Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10076/2023
Вид
Решение № 39
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за водите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • § 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 45 · Правилник за вписванията

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510076 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11364/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 69002/2022 г. на СРС, 174 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 срещу Ц. П.

Г., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 193 ЗВ за признаване за установено, че Ц. П. Г., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 сумата в размер на 10147,53 лв., представляваща доставени за периода от 24.01.2012 г. до 08.01.2021 г. на ответника ВиК услуги в имот с адрес гр. София, ж.к. ****, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, ведно със законната лихва от 21.05.2021 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28660/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Основното възражение на въззивника е, че по делото са представени достатъчно писмени доказателства, които по несъмнен начин да установят правото на собственост, притежавано от ответника, респ. качеството му на „потребител“ по смисъла на приложимите нормативни актове. Оспорва извода на съда, като противоречащ на функциите и предназначението на вписванията в имотния регистър. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да уважи предявените претенциите му.

1

Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като недоказана и необоснована. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение.

Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Ц. П. Г., ЕГН ********** въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставял за периода от 24.01.2012 г. до 08.01.2021 г. на ответника ВиК услуги в имот с адрес гр. София, ж.к. ****, като ответника не е заплатил дължимата цена в размер на 10147,53 лв. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който я оспорва по основание и размер. Възразява, че не е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Поддържа, че процесната сума не е реално доставена вода. Прави възражение за давност.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или ползвател на процесния апартамент, в който са доставяни и съответно са потребени твърдените количества вода в претендираната стойност; че е извършван ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период и издадени за нея фактури; извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираните 2 вземания.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответникът – доказателствената тежест да установи плащане на задължението си в срок или друг способ за погасяването му, в т. ч. останалите си правоизключващи възражения. По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да установи изискуемо вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Спорни между страните пред въззивната инстанция са въпросите качеството „потребител“ на ответника, правомерното начисляване количеството вода и реалното доставяне на вода до процесния имот.

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е титуляр на партидата на процесния имот, макар да е установено чрез представената справка от имотния регистър, че същият е собственик на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност.

Настоящият състав на въззивния съд споделя извода на първата инстанция за отхвърляне на претенциите на ищеца, макар и на друго основание.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този 3 смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.

8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, от съдържанието на същата се установява, че ответникът, заедно с трето за настоящия спор лице, е ипотекарен длъжник, тъй като е учредена договорна ипотека по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 35 с адрес: гр.

София, ж. к. ****. С исковата молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е доставял В и К услуги, като е разкрил на името на ответника договорна сметка.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата 29.08.2019 г., която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Същевременно в производството не е установено учредяване вещно право на ползване върху имота в полза на лице различно от 4 собственика на вещта. Отразяването на това обстоятелство в справката не сочи лицето, в полза на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Въпреки гореизложеното, претенцията на въззивника – ищец следва да бъде отхвърлена на друго основание. От заключението на вещото лице следва да се направи извод, че реален отчет на водомерите не е извършван, а размера е определен и цената е формирана "на база" брой обитатели. Същото е заявено и от вещото лице в съдебно заседание. Поради което, неоснователно е възражението, че посредством заключението на вещото лице е установен размера на претенцията за доставени ВиК услуги. Вещото лице, веднъж, заявява, че реални отчети не са извършвани на страница 2, параграф „Изводи от III и IV”, където в т.2 посочва, че „Няма реални измервания за интервал от девет години, колкото е самия процесен период (технически некоректно в заключението е написано „имот“)“. И втори път, вещото лице поддържа казаното, като изрично заявява, че „При това семейство няма нито един реален отчет за посочения период“, когато е разпитано в открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2023 год., което е отразено и в съставения за провеждането му протокол.