Решение № 642 от 21.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500378 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Тета“ООД,ЕИК-***,гр.***против решение № 4893/01.12.23г.,постановено по гр.д.№ 5308/23г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от „Тета“ООД искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д. К. Ч.,ЕГН-**********, *** да заплати на ищеца сумата от 217,51лв.неоснователно получено трудово възнаграждение за месец февруари 2020г .и 66,05лв.обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 15.04.2020г. до 12.04.2023г.,като неоснователни.

Жалбоподателят счита решението за неправилно,необосновано и незаконосъобразно по изложени в допълнение към жалбата съображения.Според въззивника съдът неправилно констатирал,че на ответника се дължи заплата за м.февруари 2020г.,както и неправилно приел,че Ч. е бил добросъвестен за получаването на сумата и не знаел,че му е платена недължима сума.Иска се отмяна на решението изцяло,претендират се разноски.

Въззиваемата страна- Д. К. Ч.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в съдебно заседание.Не претендира разноски.

1

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС е предявен иск о т „Тета“ООД против Д. К. Ч. с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД.

Районният съд е приел за доказано,предвид представените по делото писмени доказателства,наличието на трудово правоотношение между страните,(видно от трудов договор № 929/14.11.19г.),прекратяването му по взаимно съгласие на страните без предизвестие,считано от 17.02.20г.,(видно от представената заповед за уволнение от 17.02.20г.),както и плащането на сумата от 217,51лв.от ищеца в полза на ответника,извършено на 15.04.20г.по банкова сметка на ответника (авизо за местен превод с посочено основание за плащане-заплата за м.02.2020г.)

Мотивите на съда да отхвърли иска като неоснователен са,че след като ищеца не твърди ответника да не е полагал труд по ТПО в периода от 01.02.2020г. до 17.02.2020г. ,то възнаграждението е дължимо.Факта,че възнаграждението е платено почти месец след датата на изискуемостта си,не води по извод,че е недължимо.По силата на договора,то е било дължимо „ най – късно“ до 20-то число на месеца,следващ текущия,тоест до 20.03.2020г. ,но не е платено,а работодателя не може да черпи права от собствената си забава.

Отделно от това първостепенния съд се позовава на добросъвестност на ответника при получаването на сумата,т.е.същият не е знаел,че му е платена недължима сума,а по силата на чл.271,ал.1 от Кодекса на труда,работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение,които е получил добросъвестно.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд,поради което на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение,които намира за правилни и обосновани.

Действително ищецът не следва да доказва други обстоятелства извън направеното от него плащане по банкова сметка на ищеца,но от представените от него доказателства се установява,че страните са били в трудовоправни отношения,прекратени по взаимно съгласие на 17.02.20г.,като до този момент ответникът е полагал труд при работодателя,за който му се е дължало трудово възнаграждение съгласно сключения между страните тр.договор.Ищецът не твърди да е изплатил всички дължими трудови възнаграждения на Ч. своевременно,не твърди също ответникът да не е полагал труд за периода от 01.02.-17.02.20г.,поради което е логично да се приеме,че получавайки сумата по банковата си сметка с посочено основание „заплата за м.февруари 2020г.“,ответникът е счел,че тази сума представлява именно дължимото му се трудово възнаграждение за отработеното от него време през м.февруари 2020г.до прекратяване на трудовото правоотношение.

2

Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че Ч. не бил добросъвестен,тъй като същият се бил запознал лично със съдържанието на ПДИ и разбрал смисъла й и едва след това отказал да я получи.Съгласно чл.271,ал.1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите по трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение,които е получил добросъвестно.За преценката на това дали работникът/служителят следва да върне сумите,определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите,което обаче следва да се преценява към момента на получаването на сумите (в случая-15.04.20г.).За да отпадне задължението му за връщане на сумите,достатъчно е той да е имал съзнанието,че за него съществува правото да ги получи именно към момента на получаването,а не в последващ момент.В случая не се доказва ответникът да е знаел,че тези суми не му се дължат,когато са били преведени по банковата му сметка,още повече,че основанието,на което са му били преведени е именно заплата за м.февруари 2020г.,когато той е работил при ищеца,макар и непълен месец.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат,а въззиваемият не е претендирал такива.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4893/01.12.23г.,постановено по гр.д.№ 5308/23г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3