Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2052 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 178/2026
Вид
Определение № 2052
Подписан
08.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2052 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20268002900178 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: 131519211 срещу въззивно решение № 1119 от 16.09.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 279 по описа на съда за 2025 г., поправено с решение по същото дело № 1441 от 04.12.2025 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 4444 от 23.07.2024 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 6196 по описа на съда за 2021 г. в обжалваната му част, с която е осъден касаторът да заплати на Т. К. В., ЕГН: **********, сумата 24 289.58 лв., представляваща дължима неустойка за неизпълнение по чл. 21 от сключения между страните Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 01.03.2006 г., начислена за периода от 12.11.2018 г. когато е изтекъл 24-месечният срок за строителството на договорените обекти, до 05.12.2019 г., когато ответникът се е снабдил с разрешение за ползване на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 14.05.2021 г., до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т.

3 от ГПК.

Оспорва се като неправилен изводът на въззивния съд, че по отношение на възраженията, че неизпълнението от страна на касатора в срочно отношение се дължи на забава на трети лица – „Топлофикация София“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, сe установява, че са извършвани промени в проекта, което е довело до забавяне на одобряването на документацията от тези дружества относно изграждане на съответните съоръжения. Оспорва се и изтъкнатото от съда, че действително в т. 2 от нотариалния акт е уговорено, че задължението за получаването на разрешение за ползване не е обвързано от посочения срок, ако забавянето се дължи на вина на трети лица, но в случая забавянето от третите лица е във връзка с извършени промени в първоначалния проект от страна на строителното дружество, които не са били наложителни или предписани от съответни органи по строителството.

Според касатора изводът на съда, че са извършвани промени в проекта, което е довело до забавяне на одобряването на документацията от тези дружества относно изграждане на съответните съоръжения, е немотивиран. Сочи се, че никъде по делото не се е установило и липсват доказателства, че поведението на „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД е попречило на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да въведе своя обект в експлоатация (Акт 16). Напротив, по делото има точно обратната констатация на вещото лице по СТЕ, която съда оставя без коментар, а именно - че „обектът на ЧЕЗ в конкретния случай е с отделно разрешение за строеж и би могъл да се въведе преди сградата да има акт 16, тъй като той представлява външна инфраструктура, по която трябва да се достави електроенергия на сградата.“ (стр. 2 от протокол № 6906 от открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2024 г.). Според касатора сроковете на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД са посочени в договора от 01.02.2016 г. и те не са обвързани с поведението на „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД. Настоява се, че електроразпределителното дружество е набавило за неговите съоръжения разрешение за строеж № 38 от 28.11.2016 г., влязло в законна сила на 13.12.2016 г. Последващо разрешение, което да допълва това разрешение за строеж не е издавано 2

(видно от Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж с възложител „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД от 02.07.2019 г., в който е посочена прегледаната от комисията строителна документация), което води до извода, че допълването на разрешението за строеж на сградата на „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД не е повод за забавяне на одобряването на документацията от дружеството (ЧЕЗ) относно изграждането на неговото съоръжение, не е повод за забава от страна на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за набавяне на Акт 16 за собствения му обект.

Според касатора въззивният съд не само не е коментирал основното възражение на въззивника, но наред с това е оставил констатацията на вещото лице без обсъждане, ведно с останалите доказателства в тяхната съвкупност, а именно - че с Разрешение за ползване № СТ-051481/05.12.2019 г. са въведени в експлоатация строежите по трите разрешения за строеж: за сградата (многофамилна жилищна сграда с офиси, магазини, заведения за обществено хранене, подземни гаражи и сградни ВиК отклонения), за външно електрозахранване (обектът на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по договор от 01.02.2016 г.) и външно топлозахранване, а обектът на ЧЕЗ в конкретния случай е с отделно разрешение за строеж и би могъл да се въведе преди сградата да има акт 16, тъй като той представлява външна инфраструктура, по която трябва да се достави електроенергия на сградата, откъдето следва и изводът, че неизпълнението в срок от страна на „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД, е производно от действието на трети лица, тъй като съгласно вещото лице строежът (сградата) не може да бъде въведен в експлоатация от „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД, преди да са изпълнени условията по договора с ЧЕЗ и въвеждането в експлоатация на неговия обект.

