Решение № 3186 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3186 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121047 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „МБАЛ – ПАЗАРДЖИК“ АД против А. Г. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумите:

3 439,80 лв., представляваща неустойка в размер на трикратния размер на разходите за практическо обучение за придобиване на специалност „*****“, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане;

5 216,65 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 3, ал. 3 от трудов договор № ****** г.

Ищецът твърди, че ответницата е нарушила поетите задължения по договора за обучение и специализация, поради което дължи уговорените неустойки.

Ответницата оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, като не е налице едностранно виновно прекратяване от нейна страна, нито неизпълнение на задълженията, обуславящо възникване на неустоечната отговорност. Прави и възражение за нищожност на 1 неустоечните клаузи поради противоречие с добрите нрави, както и евентуално възражение за прекомерност по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ****** г., сключен за изпълнение на длъжността „***** – *****“.

Установява се, че със заявление от **** г. ответницата е отправила предложение за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не се установява работодателят да е уведомил ответницата в предвидения в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ седемдневен срок за приемане на предложението. Липсват доказателства приемането да е достигнало до знанието на служителя в рамките на законово установения срок.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, следва да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в седемдневен срок. При липса на отговор в този срок предложението се счита за неприето.

Следователно към изтичане на срока предложението на ответницата е загубило действието си по силата на закона.

Независимо от това работодателят е издал Заповед № ******** г., с която е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. От съдържанието на заповедта се установява, че прекратяването е извършено именно на това основание, а не поради едностранно виновно неизпълнение на задължения от страна на ответницата.

Съдът приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора за обучение, което да поражда основание за ангажиране на неустоечната отговорност на специализанта.

Отговорността за неустойка има обезпечителен и обезщетителен характер и възниква само при осъществено неизпълнение на задължение, за което длъжникът отговаря. В случая работодателят сам е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и не може да черпи права 2 от собственото си поведение, за да ангажира договорна отговорност на ответницата.

Не се установява ответницата да е прекратила едностранно трудовия договор на основание чл. 326 КТ или чл. 327 КТ, нито да е отказала изпълнение на поетите задължения по договора за специализация.

При тези данни съдът намира, че не са налице предпоставките за възникване на претендираните вземания за неустойка.

Поради неоснователност на главните искове следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законна лихва.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБАЛ – ПАЗАРДЖИК“ АД,ЕИК: 130072241, срещу **** Е. К. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3 439,80 (три хиляди четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева/1758,74евро/ , представляваща неустойка в размер на трикратния размер на разходите за практическо обучение за придобиване на специалност „*****“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБАЛ – ПАЗАРДЖИК“ АД,ЕИК: 130072241 срещу **** Е. К. Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 5 216,65 (пет хиляди двеста и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) лева/ 2667,23евро/ , представляваща договорна неустойка по чл. 3, ал. 3 от трудов договор № ****** г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3