Акт № 4668 от 10.11.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 1033/2025
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 186, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 76, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 63 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 6, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 7 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 7, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- § 1, т. 15 · Закон за местните данъци и такси
- § 1, т. 7 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 21, ал. 1, т. 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 26 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 3 и 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 5 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 2, т. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 2, т. 5 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 9, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 14 и сл. · Закон за общинската собственост
- чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 154 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 4668
Велико Търново, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060701033 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Същото е образувано по жалби на Й. Ц. Й., с адрес ***, и на „Дервеня Хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя Й. Ц. Й., срещу чл. 34, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 4а, т. 4б, т. 5, т. 7, т. 7а, т. 7б, т. 7в, т. 9 в частта, в която се предвижда допълнително такса и „за заповед за допълване на разрешение за строеж по чл. 154 от ЗУТ“, т. 9.2 в частта „за одобряване на инвестиционен проект по реда на чл. 154 от ЗУТ“, т. 10, т. 12, т. 15, т. 18, т. 19, т. 19а, т. 22, т. 23, т. 26; чл. 36 с изключение т. 13; чл. 39, ал. 2; чл. 40, ал. 2; чл. 42; чл. 43; чл. 53, ал. 3; чл. 54 с изключение на услугите, за които е предвидено безплатно предоставяне; чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 3; чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 3.1; чл. 65, т. 16; чл. 65а; чл. 72г; § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби; § 2 от Допълнителните разпоредби; § 4 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново /изм. с Решение № 826 по протокол № 32 от 27.11.2025 г. на Общински съвет – Велико Търново/. Жалбоподателите считат, че посочените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърдят, че при приемането на промените в наредбата не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и че не спазена процедурата по внасянето, обсъждането и приемането на оспорените текстове. Излагат доводи, че за голяма част от услугите са определени цени с включено ДДС, а дейността на общината в тази връзка в качеството ѝ на орган на местната власт, е с цел задоволяване потребностите на населението на общината, т.е. в обществен интерес и не може да бъде квалифицирана като икономическа дейност, поради което въпросните услуги са освободени от начисляване на ДДС на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Твърди се и нарушение на чл. 7 от ЗМДТ. По тези съображения, доразвити в писмено становище и писмена защита се иска отмяна на оспорените разпоредби от наредбата и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Общински съвет – Велико Търново, чрез проц. си представител оспорва жалбите като неоснователни по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро.
Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.
Великотърновският административен съд, тричленен състав, като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт в оспорваните му части, приема за установено следното:
Изготвено е предложение от 16.10.2025 г. от кмета на община Велико Търново, с което същият е предложил на общинския съвет да приеме решение за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Към предложението е приложен доклад по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, а към доклада е приложен финансово-икономически анализ. Тези документи са публикувани на 17.10.2025 г. на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново със съобщение, че в срок от 30 дни от публикуване на проекта се приемат предложения и становища относно същия, до 17.11.2025 г. включително. Съгласно справка вх. № 2082/18.11.2025 г. в законоустановения 30-дневен срок по чл. 26, ал. 4 от ЗНА не са постъпили предложения и становища относно постъпилия проект на решение, като справката е публикувана на интернет страницата на общинския съвет на същата дата.
На 12.11.2025 г. председателят на Общински съвет – Велико Търново е определил за водеща комисия Постоянната комисия /ПК/ по „Нормативно-правна уредба и обществен ред“. На 18.11.2025 г., 19.11.2025 г. и 20.11.2025 г. проектът е разгледан и обсъден от всички постоянни комисии към общинския съвет.
Проектът за изменение на Наредбата е разгледан на заседание на Общински съвет – Велико Търново, проведено на 27.11.2025 г. В хода на заседанието са приети изменения на § 85 и § 94 от проекта за решение, като след това проектът е подложен на гласуване в цялост с приетите изменения. При проведеното поименно гласуване 15 общински съветници са гласували „за“, 8 „против“ и 3 „въздържал се“, вследствие на което е прието Решение № 826 по протокол № 32 от 27.11.2025 г. на Общински съвет – Велико Търново, с което са приети оспорените изменения в разпоредбите на Наредбата. Това решение и изменената Наредба са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново на 03.12.2025 г.
В хода на съдебното обжалване са приети доказателствата, съдържащи се в адм. преписка.
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е оспорено от жалбоподателите. Вещото лице е установило какви са преките, непреките и адм. разходи, включени при определянето на цените на услугите, използваните критерии и подходи, процента на увеличение на размера на таксите и цените на услугите и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата от категорията на абсолютните. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него.
