Решение № 195 от 18.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Червен бряг, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100658 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от „*** със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404, ***, представлявано от управителите *** и ***, чрез юрк. Б. Т. – пълномощник на управителите против К. И. Г. от гр. София, п.к. 1000, ***.

С нея на основание чл.422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника К. И. Г., ЕГН **********, че същият дължи на „*** със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404, ***, представлявано от управителите *** и ***, сума в общ размер на 1256,58 лева, формирана както следва: сумата 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 373,80 лева (триста седемдесет и три лева и 80 стотинки), представляваща неплатени дължими такси, сумата 25,03 лева (двадесет и пет лева и 03 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 06.09.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата 94,78 лева (деветдесет и четири лева и 78 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 21.10.2019 г. до 15.10.2024 г., сумата 262,97 лева (двеста шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща неустойка, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията, както и направените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 06.09.2019 година длъжникът К. И. Г., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 355154 със „***, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 525.03 лева в срок до 21.10.2019 г., 1 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. „*** като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404, ***

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Твърди се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,62 %, като кредитополучателят поел задължение при неизпълнение в срок да плати такса съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „*** за разходите за събирането на просрочените вземания както и да предостави в тридневен срок обезпечение на кредитора чрез банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение – да плати неустойка от 262,97 лв. Изтъква се, че ответникът не е предоставил обезпечение и поради неплащане на дължимите вноски е изпаднал в забава. Навеждат се доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г., вземанията са прехвърлени на ищеца, който като пълномощник на първоначалния кредитор е съобщил на длъжника за цесията като е последвало неизпълнение. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 25/2025г., по описа на Районен съд – Червен бряг която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.

Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на ГПР и невключването в него на разходите за неустойка, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави както и за недължимост на вземането за такси поради липса на основание за начисляването им. С оглед изложеното се обосновава извод за недействителност на договора за кредит като се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител.

За ответника в съдебно заседание се явява назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Д. Т. от ПлАК, която прави искане да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции, като неоснователни, необосновани и недоказани, като подробни съображения е изложила в отговора на ИМ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

2

Предявеният иск е по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 06.09.2019 година Длъжникът К. И. Г., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 355154 с „***, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 525.03 лева в срок до 21.10.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Договорът е сключен при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,62 %, като кредитополучателят поел задължение при неизпълнение в срок да плати такса съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „*** за разходите за събирането на просрочените вземания. Ответникът се задължил да предостави обезпечение на кредитора по чл. 33 от Общите условия чрез банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение – да плати неустойка от 262,97 лв., разпределена на вноски съгласно погасителния план. На 05.04.2025г. между „*** като цедент и ищецът като цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с което са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за заем за главница, лихви и неустойка в общ размер на 1256,58 лв. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията.

По заявление на последния е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по частно гражданско дело № 25/2025г. по описа на Районен съд – Червен бряг за вземания за сумата 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 373,80 лева (триста седемдесет и три лева и 80 стотинки), представляваща неплатени дължими такси, сумата 25,03 лева (двадесет и пет лева и 03 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 06.09.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата 94,78 лева (деветдесет и четири лева и 78 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 21.10.2019 г. до 15.10.2024 г., сумата 262,97 лева (двеста шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща неустойка, както и държавна такса в размер на 25,13 лева (двадесет и пет лева и 13 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева)., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

3

По делото е прието ч.гр.д. № 25/2025 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.

Иска е се явяват допустим и следва да се разгледан по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение.

Съдът счита, че е налице надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него Договор за потребителски кредит № 355154, сключен със „***.

Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на ответника и е връчено на посочен от нето имейл адрес и с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по 4 установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Ищецът с исковата молба претендира заплатените разноски в исковото и в заповедното производство, от които се установява, че се претендира заплатена държавна такса в размер на 25,13 лв. или 12,85 евро, 100.00 лв. или 51,13 евро– юрисконсултско възнаграждение за представителство в заповедното производство и заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. или 25,56 евро, 200.00 лв. или 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение за представителство в настоящето производство, както и сумата от 426.00 лв. или 217,81 евро, платена за назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ищеца. По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника в размер на 100.00 лв. или 51,13 евро– за заповедното производство, като така определените размери са съобразени с формалността на заповедното производство. От така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е 801,13 лв. или 409,61 евро, каквато сума се и претендира.