерът на определената съгласно спогодбата издръжка не съответствал на нуждите на ищцата. Изтъква, че на първо място задължено за издръжката на Н. лице би бил нейният съпруг, а не синът й Г.

Н.. Моли съда да приеме, че съдебната спогодба е относително недействителна спрямо ищцата.

С молба вх. № 1859/22.03.2022г. ищцата е отправила искане да бъде взет под внимание само печатният текст на исковата й молба. Посочила е също, че спогодбата е симулативна и че е сключена с цел да я увреди като кредитор, поради което желае да бъде обявена за недействителна.

С молба вх. № 2082 (л. 32 от делото) ищцата е изложила допълнителни 1 доводи в подкрепа на твърденията за симулативност на сключената спогодба, като е изтъкнала, че Н. Н. (съпруг на Д. Н.) от 2012г. работи на високоплатена длъжност като директор на „ВиК“ ЕООД С. област, а нейният баща Г. П.Т. притежава апартамент с висока цена в гр. С.. Посочила е, че всеки един от двамата би могъл да се грижи за нея.

С молба с вх. № 4512/30.06.2022 (л. 62 от делото) ищцата е уточнила също, че предявява иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба поради нейната симулативност, като в условията на евентуалност моли съда да я обяви за относително недействителна спрямо нея, доколкото са налице предпоставките за това, а именно, че е кредитор на Г. Н. и че сключената спогодба я уврежда.

Постъпил е отговор от Д. Г. Н., която оспорва исковете. По съществото на спора заявява, че синът й е поел задължение за заплащане на издръжка от морални съображения, считайки че това не би го затруднило. Позовава се на нормативно регламентираната поредност на задължението за издръжка съгласно чл. 141 от СК. Изтъква, че синът й и ищцата са разведени, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете е предоставено на бащата. Заявява, че тя също помага при отглеждането му. Не работи с оглед здравословното си състояние и трайно намалената си работоспособност. Твърди, че единственият доход е от инвалидна пенсия в размер на 127,50 лв. Позовава се на изтекла давност.

Постъпил е отговор и от Г. Н. Н., с който също се оспорват предявените искове и се навеждат идентични доводи срещу тяхната основателност.

Ответникът заявява, че между него и майка му има съгласие за изплащане на издръжка в определен размер, като повторно изтъква, че решението му е продиктувано от морални съображения, както и от преценката, че подобно задължение не би го затруднило (л.52 от делото). Намира за недопустимо, трето лице да преценява, дали съпругът на нуждаещата се от издръжка негова майка може да я осигурява, както и дали издръжката изобщо е необходима.

Изтъква, че с ищцата са бивши съпрузи, а също и че упражняването на родителските права над детето им е предоставено на него, както и че ищцата е била осъдена да изплаща издръжка за отглеждането на сина им, която обаче не плаща редовно. Твърди, че майка му (Д. Н.) му помага в отглеждането на сина му, не работи и има редица заболявания. Прави възражение за изтекла давност както за вземането, така и за предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание ищцата М. Д. И. се явява лично и се представлява от адв. П. и адв. Б.. Чрез процесуалните си представители изрично заявява, че поддържа исковата молба и че няма възражения по доклада. Моли съда да уважи претенцията й. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представя писмена защита, с която излага доводи за основателност на предявените искове. Твърди, че ответниците са търсели начин да осуетят събирането на вземането , за което сочат множеството събрани косвени доказателства. Излага съображения за доказаността на твърденията си, че ответницата не е имала нужда от издръжка, както и че размерът на уговорената издръжка е бил прекомерен, независимо от констатираните й заболявания. Моли съда да уважи главния иск, а в случай на отхвърлянето му - да уважи евентуалния такъв.

В открито съдебно заседание ответникът Г. Н. Н. не се явява.

2

Представлява се от адв. Е., преупълномощена от адв. Г.. Оспорва предявените искове и поддържа депозирания отговор. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Представя писмени бележки с твърдения за нередовност на исковата молба и неподсъдност на делото на Софийския окръжен съд. Сочи, че изложените твърдения за симулативност в исковата молба не отговарят на действителността. Повтаря изложените в отговора доводи. Излага съображения за доказаност на тежкото здравословно състояние на майка му, което неминуемо се отразява на разходите по лечението . Твърди, че спогодбата се изпълнява реално, поради което няма основание да се приеме, че е симулативна. Счита, че не е изпълнен и фактическият състав на евентуално предявения Павлов иск.

В открито съдебно заседание ответницата Д. Г. Н. не се явява.

Предсталвява се от адв. Е., която оспорва предявените искове и поддържа депозирания отговор. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които повтаря част от твърденията, изложени в подадения от нея отговор на исковата молба. Посочва, че е полиморбидно болна и че е с 56% трайно намалена работоспособност. Заявява, че уговорената издръжка се превежда по посочена от нея сметка като аргумент за реалното изпълнение на съдебната спогодба, поради което искът за прогласяване на нейната симулативност е неоснователен. По отношение на евентуалния иск твърди, че действията не са били насочени към това да увредят ищцата, както и че самата ответница не е знаела за увреждането.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Като доказателство по делото е приет представеният от ищцата препис на искова молба с вх. № 2489/21.12.2015г. на Д. Г. Н. срещу Г. Н. Н., с която е предявен иск по чл. 140, ал. 1 от СК, и въз основа на която е образувано гр.д.

347/2015г. на РС - гр. Етрополе. Представен и приет е и препис от протокол от 30.12.2015г. по същото дело, в който е обективирана сключената между страните по него съдебна спогодба (в сила от 08.01.2016г.) От съдържанието на спогодбата се установява, че Г. Н. се задължава да изплаща месечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015г.

По делото са представени и преписи на два броя заверени от представилата ги ищца изпълнителни листове, издадени в нейна полза срещу ответника Г. Н. Н. въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № 6605/01.10.2017г. по гр.д. 11118/2009г. по описа на СГС и Решение № 527/02.04.2012г. по гр.д. 4255/2011г. по описа на Софийския апелативен съд Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том II, рег. 14514, дело № 296/2008г., с който Г. П.Т. (баща на ответницата Д. Н.) придобива от „Л.-К.” ООД недвижим имот в гр. С., ж.к.

„Д.”, както и справка, свидетелстваща за родствената му връзка с ответницата.

Представен е и заверен препис на Постановление за отказ за изготвяне на разпределение от 16.11.2020г. по изп.дело № 64/2016г.по описа на ЧСИ Ренета Милчева, от мотивната част на което се установява, че постъпленията от запорите на сметките на длъжника Г. Н. са недостатъчни да удовлетворят 3 всички негови задължения. Сочи се, че взискателят Д. Н. е титуляр на привилегировано вземане, а за присъединения взискател М. И. сумата е несеквестируема.

Представени са медийни публикации относно заеманата от съпруга на ответницата Н. Н., професионална позиция в качеството му на управител на „ВиК“ ЕООД (л. 36 от делото).

По делото е изготвена съдебно – медицинска експериза, от която се установява, че ответницата Д. Н. е полиморбидно болна, страда от бронхиална астма - атопична, средно тежка персисираща с дихателна недостатъчност 1-ва степен /ДН I ст./, биполярно афективно разстройство /БАР/, артериална хипертония II ст., деформиращи спондилоза и спондилоартроза, радикулопатия, двустранна гонартроза, затлъстяване III ст., миоматозна матка, вертиго /световъртеж/. През 2014г. т.е. към момента на сключване на спогодбата, Н. е освидетелствана от ТЕЛК, като са й определени 52% трайна нетрудоспособност.

По делото е изготвена и съдебно – оценителна експертиза, от която се установява, че средномесечния разход за медикаменти на ответницата Д. Н. към момента на сключване на процесната съдебна спогодба (а именно 30.12.2015г.) е в общ размер от 452,99 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

1. По главния иск.

Съдът е сезиран с главен иск по чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение пето от Закона за задълженията и договорите, за прогласяване нищожността поради привидност (симулативност) на сключената между ответниците в производството по гр.д № 347/2015г. на РС- Етрополе съдебна спогодба. В исковата си молба ищцата излага съображения, че атакува симулативен съдебен процес, и обосновава допустимостта на такъв иск.

Съдът намира, че, с оглед изложените твърдения в исковата молба, следва да се разграничава, дали процесът е приключил с постановяване на акт по съществото на спора (съдебно решение) или със съдебна спогодба:

Ако съдебния процес е завършил с влязло в сила решение, предмет на иска за нищожност е самото съдебно решение. За уважаване на този иск е необходимо да се докаже, че съдът е възприел невярно фактическо и правно положение, защото е бил подведен от процесуалното поведение на насрещните страни, които, по взаимно съгласие, съзнателно са изтъкнали привидна фактическа обстановка, която да доведе съда до погрешни правни изводи. (В този смисъл - Решение № 50239 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4528/2021 г., IV г. о., ГК, и Тълкувателно решение № 106 от 7.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г., ОСГК).

За разлика от съдебното решение, съдебната спогодба е договор между страните по делото. Определението на съда, с което тя се одобрява, няма самостоятелно значение и не променя договорния характер

(Постановление № 7 от 28.XI.1973г., Пленум на ВС и Решение № 2694 от 17.XI.1960г. по гр.д. № 7272/ 60г., I г.о.). Нещо повече – с утвърждаването съдът не изразява становище относно съществуването 4 на прогласените с нея правоотношения, техния вид и техните правни последици, тъй като не проверява съответствието им с действителното правно положение, а единствено преценява, дали спогодбата противоречи на закона и на добрите нрави (арг. от чл. 234, ал. 1 от ГПК).