Определение № 2486 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110167397 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено, че П. И. С. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 108.88 евро (равностойност в евро на исковата сума от 212.96 лева), представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит № 40014997171/24.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 8.88 евро (равностойност в евро на исковата сума от 17.36 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2023г. до 15.12.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 25704/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Наред с това, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК са предявени и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на П. И.

С. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 37.19 евро (равностойност в евро на исковата сума от 72.74 лева), представляваща неизплатена част от възнаграждение по предоставена по договора допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 55.79 евро (равностойност в евро на исковата сума от 109.11 лева), представляваща неизплатена част от възнаграждение за уговорена с договора допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. дело № 25704/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е поставено разпореждане, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор за потребителски кредит № 40014997171/24.01.2023г., по силата на който на същия бил предоставен паричен заем в размер на 500.00 лева, която сума, както и уговорената за ползването й възнаградителна лихва в размер на 40.90 % годишно, следвало да бъде върната на 11 месечни вноски от по 54.48 лева всяка, платими до 15- о число на месеца, като крайният срок за заплащане на всички задължения по договора бил 15.12.2023г. Наред с това, в договора било уговорено, че кредитополучателят закупува и допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“, за които ищецът поддържа, че не били задължително условие за сключване на съглашението, а били включени в съдържанието му по волята и изричното искане на заемополучателя, като за всяка от услугите се дължало възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст“- сумата от общо 200.00 лева, а за услугата „Флекси“- сумата от общо 300.00 лева, платими на вноски на датите на падежите на вноските за погасяване на задълженията за връщане на заетия ресурс и за възнаградителна лихва. Изяснява, че възнаграждението за услугата „Фаст“ се дължи за 1 приоритетно становище по искането за потребителски кредит, както и за изплащане на потребителския кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили услугата „Фаст“, а услугата „Флекси“ предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, както и за смяна на падежната дата на вноските, като именно в този смисъл са уговорките в общите условия на заявителя към договорите за потребителски кредити. Твърди, че са погасяване на задълженията по договора от кредитополучателя били извършени плащания в общ размер на 797.20 лева, които били отнесени за погасяване на част от задълженията му по договора.

При тези доводи ищецът претендира процесните суми, както и разноски за заповедното и за исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с възражение за цялостна недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване на императивното изискване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поддържайки в тази връзка, от една страна, че в договора за кредит не били посочени компонентите и конкретните допускания, които били приложени за определяне на общия размер на ГПР, възлизащ според съглашението на 48.96 %, поради което за потребителя било невъзможно да установи дали така посоченият размер на ГПР е действително начисляваният, а от друга- че в размера на ГПР следвало да бъде включена и стойността на т. нар. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, което не било сторено. С оглед на това поддържа, че на основание нормите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК договорът е изцяло нищожен, поради което заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, което в случая бил сторил с извършените от него плащания от общо 797.20 лева.

Независимо от това, поддържа, че сами по себе си нищожни са и клаузите от договора, предвиждащи дължимост на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречието им с императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с добрите нрави- доколкото в случая се нарушавал принципът за еквивалентност на престациите, а и поради заобикаляне на закона- разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максималният размер на ГПР не следва да надвишава 5- кратния размер на законната лихва за забава, а в случая се достигало до по- висок размер на ГПР чрез уговарянето на отделно възнаграждение за т. нар. услуги, което, освен това, се дължало независимо от ползването им. При тези фактически и правни съображения счита, че исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени, като претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между страните, чието съдържание включва задължение на ответника като кредитополучател да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва и на възнаграждения за допълнително предоставени услуги в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

Съобразно изричните твърдения, доводи и възражения на страните на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: 1/ че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит със соченото от ищеца конкретно съдържание; 2/ че кредиторът е предоставил в полза на заемополучателя сумата, 2 предмет на договора; 3/ че е настъпил крайният срок за погасяване на всички парични задължения на кредитополучателя по договора; 4/ че за погасяване на задълженията си по процесното заемно правоотношение ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от общо 797.20 лева.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 25704/2024г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени с исковата молба.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 25704/2024г. по описа на СРС, 54 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026г. от 09:50 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3