Решение № 285 от 30.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Радомир, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100275 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № ..., том...., дело № .... от 29.07.1994 г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Радомир дядото на ищцата - П.К. Л., бивш жител на с. С.., общ. Р., обл. Перник, починал на 24.01.2023 г. бил изключителен собственик на следния недвижим имот, а именно:

Неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С.., общ. Р., обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С.И., К.Г. Ч. и блок на ТКЗС.

Имотът бил придобит по време на брака на П.К.Л.с Г.Й.К. и бил бивша съпружеска имуществена общност. Г.К. починала на 07.04.1997 г. и оставила за наследници съпруга си П. К.Л., дъщеря си И. П.М. и сина си И.П.Л. починал на 28.04.2001 г.

С нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .., том .., pег. № .., дело № ...от 28.08.2001 г. на нотариус Б. К., с район на действие - Районен съд - Радомир, П.К. Л. прехвърлил на дъщеря си И.П.М. следния недвижим имот, а именно:

4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С.., общ.

Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С.И. К. Г. Ч. и блок на ТКЗС, 1 срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота му.

Приемателката И.П.М. не изпълнявала задълженията си по договора. Същата починала на 18.08.2017 г. и оставила за наследници С. С. С. и Д. С. Г.. Тъй като били изминали повече от пет години от смъртта на приемателката и П. Л. повече от всякога имал нужда от гледане, същият предявил иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въз основа на който било образувано гр. д. № .../2022 г. по описа на РдРС, по което ответницата С. С. признала иска и заявила, че няма да се ангажира с гледането и издръжката на ищеца. С решение № ...../10.01.2023 г., постановено по посоченото дело, съдът развалил сключения договор за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .. том .., pег. № ..., дело № ...от 28.08.2001 г. на нотариус Б. К., с район на действие - Районен съд – Р..

Тъй както П. Л..имал нужда от средства, на 14.01.2023 г. в с. С., общ. Радомир, обл.

Перник сключил с ищцата предварителен договор за покупко - продажба на процесните 4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С. общ. Радомир, обл.

Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч.. и блок на ТКЗС. При подписването на договора ищцата твърди, че изплатила на продавача авансово капаро (задатък) в размер на 5000 лева, представляващ част от продажната цена на описания недвижим имот.

На 24.01.2023 г. продавачът П. Л.. починал и оставил за наследници ищцата и ответниците С. С. и Г. Л., поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен сключеният на 14.01.2023 г. предварителен договор за покупко – продажба на гореописания недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Л., в който не се оспорва, че посоченият имот е бил собственост на П. К. Л., който на 28.08.2001 г. сключил договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, с който прехвърлил собствените си идеални части от имота, предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска в настоящото дело, на дъщеря си И. П.М.

Не се спори и че И.М. е починала на 18.08.2017 г. и е оставила за наследници С. С. С. и ищцата Д. С. Г.. През 2022 г. П. Л. завел дело срещу внучките си Д. Г. и С. С., с който поискал да бъде развален договорът за издръжка и гледане, който сключил с покойната им майка поради неизпълнение, като на 10.01.2023 г. по гр. д. № ../2022 г. по описа на Районен съд - Радомир било постановено решение при условията на признание на иска, с което договорът за издръжка и гледане бил развален.

Ответницата сочи, че макар в исковата молба да се твърди, че при подписването на договора ищцата заплатила задатък от 10 000 лева, представляващ част от продажната цена, според чл. 3 от договора сумата от 10 000 лева не е задатък, а цялата продажна цена.

Задатъкът бил в размер на 5000 лева, като остатъкът се дължал при нотариалното 2 изповядване на сделката.

Твърди и че искът се явявал преждевременно предявен, поради което е недопустим, тъй като съгласно чл. 5 от договора страните се задължавали да сключат окончателен договор не по-късно от 16:00 ч. на 31.12.2023 г., което означавало, че към момента на подаване на исковата молба не е настъпил падежът на задължението за прехвърляне на имота и ответниците все още биха могли да изпълнят задължението за сключване на окончателния договор.

В случай, че съдът счете иска за допустим, счита, че той е неоснователен, като твърди, че предварителният договор не е подписан от П. К. Л..

В случай, че по делото се докаже, че договорът е подписан от П.Л., счита, че същият е симулативен, като в действителност има за цел да прикрие договор за дарение между П.Л.и Д. Г.. Поддържа, че поради неприключилата съдебна процедура отчуждителят на имота не е могъл да го прехвърли на ищцата чрез дарение, защото не е бил собственик и това би било пречка в нотариалното производство за изповядване на сделката. Затова страните привидно са сключили предварителен договор за продажба, като реално не са имали намерение да бъде извършено плащане. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение е нищожно, както и дарението на бъдещо имуществото, каквото се явявал недвижимият имот към момента на сключване на сделката и по тази причина договорът не пораждал действие.

