Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 05.02.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5262/2019
Вид
Решение № 192
Подписан
05.02.2020
В сила
05.10.2020
Състав
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ ИНГИЛИЗОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 192 гр. Пловдив, 05.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря Виолина

Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД №2626/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 448316-F483055 от 15.07.2019 г. на Ж.Н.М.– Началник Отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Централно Управление на НАП, с което на "Апид 2000" ЕООД, ЕИК

*********, представлявано от Х.П.Д. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба

№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.

118, ал.6 от ЗДДС.

Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, допуснати са съществени процесуални нарушения, сочи се, че са подавани редовно данни за доставките на гориво в бензиностанциите до НАП като в конкретния случай данните коректно са въведени в системата, но не е сработил софтуера за дистанционна връзка на нивомера. Сочи че на същата дата на друг обект на дружеството са констатирани идентични случаи и за тях не са издавани наказателни постановления, а е прието че представляват маловажен случай и е приложен чл.28 от ЗАНН. Моли в случай, че се приеме наличие на извършено нарушение да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъде отменено обжалваното НП.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. Я.А., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за участие в делото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

На 27.02.2019 г. в 16: 40 часа свид. С.Ч. – ** участвал в извършена оперативна проверка на обект бензино-газстанция "А2", находяща се в гр. Перущица, стопански двор и стопанисвана от жалбоподателя "Апид - 2000" ООД. В обекта се използвала нивомерна измервателна система (НИС) Optilevel за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, модел "Дайс KL" с № на ФУ DS004247 и № на ФП 35004247. В хода на проверката свид.

Ч. установил, че съгласно документ № 594 от 25.02.2019 г. към АДД № ********** от 25.02.2019 г. с УКН № *********4377965/25.02.2019 г. на 25.02.2019 г. в обекта била получена доставка на гориво "Бензин А95 Н 8 % БИО" с код по КН: 27101245 с количество 1500 л. Направена била справка в ИС на НАП, модул "Постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП", при която се установило, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не било изпратило данни от НИС за получената доставка по дистанционна връзка на НАП - данни, които дават възможност за определяне на наличните количества нива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. На място за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол за проверка № 0408014/27.02.2019 г.

На 18.04.2019 г. свид. Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F483055 против дружеството-жалбоподател в присъствието на негов представител и на двама свидетели за нарушение на чл.3, ал.3 от

Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.чл.118, ал.6 от ЗДДС. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка. Срещу акта постъпило писмено възражение с вх. № 4998/06.03.2019 г.

Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

За да установи сочената фактическа обстановка съдът отчита наличните по делото гласни – показанията на св.С.Ч. и писмени доказателства - дневен финансов Z отчет с № 35004247 от 25.02.2019 г.; служебен бон № 35004247 от 25.02.2019 г.; протокол за извършена проверка № 0408014/27.02.2019 г. и протокол от 18.04.2019 г. към него; АДД № ********** от 25.02.2019 г.; приложените към преписката справки за постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП, въпросен лист от 27.02.2019 г., декларации от Н.Г.и Б.Д., обяснения от **.И.С.относно извършен ремонт на ЕСФП D5004247, както и от предупреждение № 448327-F475376/15.07.2019 г.; предупреждение № 448336-F475386/15.07.2019 г.; предупреждение № 448340-F475390/15.07.2019 г.; предупреждение № 448344-F475391/15.07.2019 г. и предупреждение № 448333-F475383/15.07.2019 г. В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия относно изяснените чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява приетата от съда фактическа обстановка

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, връчено е срещу подпис на управителя на дружеството.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта С.Ч., който сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че не е подадена информация за това, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни от НИС за получената доставка по дистанционна връзка на НАП, които данни дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите. Показанията на св.Ч. се кредитират с доверие от съдебния състав.

На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал.3 от Наредба № Н-18 на МФ. Този извод се споделя напълно от съдебния състав, тъй като е безспорно установено, че нивомерната система не е подала необходимите данни към НАП касаещи доставката на гориво на 25.02.2019 г.

Следва изрично да се отбележи, че причината за неподаването е без значение, тъй като нарушението е осъществено от юридическо лице, а в тези случаи въпросът за вината не се изследва, тъй като отговорността на ЮЛ е обективна съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС.

АНО, при издаване на обжалваното НП, не е изложил съображения защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В случая непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с данъчното облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по - дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които те се засягат. Същевременно обаче според съдебния състав в конкретния случай наказващия орган е следвало да изложи ясни мотиви защо счита, че конкретното нарушение не се явява с по-ниска степен на обществена опасност. От доказателствата по делото се установява, че на 27.02.2019 г. са били осъществени проверки от органите по приходите на два обекта на дружеството жалбоподател – бензиностанции в гр.Перущица и в с.Крумово. И при двете проверки са били констатирани едни и същи нарушения касаещи част от доставките на горива и по-конкретно такива касаещи неподаване на данни от нивомерните системи на монтираните в обектите ЕСФП за част от доставките. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид. В тази връзка, за да се извърши необходимата преценка за конкретната степен на обществена опасност на настоящото деяние и нейното съотнасянето спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид като отправна точка за това съотношение служат, приложените 5 броя предупреждения, всички от дата 15.07.2019 г., с които жалбоподателят е бил писмено предупреден на основание чл. 28, б.

"а" ЗАНН, като всяко от деянията, предмет на отделните предупреждения, е било квалифицирано като маловажен случай. Същественото обстоятелство е, че петте деяния, представляващи маловажни случаи, и процесното, за което е издадено обжалваното НП, са напълно еднотипни, осъществени при една и съща фактическа обстановка, с единствена разлика на датата, на която са били осъществени отделните деяния. Единствената разлика се състои в това, в кой обект на дружеството са констатирани нарушенията.

За да приеме, че деянията по петте на брой предупреждения съставляват маловажен случай, АНО е установил, че всеки път жалбоподателят е издавал служебен бон от ЕСФП за доставката с предмет "изпратена доставка". Категорично се доказа по делото, че такъв служебен бон е бил издаден и в процесния случай от наличното в обекта ЕСФП модел "Дайс KL" с № на ФУ DS004247 и № на ФП 35004247. Този факт се установи както от показанията на свид. Ч. а така и от самия служебен бон. От реквизитите на същия по категоричен начин се изяснява и че той е издаден именно във връзка с процесната доставка на гориво с количество 1500 литра бензин А-95Н 8 % БИО по документ с УКН № *********4377965 от 25.02.2019 г., извършена на 25.02.2019 г. Сериозна критика търпи подходът на административнонаказващия орган, който е проявил тенденциозност и не е приложил това относимо доказателство при окомплектоването на преписката, нито това обстоятелство е било отчетено поне като смекчаващо такова в издаденото НП. На следващо място във всяка една от хипотезите, при които деянията са били намерени за разкриващи по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените такива нарушение, извършената доставка е била отразена в издадения нулиращ Z отчет за деня. И това обстоятелство обаче се установява да е проявено и по отношение на доставката на бензин А-95 Н с количество 1500 литра, осъществена на 25.02.2019 г. в бензино-газстанция "А2", находяща се в гр. Перущица, стопански двор и стопанисвана от жалбоподателя "Апид - 2000" ООД. В получения в НАП нулиращ Z отчет за деня са се съдържали данни за обема на всеки един от резервоарите по видове горива като увеличението на горивото с конкретната доставка е намерило отражение в показанията на нивомерната система. Този факт също се установява както от показанията на свид. Ч., изцяло кредитирани от съда, така и от самия дневен Z отчет, приложен към материалите с жалбата и приет като писмено доказателство по делото. Налага се категоричен извод, че всички смекчаващи обстоятелства, при чието проявление АНО е намерил степента на обществена опасност на деянието да е значително по-ниска от обикновените случаи на този вид нарушения, са били проявени и при процесното деяние. Единствено неяснота създава избраният от наказващия орган подход при едни и същи факти и при еднакво проявление на смекчаващите обстоятелства – и като количествена характеристика, и като настъпили последици, законът да бъде приложен по напълно противоречив начин. Това създава впечатление за тенденциозност, хаотичност и непредвидимост в действията на администрацията, която не прилага закона последователно, а избирателно. Ето защо и съдът счита, че наказващият органе е дължал излагане на мотиви защо счита, че конкретното нарушение е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с аналогичните, за които е прието че представляват маловажен случай, Следва да се обърне внимание и че становището обществената опасност да е била повишена поради наличието на повече от едно деяние, в случая е несподелимо. Действително съдебната практика е изяснила, че наличието на предходно освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН за същото нарушение изключва маловажността на случая, тъй като целите на специалната превенция няма как да бъдат постигнати без реално налагане на санкция. Същественото обстоятелството обаче е, че отправеното предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да е предходно на извършеното нарушение. От обективна страна следва да се е сложила следната последователност от факти – деецът да е извършил административно нарушение, да е освободен от административнонаказателна отговорност с предупреждение по чл. 28 ЗАНН, след като му е връчено предупреждението и той е узнал за него, въпреки това да не е привел поведението си в съответствие с нормативно дължимото, като е допуснал ново нарушение, което следва по време отправянето на предупреждението.