С оглед тези постановки съдът намира, че са недопустими жалбите и на двамата жалбоподатели срещу разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 от Наредбата, уреждащи различни такси за ползването на местостоянка на таксиметров автомобил, за издаването на разрешение за таксиметров превоз, за издаване на холограмни стикери за извършване на таксиметров превоз, и пр. Адресати на тези разпоредби могат да бъдат единствено водачи на таксиметрови автомобили и търговци, които извършват таксиметров превоз на пътници. Нито един от двамата жалбоподатели не е такъв субект, като следва да се има предвид, че възможността да бъдат засегнати права или законни интереси на лицето следва да е реална, а не изцяло хипотетична. Предвид това за оспорващите не е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. В тази част жалбите следва да се оставят без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
По аналогични съображения съдът намира за недопустима жалбата на „Дервеня Хаус“ ООД срещу разпоредбите на чл. 36 и чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 3.1 от Наредбата. Нормите касаят заплащането на такси за услуги по гражданското състояние и за заплащане на такси за ползване на гробни места, като ползватели на такива услуги и съответно адресати на нормите могат да са само физически лица, а не и юридически лица. Предвид това този жалбоподател няма правен интерес да оспорва наредбата в тези части.
В останалата част жалбите са допустими като подадени от лица с правен интерес, като съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Разгледани по същество жалбите са основателни по следните съображения:
Оспорените разпоредби на Наредбата са приети след решение на компетентен орган – Общински съвет – Велико Търново, в кръга на чийто правомощия по силата на законовата делегация на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК е да издава, изменя и допълва нормативни актове. Решението е взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и изискуемото мнозинство и с поименно гласуване съгласно изискванията на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА.
Безспорно изменението и допълнението на нормативен акт, независимо от ранга му, винаги означава въвеждане на нова регулация в обществените отношения. Ето защо и законът не прави разлика между приемането на нов нормативен акт и изменението на вече действащ такъв, а изисква изпълнението на еднаква процедура и спазването на еднакви правила. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА изисква в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а ал. 3 на чл. 26 от ЗНА налага преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 (което изискване не съществува по отношение на подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети), както и че когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства и от служебно извършената от съда справка се установява, че изискването за публикуване на проекта на интернет страницата на общинския съвет е изпълнено, вкл. е спазен и срокът, в който тази публикация следва да е на сайта на съответния общински съвет. Действително липсват данни граждани и юридически лица да са участвали в изработването на проекта на нормативния акт, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като проектът е бил публикуван и предоставен за публично обсъждане, при което всеки е могъл да даде своето становище или да направи своите предложения в определения срок за становища и предложения, но никой не се е възползвал от това свое право. Противно на твърденията на жалбоподателя, спазени са изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от ЗНА, а изготвената справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА също е публикувана на интернет страницата на общинския съвет.
Изложеното обаче не се отнася за разпоредбите на чл. 72г, ал. 1 и § 4 от Допълнителните разпоредби на Наредбата. С първата разпоредба са определени цена за паркиране на автомобили в зони за платено паркиране: - за 30 минути – 0,78 лв. с ДДС и за 1 час – 1,56 лв. с ДДС. С § 4 от ДР на Наредбата е предвидено, че за учредяване за право на прокарване за елементи на техническата инфраструктура през имоти публична общинска собственост се заплаща такса съгласно експертна оценка на лицензиран оценител. При разглеждане на съдържанието на проекта и приетите с оспореното решение на общинския съвет изменения в наредбата се наблюдават недопустими несъответствия, а именно: предложените цени за паркиране на автомобили в зони за платено паркиране са за 30 минути – 0,75 лв. с ДДС и за 1 час – 1,50 лв. с ДДС; за учредяване за право на прокарване за елементи на техническата инфраструктура през имоти публична общинска собственост е било предложено да се заплаща такса от 50 лв. на л.м. Видно е, че текстовете са със съдържание различно от това, което е публикувано за обсъждане, като разликите между публикувания проект и между обнародваните текстове са съществени и не се дължат на редакционни корекции. Това на практика означава, че приетите и обнародвани текстове не са били предмет на обществено обсъждане, в нарушение на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА. Това от своя страна е довело до нарушаване на принципите залегнали в чл. 26, ал. 1 от АПК и е ограничило правото на заинтересованите граждани и организации да вземат участие в процеса на приемане на нормативния акт, което е самостоятелно основание за отмяна на Наредбата в тези ѝ части – така напр. Решение № 3288 от 04.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2022 г., V о. С оглед обезпечаване правото на възражение на засегнатите лица трябва или компетентният орган да приеме проектът такъв, какъвто е бил публикуван, или да отложи решението си до изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 3 от ЗНА при всяко направено предложение за изменение в проект. Обратното би позволило на органа по своя преценка да публикува проект за обсъждане и в последствие да приеме съвсем друг вариант на окончателния текст, което е в пряко противоречие с цитираната регламентация и принципите, визирани в чл. 26 от ЗНА. Необходимостта от повторно публикуване е обусловена от различното съдържание на нормативните правила, които се предлагат за приемане. В този смисъл е съдебната практика на ВАС (например Решение № 8272 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 9104/2020 г. Решение № 5921 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13776/2016 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 6767 от 04.06.2020 г., постановено по адм. дело № 98102019 г., петчленен състав на ВАС, и др.) Като е приел измененията, без да ги подложи на повторно обществено обсъждане, предвид същностните изменения в текстовете, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b251997-ee3a-4bf9-8a72-239502fdbce6