Наред с това, твърди, че сочената за продажна цена от 10 000 лева не била платена на П.Л., като плащането е следвало да бъде извършено по банков път.

Извън изложените съображения за неоснователност на иска, счита, че не са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като съгласно чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. По отношение на собствеността на имота липсвали доказателства, че приложеното съдебно решение, с което е развален договорът за издръжка и гледане, е влязло в сила. Също така, тъй като предмет на предварителния договор е идеална част от правото на собственост върху имота, за обявяването му за окончателен било необходимо да бъде спазено изискването на чл. 33 ЗС, но по делото нямало доказателства, че П.Л. е предложил на ответницата Г. Л. да закупи притежаваните от него 4/6 ид. ч. от имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. С., в който се сочи, че към датата на сключване на договора - 14.01.2023 г., продавачът П. Л.не е имал право да се разпорежда с процесния имот, тъй като към тази дата продавачът не е бил собственик на имота, предмет на сделката.

Същият е починал на 24.01.2023 г., преда да е станал собственик на имота, като вече не можело да настъпи транслативното действие на договора, нито да се санират недостатъците му относно неговата недействителност, като липсата на съгласие по чл. 33 ЗС, липсата на доказателства за редовно и валидно плащане по договора, за обстоятелствата, че договорът 3 не заобикаля закона, че не е симулативен и привиден, че не е сключен при грешка, при явно неизгодни условия или при заплашване и измама.

Процесният предварителен договор от 14.01.2023 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като бил лишен от предмет и основание.

От друга страна, преди крайния срок за сключване на окончателен договор, а именно 31.12.2023 г., за ответниците не можело да възникне задължение за сключването му, от което следвало, че искът е преждевременно заведен и недопустим.

За действителността на процесния предварителен договор от 14.01.2023 г., както и за обстоятелствата относно изпълнението на договорните задължения, липсвали каквито и да било доказателства.

Липсвали и доказателства за плащане на сумата в размер на 10 000 лева по този договор.

Ако въобще плащане се е състояло, не ставало ясно дали е извършено по банковата сметка на продавача или в брой, в последния случай - в нарушение на закона.

Наред с това се твърди, че единствено ищцата Д. Г. е имала ключ от имота на продавача П. Л., както и достъп до цялото му имущество, включително до парите, намиращи се в имота му. Единствено ищцата е имала достъп до банковата сметка на П.Л., като тя разполагала с банковата му карта и се разпореждала със средствата по сметката, а на 24.01.2023 г. - в деня на смъртта на П. Л., сметката му била закрита от ищцата Д. Г. без знанието и съгласието на другите наследници на П.Л., посочени като ответници по делото. Плащане от купувача на продавача на сума, която се оказва в разположение не на продавача, а на купувача, не било редовно и валидно плащане по договора.

Наред с това, в обстоятелствената част на исковата молба договорът, предмет на делото, бил споменат с различни дати и нито една не отговаряла на посочената в самия документ дата.

Твърденията на ищцата, че продавачът имал нужда от средства, че неговата дъщеря не се грижила за него и че искала доброволно да уреди отношенията си с ответниците, не отговаряли на истината.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № ., том ., дело № ..от 1994 г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд – Радомир, се установява, че П.К. Л.и Г. Й.К. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици на следния недвижим имот, а именно:

Дворно неурегулирано място, находящо се в землището на с. С., общ. Радомир, обл.

Перник, цялото с площ от 3000 кв. м, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч.и блок на ТКЗС.

4

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 35/28.04.2017 г., издадено от кметство, с. С., е, че Г. Й. К. е починала на 07.04.1997 г. и е оставила за наследници съпруга си П. К. Л., дъщеря си И. П. М.а и сина си И.П.Л., починал на 28.04.2001 г. и наследен от Г. И. Л. – дъщеря.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 436/20.09.2017 г., издадено от Община Радомир, се установява, че И. П. М. е починала на 18.09.2017 г. и е оставила за наследници С. С. С. – дъщеря и Д. С. Г. – дъщеря.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .., том III, pег. № .., дело № ...от 2001 г. на нотариус Б. К. с район на действие - Районен съд - Радомир, се установява, че П.

К.Л.е прехвърлил на дъщеря си И. П. М.следния недвижим имот, а именно:

4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ.