Решение № 48 от 16.06.2021, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 251/2021
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 16.06.2021
- В сила
- 16.06.2021
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за горите
- чл.108, ал.1 · Закон за горите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.1 изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. ХАСКОВО , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №260003/19.02.2021г. на РС-Ивайловград, постановено по гр.д.№78/2020г. по описа на съда, бил отхвърлен предявеният от „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово, обл.Ямбол ЕИК 128569688 срещу ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“- гр.Ивайловград ЕИК 2016176540046 иск за сумата от 1702 лв. като недоказан, а „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово, обл.Ямбол бил осъден да заплати на
ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“гр.Ивайловград разноски по делото в размер на 400лв.- адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът „Ипсилон“ЕООДгр.Болярово, обл.Ямбол, който чрез пълномощника си адв.П.М. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост.
Твърди, че недопустимо първоинстанционният съд обсъдил и уважил непредявен от ответника насрещен иск за разваляне на процесния договор между страните. Намира, че обжалваното решение е назаконосъобразно, тъй като неправилно е бил приложен закона, както и необосновано, доколкото не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен начин наличието на договорна връзка между страните по Договор за добив на дървесина №9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в. Твърди, че след като ответникът приел и заплатил изпълнението на работата по договорите без възражения, оспорвания и рекламации, то липсвало основание да се откаже връщане на платената във връзка с изпълнение на договора гаранция в размер на 1702 лева.
Намира, че районният съд следвало да приеме, че представената като гаранция по договора сума представлявала задатък по смисъла на чл.93 ал.1 от ЗЗД, гарантиращ 1 изпълнението по търговска сделка, съгласно чл.288 ТЗ. Счита, че в случая разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД намират субсидиарно приложение, поради което първата инстанция следвало да приеме, че при липса на възражение за недостатъци на извършената работа от страна на възложителя, предоставената при сключването на договора парична гаранция изпълнила своето предназначение, като се дължало нейното връщане.
Във въззивната жалба са направени правни изводи относно законоустановените възможности за задържане на гаранцията от страна на възложителя. Твърди се, че в конкретния случай не е била налице нито една от възможните хипотези за това, предвид изправността на изпълнителя и липсата на изрично противопоставяне на възложителя срещу начина, срока и качеството на изпълнението на възложената работа.
Отделно се излагат аргументи относно невъзможността „Ипсилон“ЕООДгр.Болярово, обл.Ямбол да изпълни възложения с процесния договор добив на дървесина в отдел 456-г в обект №1524. Твърди се, че причината за това е поведението на възложителя, който не е сторил необходимото от своя страна да издаде позволително за сеч за посочения отдел. Подкрепя съжденията си с нормативни разпоредби от Закона за горите, Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, и т.1.3 от процесния договор, според които възложителят следва да бъде активната страна при издаването на необходимото позволително за сеч, а изпълнителят само да се яви за получаването му, едва след което да престъпи към добив на дървесина.
Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РСИвайловград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, като доказан по основание и размер. Претендира и присъждане на разноски по делото и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът поддържа процесуалната си позиция, изразена в жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите, изложени във въззивната жалба и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Хасково намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на проверката относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които намира за основателни.
РС-Ивайловград е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от ищеца „Ипсилон“ЕООДгр.Болярово, обл.Ямбол против ответника ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“гр.Ивайловград за сумата от 1702лв., представляваща внесена от ищеца гаранция по Договор за добив на дървесина №9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба се претендират и сторените от ищеца 2 разноски в производството.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувала облигационна връзка, породена от сключен Договор за добив на дървесина №9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в. По силата на договорната обвързаност ответникът възложил на ищеца срещу възнаграждение да отсече, извози, сортира и рампира на временен склад маркирана дървесина в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в, с начало на изпълнението 09.12.2015г. и краен срок за извършване на възложената работа 31.12.2015г.. В чл.1.3 от процесния договор било предвидено, че насажденията, включени в обекта, се предават на изпълнителя с издаването на Позволително за сеч и изготвянето на Предавателноприемателен протокол, които се изготвят в присъствието на лицензиран лесовъд на изпълнителя, който ги подписва. Според същата клауза на договора изпълнителят бил длъжен да се яви да получи Позволителното за сеч най-късно три дни преди началния срок на сечта, определен за съответното насаждение. Със Споразумение №5/30.04.2015г. между страните началото за изпълнение на договора било отложено за 01.01.2016г.. С Анекс №9/30.12.2016г. към процесния договор крайният срок на последния бил удължен до 30.05.2017г..
