Определение № 152 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Пазарджик, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно частно наказателно дело № 20255200600296 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 345 от НПК.

Образувано е по жалба защитника на подсъдимия Д. К., гражданин на ***, ЛН ********** против определение от 27.02.2025г. на Районен съд Велинград по НОХД № 171/2003г. по описа на съда постановено на основание чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, с което е отхвърлено искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че не става ясно в обвинителния акт, по какъв начин на 10.06.2021 г. във Велинград жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества „****“, което било установено по надлежния ред. Твърди се в жалбата, че за съставомерността на деянието по чл. 343 б ал. 3 от НК не е необходимо наличието на наркотично вещество при водача на моторното превозно средство да е установено по надлежния ред. За разлика от разпоредбата на чл. 343 б ал. 1 от НК, в която елемент от състава на престъплението е определена степен на алкохолна концентрация, установена по надлежния ред, изискване за установяване по надлежния ред на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно формулировката на чл. 343 б ал. 3 от НК. Твърди се също така, че подсъдимия е италиански гражданин и в хода на досъдебното производство при предявяване на разследването наблюдаващият прокурор не е счел за нужно да го уведоми: „Уважават ли се доказателствените му искания, на какво законово основание се уважават или отхвърлят? съгласно императивните разпоредби по смисъла на чл. 229, ал. 3 от НПК, от които става ясно, че прокурора е длъжен в законоустановен 7-дневен срок задължително да се произнесе с постановление по тези въпроси. Твърди се също така в частната жалба, че ВРС не е допуснал и част от доказателствените искания на защитата, поради което в случай, че не се уважи искането за прекратяване на съдебното производство, то следва да се уважат доказателствените искания, подробно изложени в Писмения отговор и възражение против обвинителния акт. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното определение на Районен съд Велинград, като даде задължителни указания за правилното прилагане на закона и недопускането на съществени процесуални нарушения, които изцяло нарушават правата на подсъдимия. Алтернативно се моли в случай, че въззивния съд не прекрати съдебното производство, то да бъдат уважени доказателствените искания на жалбоподателя.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва определението на първоинстанционния съд. По 1 същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Видно от обвинителния акт по делото, е че подс.Д. К. е обвинен в това, че на 10.06.2021 г. в гр. Велинград, е управлявал МПС лек автомобил „***“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества, **** с активен компонент тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с химическа експертиза № ***** г. на ВМА - гр. София – престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Действително в действащата към 10.06.2021г. редакция на разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК липсва изискването управлението на МПС след употреба на наркотични вещества да е установено по надлежния ред, но въззивния съд намира, че присъствието на този израз в обвинителния акт не нарушава правото на защита на подсъдимия и не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за връщане на делото на прокурора. Следва да се отбележи, че присъствието в диспозитива на обвинителния акт на обстоятелството, че употребата на наркотично вещество била установена по надлежния ред не накърнява възможността на подсъдимия да разбере повдигнатото му обвинение. В обвинителния акт е налице описание на деянието, правната квалификация, посочени са елементите на състава на престъплението, в което е обвинен подсъдимия, поради което въззивния съд намира, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и при изготвянето му няма допуснато съществено процесуално нарушение. Ето защо въззивния счита за неоснователно възражението на защитата, че добавянето на израза „установено по надлежния ред“ към състава на престъплението е съществено процесуално нарушение. Неоснователно се явява и възражението, че при предявяване на разследването наблюдаващият прокурор не е счел за нужно да уведоми подсъдимия дали се уважават направените от защитата искания, тъй като видно от материалите по делото, е че с постановление от 25.08.2022г. прокурорът се е произнесъл по направените при предявяване на материалите по делото искания, като е отказал да ги уважи. Това постановление на прокурора е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.229 ал.3 от НПК. Подсъдимия и защитата са имали възможност да се запознаят с него след образуването на съдебното производство, в което могат също да направят съответните доказателствени искания, поради което с нищо не се нарушава правото на защита на подсъдимия. Ето защо въззивния съд намира, че и това възражение на защитата е неоснователно доколкото не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Тук е мястото да се посочи и ТР № 2/2002г. на ОСНК, съгласно което процесуалните нарушения допуснати при събирането и проверката на доказателствата не съставляват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Така, че за подсъдимия и защитника му оставя възможността да направи съответните искания за събиране на доказателства пред първоинстанционния съд при разглеждането на делото по същество. Неоснователно е и възражението на защитата наведено в частната жалба относно това, че Районен съд Велинград не е уважил част от доказателствените искания на защитата в процедурата по чл.248 ал.1 от НПК, тъй като в тази му част определението на първоинстанционния съд не 2 подлежи на обжалване. В случая на обжалване по реда на чл.249 ал.3 от НПК и Глава 22-ра от НПК подлежи само определението на съда по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК. Произнасянето на съда по чл.248 ал.1 т.7 от НПК не подлежи на обжалване отделно от присъдата.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че определението на Районен съд Велинград по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.249 ал.3 от НПК чл. 345 ал. 1 от НПК Окръжен съд Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.02.2025г. на Районен съд Велинград по НОХД № 171/2003г. по описа на съда постановено на основание чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, с което е отхвърлено искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3