Решение № 969 от 04.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Д. МИТЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120203816 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Т. С. С. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 24-0769-001976/26.07.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 96 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 6, НП е било връчено на 26.08.2024 г., а жалбата е депозирана на 28.08.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 03.03.2024 г., около 13:13 часа, жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил ******************* и отишъл в близкия магазин. Междувременно, автомобилът потеглил сам и се ударил във входен портал на дом № 50, при което имало материални щети. Когато излязъл от магазина, жалбоподателят видял къде е автомобилът му.

Той отишъл на мястото, огледал ситуацията, преценил, че няма щети по портала, а само по 1 автомобила му, при което потеглил.

За случая били сигнализирани органите на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРБургас, като св. Д. Г. съставил АУАН с бл. № АД396646 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 96 и чл. 123 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения.

Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 96 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В постановлението било записано по отношение на второто нарушение-„установявайки допуснатото ПТП не изпълнява задължението си да информира контролните органи и да остане на място“. Малко по-надолу било записано: „е извършил:… 2. Не спира и не установява последиците от ПТП.“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът намира, че доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен органл Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 96 от ЗДвП:

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил, който потеглил сам и се ударил във входен портал на къща, при което са причинени материални щети. Макар да липсва снимков материал, за наличието на щети по портала свидетелства обстоятелството, че е бил подаден сигнал от живущите на адреса, като св. Г. също посочва, че е имало огъване на портала. Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП, съгласно която водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Очевидно, такива мерки не са предприети от жалбоподателя, като МПС е потеглило само.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон, като е санкционирал С. на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, която норма предвижда санкция в размер от 20 лева до 150 лева за водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

Правилото на чл. 96 от ЗДвП е свързано именно с престоя и паркирането на МПС, като вследствие на нарушаването му от страна на жалбоподателя не просто е създадена опасност за движението, а са настъпили и вреди. Поради настъпилото ПТП, съдът намира, че размерът на глобата правилно е определен над средния предвиден размер, а именно- 100 лева.

Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр.

2

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по ЗДвП не са маловажни.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, 1 от ЗДвП:

Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

На първо място, следва да се отбележи, че АУАН има обвинителна функция, поради което в същия следва ясно и пълно да е очертано нарушението, което се твърди да е извършено, като то следва да бъде очертано както фактически, така и чрез посочване на съответната законова разпоредба. В случая, в АУАН е записано само, че е налице нарушение на чл. 123 от ЗДвП. Посочената разпоредба обаче съдържа множество отделни хипотези, респ. в нея са разписани множество задължения на водачите, които зависят от характера на настъпилите вреди, наличието или липсата на съгласие между участниците в ПТП и т.н.

Следователно, посочването единствено на разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП представлява процесуално нарушение, тъй като не става ясно кое точно задължение се твърди да не е изпълнил жалбоподателя. Едва в НП вече е посочена конкретната хипотеза- чл. 123, ал. 1, т.

1 от ЗДвП.

На следващо място, в словесното описание в постановлението са посочени различни деяния, които биха могли да бъдат съотнесени към различни хипотези. Съгласно словесното описание в АУАН и НП водачът, установявайки допуснатото ПТП не изпълнява задължението си да информира контролните органи и да остане на място. По-надолу в НП нарушението вече е формулирано като „не спира и не установява последиците от ПТП“.

Първо е видно противоречието в самото описание, тъй като от една страна се твърди, че водачът е установил, че има ПТП, респ. последици от него, а после се твърди, че не е спрял и не е установил последиците от ПТП. Също така, в посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП липсва описано задължение за уведомяване на органите на МВР.

На практика, в НП са описани обстоятелства, които съответстват на предписаното задължение в б. „в” на т. 3. За да отговарят на изискванията на ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление, извършеното нарушение следва да е описано от фактическа страна с всички съставомерни признаци, така както са посочени в закона. Единствено по този начин лицето, което е посочено като нарушител може адекватно и пълно да упражни правото си на защита, както по фактите, така и по правото. В случая е налице както неясно и неточно фактическо описание, съпоставено с посочената разпоредба, така и смесване на два отделни текста на т. 3- по б. „а” и б. „в”. Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя както нарушителя, така и съда в невъзможност да се разбере какво е извършеното нарушение според наказващия орган.

Посоченото нарушение е достатъчно обжалваното постановление да бъде отменено на формално основание в тази част.

Извън горепосоченото, ако се приеме, че е вменено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то не се доказва извършването на същото. Съгласно тази разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От самото описание в постановлението, а и от доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е установил последиците от настъпилото ПТП.

В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.

3

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.

Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.

При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 80 лева следва да бъде намалено до размер от 40,00 /четиридесет/ лева, доколкото се касае за отмяна на НП по отношение на едно нарушение и потвърждаване за второто.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001976/26.07.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Т. С. С. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001976/26.07.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 96 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, на Т. С. С. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.