От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че съгласно изискванията на чл.108 от Закона за горите от ДГС „Ивайловград“ били издадени, следните документи за отдели 457-а и 457-в:
-Позволително за сеч №0322897/08.09.2016г. за очакван добив на 272 плътни куб.м. лежаща маса от площно сечище от 12.700 хектара в отдел 457-а, като дърветата са били маркирани със синя боя; Предавателно-приемателен протокол №1/07.10.2016г. за приемане на извършената работа в отдел 457-а за 225.30 куб.м., подписан без възражения от страна на възложителя; Фактура №888/07.10.2016г. за извършената услуга на стойност 7527.64 лв. с ДДС и Протокол за освидетелстване на сечище № 0335921/ 25.01.2017г., с който е установено, че от 272 куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-а действително отсечени са 225.3 куб.м., няма налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между количеството по позволителното за сеч и действително добитата дървесина в обекта е около 20 % , което е в рамките на допустимото.
-Позволително за сеч №0313116/19.07.2016г. за очакван добив на 771 плътни куб.м. лежаща маса от площно сечище от 16.100 хектара в отдел 457-в, като дърветата са били маркирани със синя боя и Позволително за сеч №0352569/27.02.2017г. за очакван добив на 694.8 плътни куб.м. лежаща маса от площно сечище от 14.300 хектара в отдел 457-в, като дърветата са били маркирани със синя боя; Предавателно-приемателен протокол №2/07.10.2016г. за приемане на извършената работа в отдел 457-в за 60 куб.м. дървен материал, подписан без възражение от страна на възложителя и заплатен с Фактура №888/07.10.2016г. на стойност 7527.64 лв. с ДДС, Предавателно-приемателен протокол №3/22.12.2016г. за приемане на извършената работа за отдел 457-в за 16.20 куб.м., подписан без възражения от страна на възложителя и заплатен с Фактура № 931/30.12.2016г. на стойност 445.18 лв. с ДДС и Предавателно-приемателен протокол №2/03.07.2017г. за приемане на извършената работа за отдел 457-в за 22 куб.м. дървен материал, подписан без възражение от страна на възложителя и заплатен с Фактура № 956/28.07.2017г. на стойност 562.34 лв. с ДДС; Протокол за освидетелстване на сечище № 0337150/31.01.2017г., с който е установено, че от 771 куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-в действително отсечени са 76.2 куб.м., като има налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между количеството по позволителното за сеч и действително добитата дървесина в обекта се дължи на обстоятелството, че сечта не е изведена върху цялата площ и Протокол за освидетелстване на сечище № 0347315/28.07.2017г., с който е установено, че от 694.8 куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-в действително отсечени са 151 куб.м., като има 3 налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между количеството по позволителното за сеч и действително добитата дървесина в обекта се дължи на неусвоени стръмни и труднодостъпни терени.
По отношение отдел 456-г от процесния договор не е установено издадено Позволително за сеч.
С уведомление изх.№ФСД-23-66/02.06.2020г. ответникът е уведомил ищцовото дружество, че внесената гаранция по процесния договор остава в полза на ТП ДГС Ивайловград, поради обстоятелството, че договорните задължения са били изпълнени на 19% и на основание чл.5.5 подточка 5.5.1 от Договора.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета експертиза в първоинстанционното производство се установява, че реалният обем на маркираната дървесина за отдел 457-а е 272 пл.куб.м., а за отдел 457-в е 771 пл.куб.м., като в Протоколите за освидетелстване на сечищата за двата отдела общият обем на отсечената, извозена, рампирана и приета дървесина/включително и тази на временен склад/ е 711.86 пл.куб.м., т.е. общият % на повалените и маркирани дървета, за двата отдела е 68% от общата маса дърва, която е посочена в Позволителните за сеч.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав счита, че отсеченото, извозено, сортирано и рампирано на временен склад от ищеца количество дървесина е било заплатено от ответното дружество, т.е. добитата дървесна маса от отдели 457-а и 457-в, за които на ищеца е било издадено позволително за сеч, е била приета и заплатена от ответника.
От ангажираните по делото доказателства се установява също, че при сключването на процесния договор изпълнителят е внесъл гаранция в размер на 1702 лв., която според чл.2.5 от същия се връща след освидетелстване на всички сечища в обекта.
Основният спор по делото се свежда до това дали е налице неизпълнение на основни договорни задължения по вина на ищеца, което да води до възникване на право у ответника да задържи платената при сключване на договора гаранция, като в тази връзка е нужно да се отбележи следното:
Процесният договор, по който ищецът се явява изпълнител, а ответникът възложител има характер на договор за изработка, поради което по отношение на същия следва да намерят приложение както клаузите, включени в него, и специалните разпоредби на чл.258 и сл. от ЗЗД, така и общите разпоредби на ЗЗД.
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение.Това са основните корелативни задължения, които възникват между страните по договорите за изработка, поради което виновното неизпълнение на тези основни задължения влече неизправност на някоя от страните.