Сочи се, че съгласно договорите между „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, последното е следвало да изгради своя обект до 13.08.2017 г., но е сторило това едва на 02.07.2019 г. Преди тази дата, „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД не е било във възможност да въведе в експлоатация своя обект, поради което не следва да носи отговорност за неустойка в случай на неизпълнение, съгласно чл. 92 от ЗЗД и договорките между страните. Касаторът 3 излага, че съдът не е коментирал сроковете, предвидени в договора от 01.02.2016 г. между „БИЛД СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ“ АД, и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на последното и поетите от него ангажименти.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърлянето на предявения срещу касатора иск в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставят се въпросите:

1/. „Длъжен ли е въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора? Следва ли съдът, приемайки, че забавянето от трети лица („ЧЕЗ Разпределение България“ АД) е във връзка с извършени промени в първоначалния проект от страна на строителното дружество (ответника), да се мотивира, посочвайки въз основа на кои доказателства извършва тази преценка, въз основа на кои законови разпоредби, и обсъждайки възражението на въззивника, че обектите на трети лица подлежат на самостоятелно изграждане и въвеждане в експлоатация, каквато констатация има и от вещото лице по СТЕ?

2/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора? Следва ли въззивният съд да посочи защо не приема като забава на трето лице поведението на ЧЕЗ по снабдяване на Акт 16, с оглед извода на вещото лице, че сградата на „Билд системс България“ АД не може да бъде въведена в експлоатация преди въвеждането в експлоатация на обекта на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, при наличието на Разрешение за ползване № СТ-051481/05.12.2019 г., с което са въведени в експлоатация едновременно строежите по трите разрешения за строеж - на сградата, на ЧЕЗ и на 4

Топлофикация, като наред с това липсва издаване на последващо разрешение, което да допълва първоначалното разрешение за строеж на ЧЕЗ разпределение?“

Поддържа се противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г., Г.К., III Г.О. на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г. - т.

19, ТР № 1/2013 г. и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. - решение № 157/ 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение №134/30.12.2013 г. по т.д. №34/2013 г. II т.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о. и др.

Ответникът по касация в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел в относимите им към оплакванията в касационната жалба и твърденията в изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение /тук, с оглед конкретното съдържание на касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, не се възпроизвеждат съответните части от мотивите на съда, относими към претендираните пред първата и въззивната инстанции от касатора, причини за неговата забава, като дължаща се на топлофицирането на сградата и неоказано съдействие от насрещната страна по договора – ищцата/, че:

В чл. 10 от сключения между наследодателя на ищцата и ответното дружество на 01.03.2006 г., договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот е уговорено, че дружеството се задължава да изгради изцяло за своя сметка цялата сграда, предмет на договора, в срок от двадесет месеца 5 от деня на даване на строителна линия за обекта, като в този срок не се включват дните, в които по данни на Централната метеорологична служба минималната температура е под 0 градуса, и да въведе във владение собственика-учредител в избраните от него имоти. В чл. 18 от договора е уговорено, че при забава или спиране на строителството по причини, неможещи да се вменят във вина на дружеството, то срокът за строителство спира да тече до момента на отпадане и отстраняване на причините. При тези условия срокът за строителство се продължава автоматично с толкова, с колкото е продължила забавата или спирането, като страните могат да договорят и нов срок за строителство. В чл. 21 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение от ответника на задължението му по чл. 10 от договора, съответно в т. 2 от НА № 100/21.04.2016 г. е уговорено, че за неизграждане на сградата в уговорения срок, се дължи неустойка в размер на 1000 евро месечно.

В чл. 2 от договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда от 21.04.2016 г., отразен в посочения нотариален акт, дружеството се е задължило да построи цялата сграда, съгласно договореното и одобрените проекти в срок от 24 месеца, считано от датата на откриване на строителната площадка, като в този срок не са включени дните, в които по данни на НИМХ към БАН минималната денонощна температура е под 0 градуса, и да организира за своя сметка получаването на разрешение за ползване на сградата, което не е обвързано от посочения срок само в случай, че забавянето на получаването на разрешението за ползване е по вина на институции, като ЧЕЗ Разпределение, Топлофикация или Софийска вода.